Той твърди, че прокуратурата трябва да излезе от политиката, а сам има роднински връзки с бивши кадри на ГЕРБ. От десетилетие повтаря, че прокуратурата има нужда от катарзис, а през цялото време е висш ръководител в нея. Сега дори я оглави въпреки съмненията за корупция. Кой е Борислав Боби Сарафов?
Възможно ли е висш магистрат да бъде обект на публични разкрития за съмнително забогатяване и потенциално участие в мащабна корупционна схема, а въпреки това да запази ръководния си пост? И дори да бъде повишен до най-високата длъжност в тази институция.
Този въпрос беше напълно пренебрегнат от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), които преди седмица избраха заместника на главния прокурор и директор на националното следствие за втори мандат Борислав Боби Сарафов за изпълняващ длъжността ръководител на държавното обвинение.
Най-висшият пост в прокуратурата се освободи, след като Иван Гешев рязко загуби политическата и колегиалната си подкрепа в лицето на ГЕРБ, ДПС, мнозинството във ВСС и самия Сарафов, и беше набързо уволнен.
Макар че досегашният му заместник беше действащ участник в конфликта, разтърсил прокуратурата, и името му беше споменато като изпълнител на политическа поръчка за смяната на Гешев и като „помощник“ в схема за търговия с влияние, именно Сарафов наследи временно поста.
Изборът му се случи при спорна процедура и още преди указът на президента Румен Радев за уволнението на Гешев да бъде обнародван в Държавен вестник. Последваха и остри реакции от политици, магистрати и юристи. За момента обаче изглежда, че Сарафов има подкрепата на партиите, които преди бяха зад Гешев.
Нито от ГЕРБ, нито от ДПС се чуват въпроси за интегритета на новия временен главен прокурор. Единствената политическа сила, която открито иска оставката му, е „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). А за подобно искане не липсват поводи.
Кариерата на Сарафов
Борислав Сарафов е кадър на Академията на МВР. В началото на кариерата си работи като надзирател в затвора, а през 1996 г. е назначен за следовател в Окръжната следствена служба в София.
През 2001 г. става заместник районен прокурор на Сливница и само след три месеца е повишен в Софийската окръжна прокуратура. По онова време тя се ръководи от Маргарита Попова.
През следващите години кариерите на двамата ще се издигат успоредно, нейната – в политиката като кадър на ГЕРБ, а неговата – в държавното обвинение. На този фон между Попова и Сарафов има роднинска връзка – негов първи братовчед е женен за дъщеря ѝ.
През 2011 г. Сарафов е избран за ръководител на закритата вече Апелативна специализирана прокуратура. По това време Маргарита Попова от две години е министър на правосъдието в първото правителство на Бойко Борисов (2009-2013). След 2012 г. става и вицепрезидент на Росен Плевнелиев.
В началото на 2013 г. Сарафов се издига до поста на заместник на главния прокурор Сотир Цацаров, с когото формално са съперници за поста в конкурса, спечелен от Цацаров в края на 2012 г. При едно от изказванията си пред медиите тогава Сарафов каза, че „прокуратурата се намира в период на катарзис“, оплаквайки се, че нейните висши представители са „взети на мушката, което не е добре за спокойствието в системата“.
„Но това може да подейства и добре точно заради периода, в който се намира съдебната система – периодът на катарзис. Може би е хубаво всичко да излезе сега“, коментира още той непосредствено преди избора на Цацаров преди повече от десетилетие.
През декември 2017 г. Сарафов оглавява Националната следствена служба (НСлС), след като е подкрепен за поста лично от Цацаров и тогавашното мнозинство във ВСС.
След избора на Гешев за главен прокурор, Сарафов демонстрира лоялност и към него и публично споделя неговите тези. До миналия месец, когато изведнъж обвини Гешев, че заради него прокуратурата „е нагазила дълбоко в политическия терен“.
„Точката на нетърпимост е стигнала до там, че е нужен катарзис, за да се отреже гнилото и прокуратурата да заработи“, каза Сарафов пред медиите на 15 май, потвърждавайки съмненията, че вече бившият главен прокурор държи ключови дела „на трупчета“, за да „изнудва политици“.
Аферата „Осемте джуджета“
Обръщането на Сарафов срещу Гешев съвпадна с активизирането на прокуратурата по случай, по който тя запазваше пълно мълчание от лятото на 2020 г. насам. Това е разкритата от Антикорупционния фонд (АКФ) схема за търговия с влияние и корупция в държавното обвинение, станала известна като „Осемте джуджета“.
