Интервю с доц. Златогор Минчев, експерт по киберсигурност от Института по информационни и телекомуникационни технологии към БАН, гост-професор по въпросите на киберсигурността към Варненския свободен университет от 2022 г.
Доц. Минчев, какво показа войната в Украйна по отношение на използването на високи технологии?
Войната в Украйна показа, че високотехнологичните оръжия не са експеримент, а факт и вече влизат на въоръжение в 21 век. Изкуственият интелект вече ни помага както за разузнаване, така и за идентифициране на цели и тяхното асистирано поразяване, особено по отношение на новите противоракетни системи и дронове.
Не на последно място знаем, че след всяка атака на място, следва кибератака, която със сигурност е асистирана с изкуствен интелект, защото тези атаки от типа „отказ от услуги“ не могат да се случат без участие на изкуствения интелект при мащаба, който покриват.
Те все още са режисирани от човешкия интелект, но за добро или лошо – засега
роботите не се бият самостоятелно, а хората ги управляват.
В региона и особено около България кипят много конфликти, напрежението се покачва. Технологиите могат ли да бъдат използвани по начин, че да бъдат ограничени тези конфликти?
Със сигурност, ако технологиите започнат да ни управляват и ако изкуственият интелект започне да управлява, може да вземе решение в един момент, че хората са проблем и ще въведе спокойствие на Земята чрез тяхното контролирано намаляване (както е предложено от Томас Малтус още през 18 век). Изкуственият интелект обаче не може да го стори към момента, защото все още хората взимат тези решения.
Високите технологии могат да помогнат най-вече
при контрола на бежанците по границата,
което никак не е малко. По отношение обаче на замразени конфликти като този в Нагори Карабах – между Азербайджан и Армения, положението е ясно. Както около Косово и Сърбия е ясно, че
Руската федерация се опитва да отвори няколко фронта в Европа, освен
този в Украйна, и да насочи вниманието на силите на Алианса и натам, за да може да се разсее фокусът около Украйна.
По-интересен е ареалът на Черно море, защото според конвенцията от Монтрьо – там не може в по-дълъг период от време (повече от 21 дни) и с над определен тонаж (до 30 000 тона) да има кораби на съюзниците. Ако има война, разбира се, ситуацията би била съвсем друга.
В тази част на света в момента напрежението ескалира – очаквам Черно море, в не много далечно бъдеще, да стане театър на модерни бойни действия. Което означава, че
няма да са видими по начина, по който си представяме войната от времето на Втората световна война,
но ще има постоянна размяна на ракетни атаки, каквито наблюдаваме и към момента в Близкия Изток.
Съвсем на скоро ситуацията между Израел и Палестина ескалира по темата, но това не може да ни изненада предвид дългогодишната история на тази война. Трябва да отбележим, че традиционно тази област на света и страни като Сирия, Египет, Йемен, Ливан са театър на бойни действия от десетилетия.
Явно там се тестват и редица от новите технологии, както в частта на „цветните революции“ и социалните мрежи, така и чрез най-съвременни оръжия с изкуствен интелект.
Прелитащи край територията на страната ни дронове…
И дронове, разбира се, макар че този, който беше открит наскоро на българския бряг, беше по-скоро разузнавателен. Да се случи такова нещо по време на една военна операция е напълно естествено.
По-скоро сега се развиват технологии, които комбинират решения от типа на разузнавателни дронове, които са оборудвани с взривни устройства от малък грамаж, които да извършват офанзивни операции, не само разузнавателни. И да са евтини, най-вече.
Тоест, вървим към иновации във въоръжението, свързано не само с модерните технологии, но и с тяхната ниска себестойност. Защото е ясно, че съвременната война, ако разполагаме с големи икономически ресурси, ще стане факт с високотехнологично оръжие и роботизирани системи.
Само че войната, която се запали около Украйна, продължи твърде дълго и самите украинци не биха могли да устоят без помощта на Алианса и Европейския съюз.
Самите те разработват такива решения, което, така или иначе, води до завъртане на военнопромишления комплекс и ускорено внедряване на интелектуалните продукти, които пък произвеждат техните учени.
Това може да се разглежда най-общо като disruptive technology,
което е с цената на много човешки животи.
Като добавим и това, че ковид-пандемията се очаква да ескалира традиционно за есента, много са факторите, които започват да усложняват средата за сигурност в нашия свят, защото се твърди, че съвременните ваксини асистирано се произвеждат, като се използват елементи с изкуствен интелект.
Разбира се, не можем да изпуснем момента с тестовете върху живи организми, така че специално
щамът на ковид-грипния вирус ще продължава да е проблем като пандемичен в
следващите няколко години. И в Азия този момент е на дневен ред – т.е., тези по модерни оръжия с неконвенционален начин на въздействие са факт.
И не на последно място, говорейки си за съвременните войни, тук е мястото и на пропагандата. Информационното поле, е мястото където изкуственият интелект царува, най-общо казано.
Вече говорим за изкуствено генерирани аватари с гласове, които изглеждат абсолютно идентично на хората и в интернет пространството под формата на скрити послания съществуват в
различни подкасти, в социални мрежи като Тик Ток,
където няма много голям контрол на съдържанието.
От перспективата на технологиите светът не изглежда по-подреден, а сякаш изглежда по-хаотичен и по-непредсказуем.
Това е предсказано още от Уилям Ашби, миналия век, който е наследник на Норберн Винер в кибернетиката – всички системи с над 10 на четвърта степен участници, трудно може да бъдат управлявани, но ще наблюдаваме подситеми, които се управляват успешно.
Все пак комуникацията в по-голям мащаб ще бъде действително по-хаотична и по-непредсказуема, по начина, по който ние си я представяме. Ето защо, без изкуствен интелект този свят на практика не може да бъде управляван устойчиво в постоянно разширяващ се вариант.
