Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) докладва, че през 2025 г. е преустановила дейностите на над 40 чужди граждани, свързани с действия на чужди разузнавателни служби на територията на страната. Информацията е включена в годишния отчет на агенцията, достъпен на сайта на Министерския съвет.
Специално се отбелязва случаят на един руски гражданин, който е извършвал действия против интересите и националната сигурност на България. На него е наложено „експулсиране“ и му е отнето правото на пребиваване, като е забранено влизането му в страната. Подобни санкции са наложени и на друг руски гражданин.
Също така е спряна дейността на един руски гражданин, свързан с руските спецслужби. По заповед на председателя на ДАНС за срок от 5 години срещу него са предприети принудителни мерки – „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване в Република България“ и „забрана за влизане и пребиваване в държави-членки на ЕС“.
ДАНС е изразила отрицателна позиция по отношение на 25 чужденци, които искат българско гражданство, поради връзки с дейности на чужди специални служби или действия, застрашаващи националната сигурност.
Споменава се случай с български гражданин, който е участвал в руските въоръжени сили в Украйна. Според информация на ДАНС, Софийската градска прокуратура е образувала проверка.
В доклада се посочват и предизвикателствата за България относно физическата и информационната сигурност на стратегически обекти в контекста на съвременните заплахи.
Някои от значимите рискове, свързани със стратегическите обекти през 2025 г., включват:
– необходимостта от осигуряване на стратегическите производства и енергийната сигурност поради нарушени вериги за доставки и санкции срещу ПАО „Лукойл“, засягащи активите у нас;
– непълното преодоляване на зависимостта от руско ядрено оборудване и проблеми с резервни части;
– трудности в балансирането на електрическата система поради увеличеното ползване на възобновяеми източници и ограничената работа на хидроелектрически и топлоелектрически станции;
– проблеми с поддръжката и модернизацията на електроразпределителната мрежа, което води до чести аварии и влияе на качеството на услугите;
– влошеното финансово състояние на важни въгледобивни предприятия и забавяне на инициативите за преквалификация на работниците;
– недостатъци при изграждането и поддръжката на транспортната инфраструктура, което е важно за икономическото развитие и пътната безопасност;
– уязвимости в достъпа до здравни услуги и опити за посегателство срещу публични ресурси за здравеопазване;
– проблеми на фармацевтичния пазар, свързани с логистиката и неравномерното разпределение;
– забавяне на усвояването на европейските фондове за развитие на инфраструктура и икономика;
– увеличаващите се природни бедствия, причинени от климатичните промени, и тяхното влияние върху инфраструктурата и условията на живот;
– проблеми в агрохранителната верига, водещи до нелоялна конкуренция и предлагане на опасни хранителни продукти;
– неуспехи при изпълнението на профилактичната програма и нарушения на мерките за биосигурност;
– проблеми с речната проводимост поради незаконен добив на материали и лошо състояние на хидротехническите съоръжения, което води до наводнения;
– замърсяване на въздуха и водите с промишлени и селскостопански отпадъци и недостатъчен контрол;
– недостатъчна поддръжка на водоснабдителната инфраструктура в условия на климатични промени;
– нарушения при съхранението на опасни химикали.
ДАНС предупреди, че подобно на глобалните тенденции, интензивността на хакерските атаки в България остава в процес на устойчиво увеличаване. Повечето атаки целят държавни институции и критичната инфраструктура, както и транспортни и финансови сектора.
В контекста на широкото разпространение на терористична пропаганда в интернет, агенцията извършва системно наблюдение на онлайн средата с цел идентифициране на разпространение на радикални послания и взаимодействие с български граждани и чужденци в страната. Осъществяват се нужните оперативни мерки спрямо лица от рискови държави, поради продължаващия миграционен поток в България.




