Турция проследи с голям интерес последните избори в Германия, които се проведоха на фона на предстоящата оставка на дългогодишния канцлер Ангела Меркел, която е на власт от 16 години в Германия, пише в свой анализ „Дейли Сабах“
Социалдемократическата партия (СПД), която номинира финансовия министър Олаф Шолц за свой кандидат за премиер, успя да вземе най-много гласове, подобрявайки показателите си от 2017 г. от 20,5% до 25,7% на изборите миналата неделя.
СДП вероятно ще формира правителството, заедно със Зелените, които се превърнаха в третата по големина политическа сила в страната, като спечелиха най-много гласове, откакто участват в общите избори – 14,8%.
Расистката и антиимигрантска AfD (Алтернатива за Германия) падна до 10,3% от гласовете, а лявата партия загуби най-много гласове и остана под прага от 5%.
Ролята на турската общност
Фактът, че повече от 3 милиона турци живеят в Германия, където 25% от населението са имигранти, е основната причина изборите в страната да са важни за Турция. Друга причина несъмнено е икономиката, където Германия е един от световните лидери. Обемът на търговията между Турция и Германия е близо 40 милиарда долара.
Друг въпрос е дали положителната роля, изиграна от Германия, ръководена от Меркел в отношенията между Турция и Европейския съюз, ще се промени. Ако разгледаме бъдещето на отношенията между Турция и Германия през тези три пункта, се получават следните резултати.
Първо, турската общност е един от най -утвърдените елементи в политическия, икономическия и социалния живот на Германия. Следователно Германия, където 19 граждани от турски произход влязоха в Бундестага, ще поддържа интензивни отношения с Турция.
Гласоподавателите с турски произход в страната клонят към лявата част на политическия спектър, а не към консервативните десни партии. Всички политически партии обаче трябва да вземат под внимание турското население, ако коригират отношенията си с Турция. Видяхме, че тази чувствителност винаги е била на преден план по време на управлението на Меркел – канцлерът е политик, обичан от турците. Няма причина за промяна сега.
Второ, прагматичната икономическа перспектива, наричана „пътят на Германия“ е институционализирана и в политиката на страната. Анексията на Крим беше критикувана, но отношенията с Русия не бяха прекъснати само защото САЩ искаха това. По същия начин Берлин от една страна критикува Пекин за нарушаването на човешките права на уйгурите и Хонконг, но Китай все още е страната, с която Германия има най –интензивна външна търговия.
Реалистичният консенсус в политиката, че търговията трябва да продължи да се развива, за да върви напред икономиката, доближи дори популистките партии до центъра. Следователно отношенията между Турция и Германия, които имат за цел да увеличат обема на търговията между тях до 50 млрд. долара в близко бъдеще, не изглежда да претърпят радикална промяна през новия период.
Отношенията между Турция и ЕС
Що се отнася до отношенията между Турция и ЕС – Меркел винаги е подкрепяла Турция. Тя беше умерен политик и успешно посредничи за намаляване на напрежението между Гърция и Турция.
Очаква се Шолц, кандидатът за канцлер на СДП, също да продължи политическата линия на Меркел спрямо Турция. Приема се, че евентуална коалиция със Зелените, които постоянно критикуват Анкара, няма да промени това положение. Като пример може да се посочи коалиционното правителство, сформирано от СДП със Зелените по време на управлението на Герхард Шрьодер. Независимо от критиките, Шрьодер положи много усилия, за да превърне Турция в страна-кандидатка за членство в ЕС.
Въпреки че не се очакват политически трусове и резки промени, вероятно ще сме свидетели на избледняването на един 16-годишен позитивен опит.
Следователно не е трудно да се предвиди, че отсъствието на Меркел ще се усети във всички области. Тя даде уникалност на Германия и Европа и зае достойно място в световната политика благодарение на своята успешна кариера, консенсусна стратегия и харизматична личност.
