Населението на България продължава да намалява и през 2016-та, сочи анализ на Националния статистически институт (НСИ). В края на миналата година у нас живеят около 7 101 859 души, с 51 925 души (0,7%) по-малко от 2015-та.
Причина за това са няколко негативни тенденции – застаряване на населението, дисбалансът в териториалното разпределение и спадът на раждаемостта.
Отчитат се обаче и някои положителни тенденции – намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, както и детската смъртност, увеличава се очакваната средна продължителност на живота.
Застаряване на населението
В края на миналата година у нас хората на и над 65 години са 1 472 116, или 20,7% от населението. Това е с 3,8 процента повече от отчетеното през 2001-ва.
Застаряването е по-силно изразено сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24,1%, а на мъжете – 17,2%. Тази разлика се дължи на по-ниската средна продължителност на живота при мъжете.
Общо за целия ЕС относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19,2%.
В края на миналата година децата до 15 години в страната са 1 001 019, или 14,1% от общия брой на населението, като спрямо 2015-та този дял се увеличава с 0,1 процентни пункта. Делът на най-младото население в ЕС в началото на 2016-та е 15,6%.
Застаряването е довело до повишаване на средната възраст на населението у нас, която от 40,4 години през 2001-ва до 43,5 години в края на 2016-та.
Увеличаването на възрастното население води до намаляване на работната ръка – през 2016-та трудосособните у нас са 4,304 млн, или 60,6% от населението. Това е спад от 1% или около 45 хил.души спрямо предходната година.
В края на миналата година над трудоспособна възраст са 1,735 млн. души или 24,4%, а под трудоспособна възраст – 1,063 млн. души, или 15% от населението на страната.
Териториален дисбаланс
Към края на миналата година в градовете живеят 5 204 385 души, или 73,3% от българските граждани, а в селата – 1 897 474 души, или 26,7%. С население над 100 хил. души са шест града в страната. Там са съсредоточени 33,8% от хората у нас.
Най-малка по брой на населението е област Видин, с 88 867 души, или 1,3% от населението на страната, а най-голяма е област София град – 1 323 637 души (18,6%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30,2% от населението на страната. Само една област – София град, увеличава населението си през 2016-та спрямо 2015-та с 0,3%. При всички останали области има намаление.
По-мако новородени
През 2016-та в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99,3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1,5%. Коефициентът на обща раждаемост през 2016-та е 9,1‰, а през предходната 2015 г. – 9,2‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,2‰, София град – 10,2‰, Варна и Бургас – по 9.6‰.
Коефициентът на раждаемост за целия ЕС през 2015 г. е 10,0‰, според данни на европейската статистическа служба Евростат.
За миналата година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 249 и спрямо 2015 г. се увеличава със 168 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 1 705 през 2015 г. на 1 947 през 2016-та. Средната възраст за раждане на първо дете варира по региони – от 29,8 години за София град, до 23,4 години за област Сливен.
Смъртността остава висока
Броят на умрелите лица през 2016-та е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност – 15,1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537, или с 2,3%, но въпреки това нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Запазват се и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21,1‰) отколкото в градовете (12,9‰). Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10,2‰.
Показателят за преждевременната смъртност през 2016 г. (21,8%) се увеличава спрямо предходната 2015 г. (21,4%).
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2014 – 2016-та, е 74,7 години и спрямо предходния период (2013 – 2015-та) се увеличава с 0,2 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7 години по-висока – 78,2 години.
Преселване между населените емста
96 014 човека са се преместили от едно населено място в друго през 2016-та. В по-гоямата си част те са между 20-39 години (35,6%), следвани от най-младите – под 20 години (26,7%). Най-малък е броят на преселилите се между 40-59 години – 17,2%.
По-голяма част от хората, избрали да сменят адреса си, са се придвижили от един град в друг(44,4%). От селата към градовете са 24,7% от миграциите, а от градове е села са отишли 21,5% от хората, сменили адресната си регистрация. Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 9,4% от мигриралите лица.
На най-гоям интерес се радва столицата, чието население се е увеличило с 18 397 души за 2016-та.
Емиграция
30 570 души са напуснали страната през миналата година. Всеки втори емигрант (53,5%) е на възраст 20-39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14,3%, а тези на 60 и повече навършени години – 8,7% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (21,7%), Великобритания (15,5%) и Испания (12,1%).
През миналата година всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София град (-1,5‰) и Сливен (-2,4‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – -16,9‰.
През 2016 г. пет области имат положителен механичен прираст: София град (4,4‰), Варна (2,8‰), Пловдив (2,6‰), Бургас (0,8‰) и Кърджали (0,1‰).