Това означава ли придвижване към повече хаос, отколкото към повече ред?
По-скоро към по-сложно подреден хаос от математическа гледна точка. От социална гледна точка обаче цената е, че хората от новите поколения по съвсем различен начин обработват информацията, която виждат в социалните мрежи и това създава за тях огромен дискомфорт за това как разбират новия свят и отговарят на неговата динамика.
Съответно – за съвременните хора от проблемите със сигурността са съсредоточени най-вече около информационното поле и смартфона им, а пък класическите конвенционални войни, които виждаме като кинетичен отговор от съвременната 5D война (включваща и кибер домейн, освен космическият, който е четвъртият), показаха в Украйна, че
не сме готови да посрещнем адекватно всичко това в Европа.
Може би някъде в Близкия Изток, където Израел например повече от седемдесет години води войни, имат такава технология. В Европа обаче просто не сме готови за противоракетна защита и трябва много сериозно да се помисли от страна на НАТО за такова съвместно решение за територията на Европа.
Същото се отнася и до идеята за единна европейска армия. В момента изобщо не можем да говорим за това, защото нямаме необходимото БВП, в следствие на икономическите последствия от войната в Украйна и ковид-пандемията.
Климатичната сигурност започва ли да играе все по-важна роля?
Докато ние се борим на Земята за надмощие между хората, климатът се променя и въобще не ни пита. На какво се дължат тези промени – дали на човешката дейност, или на естествени фактори, това е проблем на климатолозите.
Но едно е ясно – това променя и нашето поведение като индивиди и ни прави по-агресивни и видимо по-нервни.
Ще се увеличат проблемите, свързани с природни бедствия и управлението при кризи
и извънредни ситуации, което пък ще доведат до подем в технологиите, защото, вероятно не навсякъде ще можем да посрещнем тези решения със технологията, с която разполагаме към момента и ще трябва да мислим за по-модерни и интелигентни градове, които да ни защитават в новата климатична обстановка от наводнения, слънчева радиация, земетресения.
За развитата част от обществото това ще е добре. Но какво става с хората, които не могат да си позволят да живеят в такива модерни и защитени градове?
Те много трудно ще се справят с тези предизвикателства и не по икономически причини, а по чисто климатични.
Най-общо казано, в близко бъдеще ще има много динамика на конфликти и противопоставяния за ресурси. Например ще се разрасне проблемът с достъпа до чиста питейна вода в отделни части от света.
От друга страна, изхранването на населението също е проблем в държави, които са доста по-големи от нашата. Използването на насекоми и ГМО за това едва ли ще се приеме лесно от всички общества.
Аз мисля, че разширяването на БРИКС в това направление цели да посрещне именно такива предизвикателства. Едва ли това е само военно решение. По-скоро войната в Украйна ни кара да се замислим за такива предизвикателства. Но лошата новина е, че за климатичните промени, едва ли бихме могли с ограничаване на въглеродните емисии в близко време да въздействаме толкова осезаемо, колкото ни се иска.
Докато ние в Европа се опитваме да ги ограничим, в Азия те рязко се покачват и ние не можем да спрем процеса. По-скоро трябва да се търси глобален баланс.
Има и друг проблем – с климата се променят и чисто биологични процеси, свързани с освобождаването на отдавна забравени вируси и бактерии (които оживяват вследствие на затоплянето около полюсите на Земята), за които от хилядолетия не сме имали информация или поне не сме ги разглеждали като проблем.
Тук технологиите ще ни трябват спешно, за да посрещнем и тези предизвикателства.
Проблемът с изхранването на населението ще създават и локалните войни, противопоставянията за неща, които са свързани със стоки от първа необходимост – пшеница, питейна вода, електрозахранване.
Сега ние живеем в един модерен град, какъвто е нашата столица – София, но и текущо в определени места има проблеми от комунален характер в други области на страната, като те ще се увеличават и за в бъдеще заради промените в климата.
Проблемът е глобален и това не е нещо което можем да подценяваме дълго.
Как да гледаме на бъдещето – хората все по-често си представят апокалиптични картини, в които роботите се бият и няма място за хората. Има ли поне доза оптимизъм?
Умерено оптимистично. Все пак нашата цивилизация е оцеляла достатъчно дълго за да се притесняваме основателно от изчезване. Що се отнася до сценарии от тези на научно-фантастичните филми – краткия отговор е „Да“!
Но в ограничен мащаб, защото технологиите все още са прекалено скъпи. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото изкуствения интелект и роботите, които го използват ще стават все по автономни и могат да създадат асистиран от самите тях самостоятелен растеж в един нов пост-информационен свят, доминиран от технологиите.
За щастие това все още се контролира от нас – хората и може да бъде избегнато при добро желание и подходящи регулации.
Бъдещето е умерено оптимистично. Ако приемем, че човешкият фактор ще запази обема на управление, а ще използва технологиите в постинформационната ера само за асистирана обработка на информация – тези огромни масиви информация ще ни помагат да посрещаме по-рано предизвикателствата, които имаме, и климатични, и социални, може да погледнем на бъдещето умерено оптимистично.
Това е най-позитивният сценарий. Със сигурност ще има места, където федерирано ще наблюдаваме дистопии от бъдещето в реалния им вариант.
Да се надяваме, че ние тук, като геолокация на Балканите, ще успеем да запази крехкия мир. Защото тук се срещат много религии и светове и е много трудно да се коментира бъдещето на света от нашата позиция. За нас регионът на Балканите и Черно море са ключови и да се надяваме, че те ще останат мирни.
Още актуални интервюта – четете тук
