Чобанов
На снимката: Тодор Чобанов

Основните варианти за паметници на мястото на паметника на съветската армия в София са на Аспарух и Борис Кръстителя.

Това заяви в интервю за ДЕБАТИ историкът доц. Тодор Чобанов. По думите му обаче едно подобно решение трябва да бъде взето от държавата и общината.

„В края на мандата на предишния СОС, помня, беше гласувано да има конкурс за ново решение за цялото пространство. Личното ми мнение, както и това на много колеги е, че мястото не бива да остава празно. Особено голяма грешка ще е да се остави празен постамент и празен площад. То би се превърнало в язва на градското пространство“, коментира историкът.

Не с флекс, а с чукове: Паметниците, които комунистите затриха

Според него най-доброто решение е да се постави паметник на някои от тези личности, оставили следа в историята, но за които не е направено нужното в столицата ни.

„От бащите основатели на нашата държавност – Кубрат и Аспарух, през Борис Кръстителя и Симеон Велики с техния Златен век, до хора като Ботев и „строителите на съвременна България“, които не са почетени достатъчно подобаващо за заслугите им. Мисля най-вече, че столицата на една държава няма как да мине през личностите, създали тази държава или приобщилите я към цивилизацията на Европа. В този смисъл Аспарух и Борис Кръстителя са основните варианти“, обясни Чобанов.

Той припомни, че в София има още няколко монумента от съветската епоха и свързани с комунистическия режим.

„Единият е „Братската могила“ в Борисовата градина, близо 50 метров обелиск със скулптурна група с партизани в основата и паметника на съветската армия в Лозенец“, посочи той.

Идея: МОЧА да бъде преместен в Димитровград

Според него обаче, съдбата на тези паметници трябва да бъде решена по „правилата на обществото, в което живеем – през общинския съвет или парламента“.

„Такива паметници има в цяла България, обикновено на много важни места и беше редно този въпрос да се реши с промени в законите, през парламентарни дебати и отговорно решение, както група народни представители предложиха в края на предходния по-дълго работил парламент“, каза още историкът.

Цялото интервю с Тодор Чобанов четете утре.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук