Добруджанската баница не е български защитен продукт, а румънски. Това стана, след като северната ни съседка получи европейско признание за тестеното изделие със защитено географско указание (ЗГУ) на продукта „Plăcintă Dobrogeană“. Румънците се бориха за това в продължение на години.
Предстои Румъния да регистрира продукта „Plăcintă Dobrogeană PGI“ и да го публикува в официален вестник на ЕС, с всички права, за неограничен период от време.
„Противопоставянето на България се основава на общата история на региона Добруджа, който включваше и територия от България, и нашите съседи бяха в опозиция в продължение на почти две години“, коментира Йонуц Диаконеаса, съветник в Министерството на земеделието, пред Agerpres .
Той уточнява, че България ще получи правото да използва името „Добруджанска баница“, но само на местно ниво, в района на юг от окръг Кюстенджа и без признаване на ЗГУ, с кирилица или латиница,за срок от 10 години, въпреки че първоначално са поискани 15 години.
Румънците посочват, че всички етапи на производството на „Plăcintă dobrogeană“ се извършват в определения географски район Добруджа, който включва две административни области – окръг Тулча и окръг Констанца, които са в административната структура на Румъния.
За връзката между продукта и географския район съседите ни се позовават на османския пътешественик Евлия Челеби. На страница 44 от книгата „Ценности на добруджанската идентичност“ той описва процеса на правене на „Плачина доброджана“ и се възхищава от „забележителните плаващи мелници по Дунав, истински работилници за мелене и печене, в които смляното брашно се превръща в хляб и печива“.
Производственият процес включва следните специфични етапи: получаване на суровини и съставки, приготвяне на тесто, разтегляне на кори, приготвяне на плънка, поставянето й, заливане със смес от кисело мляко и яйца, печене и частично печене, бързо замразяване.
Още за българските общини – четете тук
