Дайнов: „Как да оцелеем сред множеството кризи?“. Да ги видим тези кризи

Разликата между информация и пропаганда не е трудна за описване. При информацията имаш лесен достъп, чрез обективни източници, до всички данни по даден въпрос, както и до всеки негов детайл. При пропагандата достъп нямаш, а нейните говорители ти представят само съждения и твърдения, тук-там подкрепени с някоя подробност, извадена от контекст и покрита с паяжина от лъжи. Това е положението по повод войната в Украйна. Това е и положението при нейните отгласи в политическото противоборство в България.

Разликата между украинските и руските медии

Да започнем с Украйна, защото там се решава големият въпрос: дали в бъдещите десетилетия властта ще упражняват негодници или гражданите ще се самоуправляват в рамките на либералната демокрация, описвана най-добре като „свобода в закона“?

Ако човек иска да провери какво става и влезе в украински сайтове, вижда пред себе си половин дузина, които предлагат карти на бойните действия и промените по тях. Коментатори обсъждат къде и защо руснаците са настъпили и къде и защо украинците са отстъпили. Имаме информация: системна, лесно проверима картина, допълнена от кореспонденти на място, работещи за световни медии с добра репутация.

Ако обаче човек влезе в руски сайтове, там гледа неподкрепени с факти лъжи, гарнирани със

заплахи към „колективния Запад“.

Карти има тук-там и те не са проверими. Затова пък има изобилие от образи на „унищожена“ западна техника на украинците. Последният път пропагандаторите предложиха танк, уж в Украйна в края на януари, обхванат от пламъци на фона на сочно-зелени палми. Кореспонденти на медии с добра репутация не са допускани до контролирана от руснаците територия.

„Кризите“, в които тъне България

Немалко медии в България предлагат предимно пропаганда от руски тип. Предлагат я не само по повод войната, но и по повод вътрешните ни боричкания. Структурата на предлаганото следва точно руския модел: страховити съждения, заклинания и заплахи и тук-там по някой факт, изваден от контекст и покрит с плътна мъгла.

Все пак живеем във време, в което информацията е лесно достъпна. Тя може да обори всяка пропаганда, стига човек да не е отнесъл мисловния си апарат в най-близката заложна къща.

Да проверим основното послание на водещите медии. Журналисти и водещи атакуват своите гости с различни версии на един и същ въпрос: „Как да оцелеем сред множеството кризи?“. Да ги видим тези кризи.

„Икономическа криза“ обозначава свиваща се, а не растяща икономика. Такава криза у нас не съществува, за разлика от диктаторски държави като Русия, Унгария или Зимбабве. Ръстът на БВП у нас за 2021-а година (първата година без управление на ГЕРБ) е 7,6 на сто – доста над средното за ЕС. В края на 2022-а година ръстът е 3,3 процента – около средното за ЕС. Ръстът на промишленото производство обаче е 17,7 на сто – абсолютен рекорд за България и много над средното за ЕС. Двуцифрен е ръстът и на износа, и на вноса. Потреблението е нараснало с пет на сто, т.е. „народът не гладува“. А не гладува, тъй като ръстът на доходите компенсира ръста на цените (инфлацията).

Положението не е цветущо

все пак сме на опашката на ЕС по повечето показатели – но не е и криза. И няма как да стане криза, тъй като инфлацията бе победена в САЩ и укротена в ЕС – този процес вече стига и до нас.

Да огледаме „кризата с цената на горивата“. В началото на първия служебен кабинет на Гълъб Донев, напомням, властта обяви такава огромна криза, дължаща се на ръста на цените на горивата, че чак създаде извънреден щаб, който щеше да заседава денонощно, за да спаси Отечеството. Не заседава нито веднъж, но затова пък ни казаха, че ако не се върнем в прегръдката на „Газпром“, през зимата ще станем на ледени висулки.

Вече е зима. Има сняг. Според „Булгаргаз“ цената на газа, ударила към 300 лв/квч през август заради руското нахлуване в Украйна и последвалия руски натиск върху Европа, днес е 135 лв. Цените в Европа хвърчат надолу с още по-голяма скорост, тъй като Старият континент с впечатляваща бързина и решителност се откачи от руската енергийна зависимост още в края на миналата година. А докато през лятото и есента цената по бензиностанциите наистина беше трудно поносима, изобилно руганото от пропагандата правителство на Кирил Петков въведе онази 25-стотинкова компенсация, която помогна на икономиката да не спре. И да постигне онези рекорди, които описах по-горе.

Откакто Борисов не ни управлява

А какво да кажем за „политическата криза“? Ако слушаме пропагандаторите, държавата е изпаднала в безпомощно състояние, тъй като партиите не могат да сформират правителство. Но всяка разходка из страниците на съответните институции ще покаже, че такова нещо няма.

Всичките тези страхове ни се насаждат с очевидната идея да се уплашим и да повикаме голям и силен спасител (някой Владимир Путин или Бойко Борисов) да ни спаси. Само че последният път, когато България бе управлявана от Борисов, икономиката наистина се сви – влезе в рецесия – с над две на сто. А откакто Борисов не ни спасява, според Министерството на финансите БВП е нараснал от 120 милиарда лева (2020 г.) на 151 милиарда лева (2022 г.) – общо ръст от около 20 процента, което е абсолютен рекорд в ЕС.

Каква картина ни разкриват числата, т.е. не пропагандата, а информацията? Отговорът е очевиден. Под цялата истерия по повод липсата на правителство работи една икономика, която диша с лекота и разкършва рамене след края на Борисовата „стабилност“. На нея силно управление не ѝ трябва – при „силното“ управление до 2020-а година тя едва дишаше.

При това положение политическата „криза“ е очевиден плюс, а не минус.

За способността да се разбират нещата

Какви други кризи останаха? Сетих се – македонският въпрос. Въвеждането на позорното българско вето, наложено от ВМРО, както и сегашната каша, очевидно забърквана от днешните руски проксита-националисти има само една цел: да вдигне гласа за съответните проксита на идващи избори. Ветото обаче не вкара ВМРО в тогавашния парламент. Дали сегашните „копейки“, както станаха известни (за разлика от „рубладжиите“, заклеймявани от Захарий Стоянов в края на 19-ти век) ще извадят електорални позитиви – това е също крайно съмнително.

Може би затова те извадиха още една тактика – съпротива срещу въвеждането на еврото. Освен с имагинерната загуба на валутен суверенитет (загубен още през 1997-а година) и с „пронизването на българския лъв“ от Мадарския конник, ни плашат и с инфлацията в Хърватия. Която е доста по-ниска от тази в България, както се оказа. Плашат ни и с кризата в страните, боравещи с евро – а те в своя ръст на БВП тези дни са задминали не само Китай, но и САЩ.

Пропагандата пръска отрова, страх и агресия. Информацията пръска знание, а знанието, както знаем, е сила. Точно тази сила пропагандните медии в България не искат да допуснат да се установи по нашите земи.

Време е да излезем от тресавището на пропагандата и да се просветим. Да си спомним онова, което казва за Просвещението философът Кант преди над две столетия: „Просвещението е освобождаването на човека от неговото самоналожено опекунство. Опекунството – това е неспособността на човека да разбира нещата без ръководство от страна на някой друг“.

Когато попадате в лапите на пропагандата, попадате под опекунството на някакви хора. А тези хора не следват вашия интерес. Имат си свой и той няма да ви хареса.

Текстът е препубликуван от „Дойче вече“, негов автор е проф. Евгений Дайнов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук