Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Това е стих от безсмъртната Ботева творба „Хаджи Димитър“, но той олицетворява съдбата не само на конкретния герой, а на всички, които са платили с живота си за доброто на България, и особено на самия автор. Творбата е отпечатана за първи път във в. „Независимост“ през 1873 г., но Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията.
На 27 години Ботев пише във в. “Знаме”, 13 юли 1875 г.:
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.“
Поетът-бунтовник едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел /2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан/ ще продължи да се помни през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати.
Тази година на 2 юни отбелязваме 143 години от гибелта на Христо Ботев и отдаваме почит и на останалите герои, загинали за Отечеството.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.
През май 1876 г. , вследствие на новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Както куршумът пронизва поетът-воевода, така и споменът за неговия подвиг оставя пронизваща и незаличима следа в българското съзнание и става неотделима част от него. Печалната дата 2 юни се превръща в огнен символ на родолюбието, който ще продължи да бъде една от пътеводните светлини на българите.
