Както повеляват църковните обичаи на всеки ден от седмижата преди Великден, наречена Страстната седмица, се извършват различни ритуали.
На Велики вторник в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя“!.
Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици. През тази седмица от Лазаровден всеки ден е значителен до Възкресението Христово.
