Дара срещу Патриарха като битка на брандове
Гледахме два нарочно противостоящи си парада – всеки със своя бранд – поп икона. София Прайд с участието на поп звездата Дара и Шествието за семейството, оглавено от Светия Синод и Патриарха – не са просто два паралелни парада.
Бранд „Прайд“
Какво излъчва този бранд: Младост, цветност, космополитност. Прайдът в България днес говори на езика на глобалния свят. Той казва: „Ние сме част от Европа, ние сме модерни, ние консумираме същата култура като връстниците ни в Берлин или Лондон.“
Скритият дефект на този бранд обаче е, че изглежда внесен „наготово“. Опакован в лъскав ПР, той често остава неразбран за масовия българин извън столичния балон, който го възприема не като борба за равенство, а като чужд културен внос.
Бранд „Традиционно семейство“
От другата страна стои Походът на семейството, който тази година получи институционална легитимация – присъствието на Патриарха.
Какво иска да излъчва този бранд: Сигурност, приемственост, защита на идентичността и носталгия по един по-подреден (поне на хартия) свят.
Скритият дефект на този бранд често страда от дефанзивна агресия. Той дефинира себе си не толкова чрез това какво създава, а чрез това срещу какво се бори. Опасността тук е превръщането на автентичната вяра и ценности в политически инструмент за плашене с „джендър идеология“.
Какво казват тези два бранда за днешна България?
1. Общество на две скорости
България живее в две различни времена едновременно. Едната България (тази на Прайда и Дара) живее в XXI век на стрийминг платформите, флуидната идентичност и дигиталния свят. Другата България (на Похода и Патриарха) живее в ХІХ-ХХ век на ясни йерархии, колективна памет и църковен авторитет.
2. Криза на автентичността
И двата бранда страдат от известна изкуственост. Единият е твърде зает да копира западни клишета, за да се хареса на външния свят. Другият е твърде зает да си измисля идеализирано минало, в което традиционното българско семейство е било перфектно (игнорирайки реалните проблеми като домашното насилие и високия процент разводи у нас).
3. Битката за младите
Участието на Дара срещу авторитета на Патриарха е символична битка за душите на младите българи. Инфлуенсърът срещу духовния пастир. Засега поп културата печели по точки по отношение на забавлението и привлекателността, но Църквата все още държи ключа към дълбоко заложената нужда от принадлежност и национална идентичност.
Къде е Европа във всичко това?
Европейската ценност за „равенство и права“ изисква солидарност, законова защита на слабия и създаване на общество, в което никой не е гражданин втора ръка.
1. София Прайд често подменя тази дълбока идея с повърхностен консуматорски индивидуализъм. Когато каузата се затвори в ПР естетиката на поп звезди и брандирани корпоративни камиони, тя е не толкова европейска борба за достойнство, а заприличва на американски тип комерсиален шоубизнес.
Истинската европейска ценност изисква да отидеш при маргинализираните в гетата, в провинцията, при хората без достъп до здравеопазване и правосъдие.
Когато Прайдът се превърне в затворено парти на софийския елит, той подменя европейската идея за солидарност и я заменя с повърхностен егоизъм и социално разделение.
2. Подмяната на Християнския хуманизъм с Политическо изключване (Казусът „Поход“)
Европа е немислима без своите християнски корени. Но европейският прочит на тези корени – от Просвещението насам – е свързан с милосърдието, зачитането на свободната воля на индивида и закрилата на семейството като фундаментална, жива клетка на обществото.
Походът на семейството, оглавен от Патриарха, претендира, че брани тези ценности, но го прави чрез изключване и създаване на „враг“. Християнската и европейската ценност на семейството означава държавата и обществото да подкрепят самотните майки, да осигурят достъпни детски градини, да се борят с огромната детска бедност вБългария и да защитят жените от насилие.
Когато висшият клир и консервативните политици излизат на улицата само когато трябва да посочат с пръст едно малцинство, те подменят християнската любов с политическа демагогия. Те използват институцията на Църквата не за да обединяват (което е в духа на „Единство в многообразието“), а за да капсулират обществото в страх от модерния свят.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
