Наталия Киселова завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. в специалност „Право“. Специализира „Правораздаване“ и „Публична администрация“. В периода 2003–2005 г. е редовен докторант по Конституционно право в катедра „Конституционноправни науки“. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“. От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“, а от 2006 г. – по Конституционно право на Р България в Академията на МВР. Работи и като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в НС (2006–2009 г.), държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието (2010–2012 г.), съветник по правни въпроси (2012–2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016–2017 г.). Има множество публикации в областта на конституционното и административното право.
Доц. Киселова, в конституционните промени постига ли се независимост за съдиите, което беше една от основните причини за искането за промени в основния закон?
По отношение на съдийската независимост усилията са в посока прокурорите и следователите да нямат възможност да влияят както върху обявяването на конкурси за съдии, така и върху кадровото развитие на съдиите. И това се постига с промените.
По отношение на бюджетната независимост. Има решение на Конституционния съд, в което се посочва, че тази независимост има няколко аспекта – тук съществува и аспектът финанси.
Бюджетът е общ. Всъщност ние нямаме ясна видимост как се разпределят средствата между отделните съдилища, от една страна, и прокурорите – от друга.
Голяма част от разходите са общи. Но има специфични въпроси, които в момента не могат да бъдат назовани като гарантирана финансова независимост на съда.
Така че, тук ще трябва да се помисли как това да бъде оформено, тъй като вече имаше заявка и от страна на народни представители, и на министъра на правосъдието, че ще има орган или по-скоро съвместно заседание на двата органа (съвет на съдиите и съвет на прокурорите, бел. ред.), за да се гарантира тази финансова независимост.
Защото тук не става въпрос за механично разделяне на бюджета на две. Тук става въпрос за бюджет на съдилищата, бюджет на прокуратурата, бюджет на Съвета на съдиите, на Съвета на прокурорите, на Инспектората.
Така най-общо би следвало да изглежда, след като бъдат приети евентуално промените.
Това обект на конституционни промени ли трябва да е или може на законово ниво да се прецизира?
Трябва да бъде загатнато на конституционно ниво, защото в момента бюджетът на съдебната власт се представя от ВСС със становище от Министерския съвет и Народното събрание е онова, което е компетентно да прави корекции в приходите и разходите.
Така че това ще бъде сериозен въпрос, който да се търси как да се уреди, за да може да не стане така, че липсата на финанси да доведе до съмнения, че чрез финансови въпроси се поставя под зависимост съдът.
По отношение на избора на членовете на прокурорския съвет – там постига ли се отдалеченост от политическо влияние? Знаем, че критиките към прокуратурата са най-вече по отношение на зависимостта ѝ от политиците.
По отношение на съдиите, почти всички са на мнение, че това е постигнато с конституирането на Съвета на съдиите.
По отношение на прокурорите има критики по две линии. Едната линия е, че два пъти повече са тези, които ще бъдат избирани от НС.
И тук вече имат доста сериозна задача народните представители – дали трябва да се запази това съотношение, както са го предложили, с риск да бъде атакувано в последствие.
Част от юристите поддържат становището, че бройката 11, която се избира от Народното събрание, не може да бъде променена.
Тоест, според мен дебатът за второ четене ще бъде: могат ли част от тези, които ги избира Народното събрание да бъдат прехвърлени, образно казано, към възможността прокурорите да ги изберат.
Това възможно ли е да се случи според Вас?
Ако се запази това съотношение, тогава ще трябва да се мисли пък как да бъдат номинирани и след това подбирани членовете на съветите на съдиите и прокурорите, за да може да се гарантира, че са номинирани читави хора.
И тук също вариантите са най-разнообразни. Дали обаче това ще трябва да бъде изведено на конституционно ниво или пък в правилник – как се номинират, през какви процедури преминават.
Има ли политическо единомислие по този въпрос? Според Вас това ли ще бъде основният препъникамък при приемането на промените?
Не само в тази част, но и в други има прецизиране на нормите.
Така че, тук – или се запазва бройката и се предвижда някакъв специален ред, по който се номинират и избират, или другата възможност е – част от избираните от НС да отидат към прокурорите.
Промените в Конституцията и особено по отношение на реформата в прокуратурата са на дневен ред от години. След престоя на Иван Гешев в прокуратурата обаче като че ли този въпрос се изостри. Ако не беше той, щеше ли изобщо да се стигне до внасяне на конституционни промени в парламента?
По-скоро присъствието на Иван Гешев в прокуратурата беше катализатор.
Тези теми, които сега са на дневен ред – дори за отделяне на съдиите като самостоятелен кадрови орган и да не очакват за кадровото си развитие думата да имат прокурорите и следователите – това е теза на част от народните представители, които са в момента двигатели на тези промени. Имам предвид преди всичко „Демократична България. Тези теми са преди Гешев и всъщност можем да кажем, че са още от времена на по-предишния главен прокурор – г-н Борис Велчев.
Така че по-скоро става дума за това, че поведението на Гешев убеди други, че може би има необходимост от – аз го наричам „опитомяване на прокуратурата“, защото прокуратурата има много сериозни задачи във връзка с привличането към наказателна отговорност и доста по-ограничени възможности в граждански и административни дела. Хиперактивното поведение обаче на г-н Гешев беше в ущърб на прокуратурата.
И сега, заради хиперактивното му поведение, с много малки позитивни правни последици, има желание за отнемане на правомощия на прокуратурата по-скоро на полето на административното правосъдие.
Може да се каже, че не бива махалото механично да отива от едната в другата посока и за това е добре да се прецизира Законът за съдебната власт. Защото и там доста е разширена възможността на прокуратурата да се намесва по множество въпроси.
Имаше и такова искане пред Конституционния съд преди една година, по което съдът се произнесе, че въпрос на решение на Народното събрание е как да тълкува оспорване на незаконосъобразни актове.
Реалистично ли ви се струва до края на годината – г-н Делян Пеевски посочи декември месец като времето, в което тези промени ще бъдат приети?
Аз имам мнение, различно от това на г-н Пеевски. И то е, че за всяко предложение, независимо дали е на първо, на второ или на трето четене са необходими 180 гласа подкрепа. И ако не ги достигнат се изчаква между два и пет месеца.
Както изчакаха сега, според мен разумно е, ако не успеят, тъй като има неофициални заявки, че следващото гласуване ще бъде на 8 декември, то, след това, нека да си внесат предложенията на второ четене.
Но ако текстовете не събират подкрепа от 180 гласа, следва да се изчака от два до пет месеца.
Това може да има позитивен ефект от гледна точка на тези, които ще прилагат нормите, така и на онези, които евентуално при бързането биха оспорили пред Конституционния съд.
Не е реалистично да бъдат приети до Коледа.
Това ще бъде ли залог за съществуването на управлението – да се разпадне управляващото мнозинство?
Според мен търканията там са по лични причини. Защото стремежът да се влияе от страна на ГЕРБ върху правителството, без поемат категорично отговорност, води до това да се създава впечатление, че правителството е слабо. От друга страна, проблемите вътре в НС, защото има такива – вижте например кадровите решения по отношение на НЗОК, това показва, че има стремеж да се види докъде може да настъпиш и другия да отстъпи. И в момента, в който уточнят, включително и чрез някакъв разумен механизъм, аз мисля, че напрежението ще спадне и това ще доведе и до спадане на напрежението в НС.
Дали обаче Конституцията ще бъде разменна монета? Много е възможно.
