Какви са основните тенденции при доходите и разходите на българските домакинства? Анализ на Института за пазарни изследвания (ИПИ) с автор ЯВОР АЛЕКСИЕВ разделя домакинствата на десет групи, като всяка група обхваща 10% (децил) от наблюдаваната съвкупност от българските граждани. Първата група включва най-бедните, а десетият – най-богатите. Структурата, както на доходите, така и на разходите на домакинствата се влияе съществено от редица характеристики, между които броят на членовете, тяхната възраст и икономическата им активност. Бедните домакинства в страната са по принцип съставени от по-голям брой членове, поради което най-бедните 10% от българите формират по-малко от 7% от домакинствата, а най-богатите 10% от населението формират над 12% от домакинствата.

Последните годишни данни на НСИ показват, че през 2016 г. доходите на домакинствата продължат да нарастват и това оказва положително влияние и върху структурата на техните разходи. Най-голямо значение за благосъстоянието на средностатистическото българско домакинство играят трудовите доходи. Те формират 54,3% от общия доход на домакинствата. Следват пенсиите – с 27,7%, показва анализът, разпространен от ИПИ в края на седмицата. Публикуваме подробния доклад на екипа.

Структура на дохода на най-бедните и най-богатите 10%, сравнено със средните стойности за страната през 2016 г. (%)Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Докато трудовите доходи формират 66,9% от доходите на най-богатите 10% от българите, при най-бедните 10% този дял е над два пъти по-нисък. Там доминират доходите от пенсии (32,6%), но не заради размера на пенсионните плащания, а заради това че: 1) другите източници на доход са ограничени; 2) в тази група влизат част от самотните пенсионери.

Пенсиите формират най-голям дял от доходите и в следващите три групи от по 10% (от 2-ра до 4-та група) на доходното разпределение. Причината е, че огромна част от пенсионерите влизат именно във втория, третия и четвъртия децил, докато домакинствата, в които има работещи членове, получават по-високи доходи.

Най-бедните 10% от българите са единствената група, която разчита в значителна степен и на социални плащания, помощи и обезщетения. Те формират 12% от общия им доход, като този относителен дял е два пъти по-висок от регистрирания във втория и третия децил, а над половината от него идва от семейни помощи за деца – следствие от многочленния характер на домакинствата, включващи най-бедните 10%.

Относителен дял на доходите от работна заплата и пенсии по децилни групи през 2016 г. (%)

Източник: НСИ

Разходи на домакинствата

Структурата на разходите на българските домакинства продължава да се подобрява и през 2016 г.

Между 2008 и 2016 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява от 36,6% на 30,8%, като е напълно възможно през 2017 г. за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на ЕС. По-ниският дял на разходите по това перо показва подобряване на стандарта на живот, тъй като именно тук влизат стоките, които можем да определим като „стоки от първа необходимост”.

Дефлацията през част от наблюдавания период също подкрепя този положителен процес. Спадът важи за абсолютно всички изследвани групи, като е най-ясно изразен в първата половина на доходното разпределение (т.е. при по-бедните 50% от домакинствата). Най-вероятно по-малкият спад при по-високодоходните групи се дължи на преориентиране на потреблението към по-скъпи храни и напитки (т.нар. ефект на заместването, при който по-високият доход ти позволява да потребяваш по-скъпи стоки), което обяснява и бумът на специализирани магазини през последните години (най-вече в градовете), предлагащи хранителни продукти с по-високо качество.

Относителен дял на разходите за храни и безалкохолни напитки от общия разход по децилни групи през 2008 и 2016 г. (%)

Това положително развитие обаче върви ръка за ръка с негативен феномен – повишаването на относителния дял на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки.

Относителен дял на разходите за данъци и осигуровки от общия разход по децилни групи през 2008 и 2016 г. (%)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Последното е следствие както от повишаването на данъчноосигурителната тежест през разглеждания период, така и на повишаването на заетостта в икономиката – колкото повече хора работят, толкова повече домакинства плащат данъци върху труда и осигуровки. Част от ефекта е възможно да се дължи и на намаляването на сивата икономика.

За целия период 2008-2016 г. покачването на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки важи за всички групи в доходното разпределение, включително принай-бедните 10% от населението. Докато през 2008 г. домакинствата са отделяли средно 6,8% от разходите си за данъци и осигуровки, стойността през 2016 г. е цели 11,7%. Най-голям е ръстът при най-богатите 40%, като при най-богатите 10% този дял достига 16,5%.

В същото време, ако разгледаме общата картина на разходите на най-богатите и на най бедните 10% и направим съпоставка със средните стойности, се вижда че най-бедните 10% отделят 43% от дохода си за храна и безалкохолни напитки, а още 20% отиват за жилища, вода, електроенергия и горива. Въпреки това те дават по-голяма част от дохода си (5,4%) за алкохолни напитки и тютюневи изделия, сравнено както с най-богатите 10%, така и с групите на средните нива за страната (4,3%).

Относителен дял на видовете разходи от общия разход на домакинствата през 2016 г. (%)

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Като цяло, данните показват, че стандартът на живот на българските домакинства продължава да се подобрява през 2016 г., като това важи за абсолютно всички подоходни групи – от най-бедните до най-богатите.

Основна причина за това са както добрият икономически растеж и ръстът на заетостта, но роля играе и дефлацията в част от наблюдавания период. Тази тенденция на повишаване на благосъстоянието на българските домакинства е дългосрочна и е в унисон с процеса на догонване на по-развитите европейски страни от страна на България.

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/davame-vse-po-malko-za-hrana-i-vse-povee-za-danyci/#ixzz50wMNDyjr

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук