Еврозоната и Шенген са двата огромни стимула за индустрията и членството в тях ще повиши доходите на българите. Това заяви пред БГНЕС Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК).
„Кръговата икономика със сигурност ще направи българския бизнес по-конкурентоспособен, защото изискванията, регламентите и директивите, които Европейската комисия създава, водят до това, че ако ние не преминем този път, не осъществим тези цели, ще излезем от веригите на доставки, което
ще ни съсипе като икономика и индустрия“, смята Митрев.
Българският бизнес едва ли е на 100% готов за кръговата икономика, но там, където се подготвя, той успява. Председателят на БСК даде пример с доброволната платформа „Пластик пак“, която са създали. Нейната цел е да намали драстично броя на изхвърлените опаковки, предимно от пластмаси. „Те влизат като ценен ресурс за промишлеността чрез повторната си употреба, а тя от своя страна ще намали използването на нови ресурси. Това увеличава ефективността, води до по-малки емисии, и до така нужната суровина за индустриите, което е особено ценно в условията на нарушени вериги на доставки“, заяви Добри Митрев.
За по-бързата реализация на целите на кръговата икономика е необходима държавно-насърчителна политика.
„Трябва да се промени нормативната уредба в посока улесняване и насърчаване на всички действия, мерки, инвестиции, които предприятията правят, за
да намалят въглеродния си отпечатък,
да използват максимално своите продукти по-дълго време, да се ремонтира излязлата от употреба техника, електронно оборудване, мебели, текстил. Това ще доведе до по-ниски цени за потребителите, по-ниски цени за производителите, по-чиста природа, по-голям икономически ефект“, подчерта председателят на БСК.
Българският бизнес също така се нуждае и от партньорство с институциите.
„Партньорство, което да води до постигането на тези общи цели. Това означава, че всички нормативни актове, независимо дали са държавни или на общинско ниво, да бъдат консултирани със заинтересованите страни“, каза Митрев.
Според него мерките за подкрепа трябва да улеснят администрирането на процесите и регулациите.
„Ако едно предприятие реши да смени горивната си или суровинната си база с нещо по-чисто, защо не улесним този процес да се случи в рамките на месеци, а не на години. Това са страхотни стимули, защото спестяват средства и не демобилизират икономическите оператори да преследват такива цели“, посочи той.
Митрев се надява, че кръговата икономика
няма да доведе до деиндустриализация на България. „Едни от плюсовете, които имаме като държава, са природата, хората и че все още сме индустриална държава. Ако изпълним целите, ако като държава и граждани работим в правилната посока, можем да станем доста по-конкурентоспособни, доста по-влиятелни на индустриално ниво не само в ЕС, но и в целия свят“, смята председателят на БСК.
Да мобилизираме сили, да влезем в еврозоната без да ни правят компромиси
По отношение на първоначалните параметри, които бяха обявени от финансовия министър в бюджета,
БСК са напълно съгласни с формирания бюджетен дефицит от 3%,
защото това ще гарантира, че ще се опитваме да харчим почти толкова, колкото получаваме. 3% са изключително важни, защото те са част от Маастрихтските критерии и един от водещите количествени критерии за приемането ни в еврозоната.
„Хубаво е тази и следващата година всички да мобилизираме сили да се вместим в параметрите, за да може ЕК без да прави компромис да каже „да“ на България. Еврозоната и Шенген ни правят част от едно цивилизовано финансово общество. Те са двата огромни стимула за българската индустрия и икономика. Убеден съм, че те ще доведат до по-високи доходи на гражданите“, заяви Добри Митрев.
Още новини от деня – четете тук
