Миналата седмица нейната кандидатура, издигната от Лозан Панов след номиниране на общото събрание на СГС, не събра нужното мнозинство от 8 „за“ – само 7 от кадровиците я подкрепиха срещу 4 „за“ вечния и.ф. Стефан Милев, предложен от председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева.
Днес обаче Попколева мина, но не като номинация на Панов, а като издигната от общото събрание на съда. Това, впрочем, можеше да се случи и доста по-отдавна.
Дебатът днес преливаше от теза в теза, шестваха взаимоотричащи се аргументи дотам, че Олга Керелска запита: „Ние и.ф. на СГС ли избираме или някой с някого се бори?“.
Очевидно битка имаше и тя надхвърли като грандиозност дори и „подвизите“ на стария ВСС.
Резултатът, от една страна, е добър – на безвластието в СГС от 2 октомври насам, след влизането на оставката на Калоян Топалов в сила, се сложи край.
В същото време покрай „битките“ кадровици (например Вероника Имова) поставиха третия издигнат, отново от Панов, кандидат за СГС – Красимир Машев, пред абсурден избор. Вместо като номириран от председателя на ВКС компромисен кандидат, този съдия трябваше да приеме, че се е „самопредложил“ за поста, за да го гласуват.
„Категорично заявявам, за да пазя своя авторитет, тъй дълго граден през годините. Аз дадох съгласие на съдия Панов, защото той ме издигна за този отговорен, тежък пост начело на най-тежкия съд в България. Никога не съм се самоизтъквал, не съм се самономинирал за тази участ.
Затова – не желая да бъда председател на СГС – нито като и.ф., нито като постоянно изпълняващ“, заяви Машев пред съдийската колегия, където бе спешно привикан малко преди 16 ч.
В същото време той се обърна към кадровиците: „Този съд, СГС, се нуждае от спокойствие и от човещина и вие сте отговорни за това. Моят съвет е – мислете!
България се променя независимо от нас, не можем да се капсулираме, това не са патетики. Трябва да се опитаме да живеем заедно, затова една молба – разрешете този въпрос (за управлението на СГС – б.р.) възможно най-бързо, защото тези хора – и съдии, и служители трябва да се успокоят, те работят за България!“
Параграф 22 че и отгоре!
В началото на дебата нещата изглеждаха поне смислени.
Красимир Шекерджиев докладва становище на новата комисия КАК, с което той не е бил съгласен. А именно – с 11 срещу 4 гласа комисията вчера приела, че председателят на ВКС не може да номинира и.ф. председател на СГС (въпреки обратното решение на самата съдийска колегия от миналия четвъртък). Но все пак – същото мнозинство в КАК приело, че не може да обвяи и за недопустимо предложението на Панов за Красимир Машев. И, компромисно, предложило – кандидатурата му да се гласува, но не като монимиран от председателя на ВКС, а само като самопредложил се.
И се почна…
Очертаха се три тези
Първата, по мнозинството в КАК – по аналогия да се приложи принципът за избор на титулярни ръководители в Темида, сиреч номинации да моат да правят общите събрания, правосъдният министър и кандидатите да се самопредлагат. Зад това изглеждаше да са застанали Имова, Боян Магдалинчев и неясно кои други членове на съдийската колегия в началото.
Втората – ВСС да се движи по „принципното решение“ на съдийската колегия от 6 декември 2016 г., че и.ф. на по-долен съд се предлага от шефа на непосредствено по-горния. Дребната подробност тук е, че в началото на 2017 г., след това решение, 8 кадровици от стария ВСС предложиха Стефан Милев за и.ф. на Софийския районен съд и той бе назначен!
Третата, най-нормална теза бе, че изборът на и.ф. е спешен, бърз и се подчинява на други правила, в които предложители могат да са и членовете на колегията, и председателят на ВКС.
Подобно разграничение се оказа, явно, непосилно за кадровиците. И, докато в първата част на дебата публиката остана с впечатлението, че все пак единственият кандидат е Красимир Машев, във втората вече не беше така.
На дневен ред излязоха предните претенденти – Стефан Милев и Десислава Попколева.
За наблюдаващите журналисти в един момент дебатът стана непроследим – като логика законност. Интересуващите се могат да се запознаят с всичко на страницата на ВСС – когато излезе пълният протокол.