Става въпрос за твърденията на асансьорния производител Илия Златанов, че е станал жертва на схема за присвояване на бизнес и имущество, осъществена от бившия ръководител на столичното следствие Петьо Петров-Еврото, бившата му съпруга Любена Павлова и действащи висши кадри на държавното обвинение.
Самият Златанов казва, че е виждал Сарафов във вече закрития столичен ресторант „Осемте джуджета“, ползван от Еврото като офис. АКФ дори наскоро публикува техни снимки в заведението. Тогава Сарафов каза, че е бил поканен от Гешев там, за да бъде сниман с Еврото. Той определи заведението като „магистратски ресторант“, защото много негови колеги са обядвали там.
Впоследствие за пръв път по случая проговори и Любена Павлова. Тя потвърди пред АКФ, че бившият ѝ мъж е развил корупционна схема, в която „на заплата“ са били прокурори, следователи, съдии и полицаи. И посочи Сарафов като „основен помощник“ на Еврото.
„Борислав Сарафов може да бъде наречен и „деветото джудже“, ако, разбира се, знаехме със сигурност кои са останалите осем, тоест, всички замесени в схеми на външно влияние върху на теория „независимата“ прокуратура. Това все още не се е случило, тъй като осветената преди три години схема на корупционно влияние в съдебната система никога не беше разследвана, а напротив – публично неглижирана от прокуратурата.“
Това коментира авторът на разследването „Осемте джуджета“ от АКФ Николай Стайков пред Свободна Европа по повод избора на Сарафов за и.д. главен прокурор.
По думите на журналиста временният наследник на Гешев е единственият висш магистрат, „посочен като потенциално замесен от двама свидетели, които в никакъв случай не са от едната страна на барикадата в конфликта за активите на асансьорните заводи „Изамет“. Става въпрос за потърпевшия Илия Златанов и саморазкрилата се като активна участничка в схемата Любена Павлова.
„Най-меко казано имам сериозни опасения, че този случай може да бъде разследван от прокуратура, оглавена от Сарафов. В едно свое скорошно интервю той го нарече „магистратски ресторант“ на бивш колега. Това би било вярно, ако не се знаеше цялата история на бившия шеф на столичното следствие Петров и знаковите корупционни казуси, в които той беше замесен през годините“, добави Стайков.
Съмненията за имотите
По време на заседанието на Прокурорската колегия на ВСС на 16 юни, на което Сарафов беше избран за временен главен прокурор, аферата „Осемте джуджета“ дори не беше спомената.
Петьо Петров вече е обвиняем за принуда и незаконни записи, а от това разследване бяха отделени материали и за самия Сарафов и изпратени като сигнал по новия механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му. Въпреки това мнозинството от членовете на прокурорската колегия на ВСС заеха позицията, че сигнали, които не са разследвани по същество, не трябва да влияят негативно на преценката дали Сарафов може да заеме поста.
Съдебните кадровици подминаха с пълно мълчание и данните за имотното забогатяване, разкрити през последните седмици от разследващите сайтове „Биволъ“ и BIRD. Тази информация също е обект на сигнал срещу Сарафов по новия механизъм за разследване на ръководителите на държавното обвинение.
В началото на май „Биволъ“ публикува разкрития, според които синът, майката и бившата съпруга на Сарафов са станали „едри строителни предприемачи“. По данни на сайта част от забогатяването на семейството е имот, дарен на Боби Сарафов-младши от бившия депутат от ГЕРБ и първи братовчед на баща му – Светлин Танчев. Именно братът на Танчев се ожени преди години за дъщерята на Маргарита Попова.
В деня на избора на Сарафов за и.д. главен прокурор BIRD съобщи, че той е бил следовател по дело срещу бизнесмена Станимир Жарков, завършило с условна присъда. По информация на изданието същият Жарков години по-късно става общински съветник от ГЕРБ и „буквално харизва“ няколко имота на Сарафов-младши. Сред тях е и къща в Пролеша, която Сарафов-старши пропуска да посочи в имотната си декларация.
Синът на временния главен прокурор стана публично известен с имотните си сделки още през 2019 г. Тогава стана т.нар. скандал „Апартаментгейт“, разкрил имотни покупки на политици на преференциални цени, коствал всички постове на Цветан Цветанов.
