28 август 1943 г. е един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска държава. На този ден, 80 години по-късно, отбелязваме годишнината от кончината на цар Борис III.
След 500 години турско робство в освободената наскоро България се ражда нейният първи престолонаследник. Това е бъдещият български цар Борис III /1918-1943 г./. Той е от Сакскобургготската династия, която по онова време е най-силната в Европа – управлява Великобритания, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който едновременно е наследник на двата враждуващи клона за френския престол – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия баща цар Фердинанд с Мария-Луиза има голямо символично значение за помиряването на тези две фамилии.
Заслугите на цар Борис III за България са безспорни. Той успя да спаси България от голямата касапница на Втората световна война /1939-1945 г./, изигра ключова роля за спасяването на 50 000 български евреи от концлагерите на смъртта, като човек, който контролира всички основни центрове на властта.
Той върна по мирен начин житницата на България Южна Добруджа. Това е може би единствената поправка на границите призната от всички велики сили и от двата враждуващи лагера.
Царя Борис III протака и до последно отлага влизането на България на страната на Тристранния пакт с Хитлер и с Мусилини. Тогавашният премиер Богдан Филов подписва договора, едва когато немската армия е на брега на Дунав и не може да се отлага. Но забележително е обстоятелството, че макар и съюзници с Германия, България не изпраща войски на Източния фронт в Русия. Това че не изпращаме армията си обаче, не спира Съветската армия само няколко години по-късно да обяви война на България и практически да я окупира.
Царят умира млад и в добро здраве, след пътуване до Германия и мнозина спекулират, че е отровен от хитлеровата върхушка, като наказание за колебливото си отношение към войната. Разбира се и преди войната, и след нея, тези твърдения не са доказани.
Цар Борис Трети се ползва с голяма любов сред обикновените българи заради своя скромен и почтен начин на живот, припомня БГНЕС. Той е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната процесия е на 5 септември 1943 г. а хората се трупат по градове, села, пътища и гари, за да го изпратят в последния му път.
Още новини от деня – четете тук
