Санкциите по закона “Магнитски” – вече подкрепени и с паралелни санкции от Великобритания – са политически послания на САЩ и партньорите им към определени държави и техните общества. Те целят две неща – в безнадеждни репресивни режими да заклеймят лидерите и да ги лишат от чувство за безнаказаност; в демократични държави с дефекти – да доведат до мобилизация на политици и граждани, които да отстранят корупцията по “високите етажи на властта”. Санкциите са за индивиди, но посланието е за системата като цяло.
Българската официална реакция на санкциите досега е в жанра “гьонсурат” – пълен отказ да се признае и разгледа системния проблем зад отделните имена. ДПС твърдят, че техният човек там е попаднал по грешка и е наклеветен. ГЕРБ – с декларацията си от вчера – пък заеха още по-невероятна позиция: те, видите ли, се борят усърдно срещу корупцията и уважават санкциите, но ако някой от ГЕРБ е попаднал в тях, то той трябва да се разглежда като изолиран казус. Случайна лъжица катран в голямата партийна каца мед. Според ГЕРБ съдебната система трябва да поизгребе малко катрана или поне да поразбърка сместа до жълтеникав цвят, така че медът да е готов отново за употреба в предизборната кампания.
Агентите на руско влияние в списъка “Магнитски” пък направо обявиха санкциите за груба империалистическа намеса във вътрешните работи на България (или по-скоро на Русия). А от прокуратурата и следствието възприеха новите санкции като похвала и окуражаване на дейността им, защото те работели по четири от петте казуса (само Владислав Горанов били пропуснали някак).
Тези реакции показват, че цели сегменти от българската политическа и управленска класа стоят със широко затворени очи не толкова към задокеанските послания, а към ситуацията в страната. Миженето цели да не се види следното:
1. Санкциите за България са безпрецедентни като размер и тежест за страна от ЕС. Осем човека са вече в тези списъци, което подчертава системността на проблема;
2. Добавянето на нови имена към вече голям списък означава, че според САЩ прокуратурата и другите институции в страната не работят. Ако имаше адекватна реакция на първите санкции, нямаше да има други;
3. Вярно е, че самият Иван Гешев не е санкциониран. Но при пирамидално организира на прокуратура е ясно кой може да разпъва толкова здрави наказателно-правни чадъри над определени партии и най-вече лидерите им. Това е първият системен извод, за който мнозина в България предпочитат да си затварят очите;
4. Вторият системен извод е по отношение на ГЕРБ: партията отказва да разгледа проблема с ръководството си, който не е толкова във фигурата на Горанов, а на самия Бойко Борисов. Аферата “Божков” не е индивидуална импровизация на бившия финансов министър, а е цялостна схема за ощетяване на държавата, която не би могла да функционира без знанието и съдействието на Борисов. Може би (отново) нито един суджук от Божковите не е достигнал до Борисов, но без санкция, одобрение и действия от най-високо място тази афера няма как да бъде осъществена;
5. Факт е, че самият Борисов не е в санкциите “Магнитски” като изрично споменат. Но той се появява в описанията на казусите индиректно, под формата на онзи “партиен лидер”, на когото Васил Божков е давал подкупи в хазартен контекст. По метода на изключването няма повече от едно лице в страната, което да отговаря на това описание. С новите санкции и включването на Горанов в тях кръгът на интерпретативните възможности се сви още повече около Борисов. Разбира се, санкциите са и въпрос на дипломация – САЩ смятат България за важен партньор, който все пак и сам може да решава проблемите, след като са идентифицирани. Проблеми като този за лидерството на голяма евроатлантическа по замисъл и заявки партия. Санкциите за Горанов от тази гледна точка са илюстрацията на хубавата народна поговорка – бий самара, за да се сети магарето;
6. България има системен проблем с руското влияние в страната. Новият списък слага ясен акцент и върху това, като изважда някои ключови лица в енергетиката. Факт е, че българската енергетика беше почти 100% зависима от руски ресурси и технологии. В резултат на това влияние купихме два реактора, от които нямаме нужда и построихме скоростно за наша сметка тръбопровод, от който Путин има нужда. Факт е, че и до ден днешен се води борба за запазването на руското влияние в този сектор. Президентът Радев плаши да наложи вето на ЕС-санкции за руската ядрена енергетика. Прокуратурата пък провежда наказателна акция срещу екипа, който разкачи България от “Газпром” с аргумента, че страната била загубила милиони, когато е спряла да купува газ директно от руснаците. Ерго, трябвало да продължи да си купува от тях. Към тази атака се добавят и подмятанията, че страната щяла (даже трябвало) да плаща неустойки на “Газпром” – подмятания, които директно ни вредят в случай на арбитраж. Включването на три от лицата в новите санкции по “Магнитски” са послание, че България не се справя с точно тези системни проблеми;
7. Присъединяването на Великобритания със санкции, подобни на тези от “Магнитски”, е ясна демонстрация, че ключови наши партньори в НАТО, а и в европейски контекст, споделят напълно оценките на САЩ. Тези оценки не могат да се считат за някаква американска приумица или грешка, а явно стъпват на информация, потвърдена от множество дипломатически, разузнавателни и информационни източници. Само нашите институции нямат тази информация и няма как да я получат, след като мижат за нея.
Има достойни начини за излизане от ситуацията, в която България се е вкарала сама. Поемането на политическа отговорност е най-добрият от тях. За БСП, “Възраждане” и други русофилски формации и лидери няма надежда в това отношение – те съзнателно залягат на защита на руските интереси като политическа стратегия.
Необходимите решения
Но ГЕРБ (а и ДПС) са партии, които заявяват, че са про-европейски и които водят про-европейска политика по много въпроси. След подобни очевидни шамари, които стъпват на сериозни факти, лидерът поне на ГЕРБ би трябвало да вземе решение за формата на политическа отговорност, която поема за споменатите персонални, но най-вече системни проблеми. Разбира се, и той, и партията му са свободни сами да вземат решението – това е хубавото на демокрацията. Но това решение трябва да бъде взето и с оглед на интересите на страната като цяло. Защото ако продължаваме с тактиката “гьонсурат” и след новите избори пак няма да има правителство и ще се чудим защо. И след година-две сигурно пак ще има нови санкции “Магнитски”.
Борисов е състезателен политик, който обича да е пръв на изборите и който мисли за запазването на политическото си наследство. Тази му амбиция може да бъде съчетана с интересите на страната, ако обяви, че ще се оттегли от политиката (ама наистина) след изборите през април. Без друго сбогуването с него се проточи отвъд границите на разумното. Едно все пак достойно оттегляне би дало възможност за обективна и цялостна оценка на тази важна – макар и противоречива – фигура в най-новата българска история, която ще остави трайна следа в нея.
Коментарът на Даниел Смилов е поместен в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
