Димитър Бербатов след историческия си трети гол във вратата на Ливърпул.

Димитър Бербатов, последният (надяваме се засега) българин оставил ярка следа в световния футбол обяви, че слага край на славната си кариера.

Недолюбван от завистливите в България и в същото време боготворен от феновете, Берба беше магьосник на терена и постигна неща, които за съжаление скоро друг български футболист едва ли ще доближи.

Той е ярък пример, как едно момче тръгнало от прашните футболни площадки в една малка държава, с много труд и дисциплина достига до световния футболен елит.

Като дете Бербатов е започнал да тренира лека атлетика, но още в двора на 7-мо училище в Благоевград, талантът му е забелязан и той е привлечен в школата на местния Пирин, където се слага началото на една голяма кариера.

През 1998 година 17-годишният Димитър Бербатов е привлечен в школата на ЦСКА по настояване на Димитър Пенев. „Червените” тогава плащат на Пирин 800 хил. германски марки за правата му.

Година по-късно той дебютира за мъжкия отбор в двубой срещу вечния съперник Левски.

Престоят на Бербатов в ЦСКА е относително кратък, но за две години той изиграва 65 мача, в които вкарва 37 гола. Дебютът му в евротурнирите също е с екипа на „червените” и макар да е само на 18 години той поставя рекорд за клуба за най-много отбелязани голове в един мач Европа, като се разписва цели пет пъти срещу северноирландския Портадаун.

За съжаление българската футболна действителност го връхлита и след една загуба от Левски феновете на ЦСКА го обиждат грозно, като 19-годишният нападател си тръгва почти разплакан от стадиона.

За негово щастие обаче през 2001 година германският Байер Леверкузен го привлича с договор за 4.5 години и трансферна сума от 3.3 млн. марки.

Началото е много трудно, защото 20-годишният тогава нападател не знае езика, попада в коренно различна обстановка и е съвсем сам в Германия. Именно в Бундеслигата обаче, Бербатов се оформя като футболист и хваща окото на големите отбори. За пет сезона с фланелката на „аспирините” той изиграва 154 мача, в които вкарва 69 гола.

Следва трансфер в английския Тотнъм през 2006 година. „Шпорите” вадят 15.7 млн. евро за нападателя, който за две години изиграва 70 мача и вкарва 27 гола.

Магическите му отигравания и красиви попадения привличат вниманието на големия Сър Алекс Фъргюсън. В Тотнъм не искат да се разделят с голямата си звезда, но трансферът му в един от най-големите клубове в света Манчестър Юнайтед става факт през 2008 година, като той е пуснат буквално в последните минути преди затварянето на трансферния пазар. Сумата, която „червените дяволи” плащат на Тотнъм е 38.9 млн. евро, което тогава го прави най-скъпият трансфер в историята на клуба.

Още в дебютния си сезон с екипа на Манчестър Юнайтед, Бербатов печели титлата на Англия, като той допринася с 14 гола и десет асистенции.

През втория му сезон той вкарва 12 гола, а Юнайтед завършват втори и печелят „Карлинг Къп”. Българинът обаче започва да се превръща в любимец на феновете заради страхотните си отигравания. Асистенцията му за гола на Кристиано Роналдо срещу Уест Хам все още се върти и с медиите на Острова.

Третата му година в Манчестър е едновременно най-успешната, но и най-разочароващата. Димитър Бербатов е първият футболист в историята на Манчестър Юнайтед от Втората световна война насам, който отбелязва хеттрик срещу вечния враг Ливърпул – на 19 септември Юнайтед побеждава „мърсисайдци“ с 3:2, като и трите гола са дело на Бербатов. Второто попадение в мача кара коментаторите да нарекат Бербатов „футболен гений”.

Два месеца по-късно Берба отбелязва пет от седемте попадения за своя отбор за победата срещу Блекбърн със 7:1. Нападателят влиза в историята на Висшата лига на Англия, след като реализираните от него пет гола във вратата на Блекбърн са най-многото отбелязани от един футболист в рамките на един мач.

По този показател той се изравнява с легендата на Нюкасъл Алън Шиърър, вкарал пет във вратата на Шефилд Уензди, Анди Коул, разписал се пет пъти срещу Ипсуич с екипа на Манчестър Юнайтед и Джермейн Дефоу, вкарал пет гола за Тотнъм в мач срещу Уигън.

На 22 януари 2011 Бербатов отново влиза в историята, след като отбелязва трети за сезона хеттрик срещу Бирмингам – постижение в цялата история на английския футбол постигано само от Рууд ван Нистелрой и Алън Шиърър.

Берабтов завършва сезона с 20 гола за първенството и е един от двамата носители на Златната обувка за сезона на Висшата лига.

И тук идва разочарованието. Може би уплашено и раздразнено от бляскавото представяне на българина, треньорското ръководство оставя Бербатов извън състава за финала в Шампионската лига. Доводите на Съра са, че не пасвал на тактиката на Юнайтед за Шампионската лига. Нелепо и смешно. Просто нямаше как въпреки невероятния сезон, Бербатов да играе вместо местната звезда Уейн Рууни. Проклет британски шовинизъм.

Разочарован и оскърбен Бербатов напуска Юнайтед със 108 мача и 49 гола на сметката си. Той Преминава във Фулъм, където е водеща фигура и в 51 мача вкарва 19 гола.

Следват престой в Монако (38 мача, 13 гола), ПАОК (17 мача, гола) и индийския Керала Бластърс (9 мача, 1 гол).

Разбира се няма как да не отчетем и представянето му с националната фланелка. И отново рекорд, и то какъв. Бербатов има 78 мача за националния отбор на България, в които е отбелязал 48 гола. Във вечната ранглиста за най-много голове в А националния тим Бербатов е на първо място заедно с Христо Бонев, който също има 48 попадения, но от 96 мача.

В класацията за голмайстор във всички възрастови формации на националните отбори по футбол е на второ място с 52 попадения, с две по-малко от Атанас Михайлов (Начко).

След отказването си от националния отбор през 2010 година, веднага злите езици започнаха да го кичат с различни епитети като предател, примадона и тн. А той просто вече беше пораснал достатъчно, за да вижда тинята, в която влиза българския футбол.

И им го обясни по елементарен начин:

„Винаги съм казвал, че няма да играя в националния отбор, когато наближа 30 години и решението ми няма да се промени. Моментът, в който вкарах 48-ия си гол и подобрих рекорда на Христо Бонев бе страхотен за мен. Това бе и най-подходящото време да затворя страницата национален отбор. Решението не бе лесно, но съм доволен, че го взех. Без значение колко усилия полагах с националната фланелка, получавах обиди за представянето си. Винаги имаше хора, които не бяха доволни, когато играех за България, така че не бе необходимо да се тревожа повече за това“, каза Бербатов.

Това, което хората (или поне тези, които претендират, че разбират от футбол) трябва да кажат на Бербатов е: Благодаря, че прослави България и ни радва с футболната си магия.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!