Имотното състояние на Боби Сарафов-младши дори беше обект на прокурорска проверка и данъчна ревизия, но те не установиха нищо нередно.
Скандалите с колеги
Преди да оглави националното следствие в края на 2017 г., срещу тогавашния заместник на Цацаров бяха внесени в съда няколко иска от негови колеги. Впоследствие те бяха или отхвърлени от съда, или оттеглени от подателите им.
Най-общо ставаше въпрос за твърдения, че Сарафов е обиждал и заплашвал следовател от НСлС и разследваща полицайка от Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР.
Три съдебни инстанции обаче отказаха да разглеждат иска на следователя Страхил Каменички, приемайки, че функционалният имунитет на Сарафов го пази от подобни дела.
Каменички съдеше заместника на Цацаров заради отправени от него обиди към разследващия екип по случая с влаковата катастрофа в Хитрино – че цяла България знае, че са безделници и мислели „само за ишиас и лумбаго“. Каменички твърдеше още, че Сарафов му е казал, че има заешко сърце, защото не е повдигнал веднага обвинение на „двама убийци“, имайки предвид машинистите на влака. По-късно те станаха подсъдими и окончателно влязоха в затвора тази пролет по обвинение, че са причинили инцидента, при който загинаха седмина души.
Следователят пробва да заведе и дело за обида срещу Сарафов в Шуменския районен съд, което обаче имаше същата съдба и беше прекратено.
Във връзка с този случай „Капитал“ разкри в края на 2017 г., че Прокурорската колегия на ВСС и Инспекторатът към съвета са спасили висшият кадър на прокуратурата от дисциплинарно производство. Включително, чрез скриване на преписка, за да се даде възможност давностният срок по случая да изтече.
Докато казусът се движеше между съдебните инстанции Сарафов беше номиниран за член на ВСС, но впоследствие оттегли кандидатурата си „след разговор с главния прокурор, който изцяло споделя мотивите на заместника си“. Тогава от пресцентъра на прокуратурата уточниха единствено, че решението му е „лично и е продиктувано от интересите на прокуратурата“.
Междувременно Сарафов се беше замесил и в друг скандал с колега. През 2016 г. разследващата полицайка от ГДБОП Любомила Ценова заведе две дела срещу него заради упражнен натиск по висящото разследване срещу собственика на бившата строителна фирма „Агромах“. Тя претендираше, че са ѝ нанесени обиди и заплахи, но в крайна сметка оттегли исковете си, след като Сарафов беше принуден да ѝ се извини, за да сложи точка на спора извън съда.
Връзките с политици
По време на заседанието на Пленума на ВСС, предшестващо гласуването за освобождаването на бившия главен прокурор, Сарафов беше изслушан, за да коментира емоционалното състояние на Гешев. Тогава той повтори твърдението си, че Гешев използва прокуратурата за лични политически цели.
„Прокуратурата и политиката трябва да излязат от тази прегръдка, в която са се оплели. Всеки който не го вижда и не го твърди, обижда нормалния човешки интелект. Аз не познавам никой политик и с никого не поддържам отношения – нито лични, нито служебни“, каза Сарафов пред съдебните кадровици на 8 юни.
Над 10 години по-рано, на 5 декември 2012 г., той отново коментира темата, но тогава заявява точно обратното.
„С народния представител Светлин Танчев сме първи братовчеди, но това не е срамно и позорящо за мен. Роднинската ми връзка с него по никакъв начин не влияе и не би могла да повлияе при вземането на решение от страна на членовете на Висшия съдебен съвет във връзка с процедурата за избор на главен прокурор“, казва Сарафов пред „Медиапул“ по повод конкурса в който е съперник със Сотир Цацаров и Галина Тонева.
Тогавашният депутат от ГЕРБ също не вижда „никакъв проблем в това, че Борислав Сарафов е мой първи братовчед“, добавяйки, че „във фамилията ни има много юристи“.
Братът на Танчев – Евгени, е женен за дъщерята на Маргарита Попова – Константина. По времето, когато Попова е правосъден министър от ГЕРБ, а Танчев – депутат от същата партия, Сарафов е избран от ВСС за ръководител на Апелативната спецпрокуратура.
Назначение, което слага началото на последователното му издигане до върха на държавното обвинение, продължило малко повече от десетилетие. Период, в чиито начало и край Сарафов все твърди, че прокуратурата се намира в състояние на катарзис.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“.
