Държава, която се управлява от синдикалисти, няма място в развития свят

Несъмнено въгледобивниците следват „вдъхновяващия“ пример на зърнарите, които постигнаха своето именно със закани, заплахи и изнудване. Ресторантьорите ли са наред да изнудват правителството?

„Ако правителството не ни изпълни условията, затваряме държавата“ – заявява синдикален водач. Изказването му звучи като заплаха за терористичен акт. И по същество тя е точно това. Което припомня думите на министър-председателя Николай Денков, че не преговаря с терористи. Думи, за които той се извини. И които някак ни напомнят за действията на Маргарет Тачър в не чак толкова далечното минало.

Едва ли синдикалните водачи си дават сметка, че за подобни заплахи Законът за противодействие на тероризма в членове 24 и 25 предвижда поне седем превантивни мерки, една от които е отнемане на паспорта и личната карта.

Най-вероятно терористичните закани на разни синдикални водачи да са отправени в някакъв иносказателно-художествен смисъл (което предположение може да е смекчаващо вината обстоятелство, но не и причина да не се повдига съответното обвинение). Може би с подобни закани някои хора искат да изглеждат като синдикални юнаци, които докрай отстояват „справедливите“, според тях, искания на въгледобивници и миньори. Или пък са решили да следват поизтърканото, но все още действащо правило при сделки и преговори „искай много, или всичко, за да ти се даде половината „.

Но и при най-ожесточените сблъсъци с полицията водачите на френските „жълти жилетки“, например, не си позволиха терористични заплахи от рода на „ще затворим държавата“.

Всеки срещу всеки и всички срещу държавата

Несъмнено въгледобивниците следват „вдъхновяващия“ пример на зърнарите, които постигнаха своето именно със закани, заплахи и изнудване. А следващите, които ще започнат да изнудват правителството по този начин (примерно ресторантьорите, ако Асен Василев върне предишната данъчна ставка), ще имат пред себе си примера на въгледобивниците. Не се знае кои ще бъдат още по-следващите. Могат да бъдат всички. Защото при всички свои изяви представителите на разни професии – учители, лекари, артисти, земеделци, полицаи, пожарникари, ресторантьори, даже и бизнесмени, никога не забравят да припомнят на държавата да им даде още пари, иначе загивала.

Като едва ли осъзнават, че „държавата“ са всички те и ако тя наистина загине, то ще бъде защото е дала пари на всички. И че за да даде на едни, трябва да вземе от други. И няма да бъде чудно, ако накрая вземе от най-безпомощните – от онези, които не могат да изнудват и заплашват. От пенсионерите – те могат да си живуркат и с малко увеличение, свикнали са. И без това само тежат на бюджета. Или от децата (ще им построим детски градини, ама друг път). А колко ли детски градини могат да се построят с обезщетенията за напусналите работа миньори? Пари могат да се вземат и от работещите бедни, защото ако се вдигне минималната работна заплата, ще загине бизнесът – ресторантьорите, например, ще фалират и клетите бизнесмени няма да могат да си правят бизнес обеди и вечери по луксозните ресторанти, горките те.

Като цяло едва ли обществото ни осъзнава, че правилото „всеки срещу всеки и всички срещу държавата“, всъщност означава „всеки срещу себе си и ние срещу нас самите“.

„Да не се месим, Денков да се оправя“

Към сегашните сблъсъци би трябвало да вземат отношение и политическите партии, следвайки възгледите си. Социалистите биха могли да защитят най-уязвимите, като се противопоставят на социалните несправедливости. Корнелия Нинова обаче явно преценява, че всички действия срещу правителството са ѝ изгодни, доколкото могат да отворят пътя на БСП към властта. ГЕРБ, които горещо се препоръчват за дясна европейска партия, не забелязват (или по-скоро се преструват), че синдикалните бунтове са в явно противоречие не само с европейските договорености, но и с пазарната икономика. Възраждане и ИТН, като едни „работническо-селски партии“, са във възторг от това, което се случва и бурно подкрепят „трудовия народ“. Дори политиците от ПП и ДБ някак притеснително мълчат. Да не би да политизират протестите, които всъщност са следствие от политиката им. Може би с нагласата „да не се месим, че ще не ни намразят, нека премиерът Денков да се оправя“.

Все още няма проучвания доколко обществото ни подкрепя протестите, но сякаш повечето българи не разбират, че Зелената сделка не е измишльотина, че във възобновяемите източници на енергия се влагат все повече средства и те стават все по-печеливши, че замърсителите ще бъдат изтласкани от световните пазари и че ако не се съобразяваме с насоките на световния енергодобив, ще загубим много.

Отдалечаваме се от дългосрочните си цели

Въпросът е докога правителството, с недостатъчната подкрепа дори на своите, ще отстъпва, след като отстъпките правят все по-трудно постигането на по-дългосрочните цели, които страната ни си е поставила – Шенген, еврозоната, парите по Плана за възстановяване и устойчивост и парите по плана за Справедлив преход.

Но има и нещо по-важно – държава, която се управлява от синдикалисти, няма място в развития свят.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук