Доходите на домакинствата у нас запазват досегашната тенденция и продължават да нарстват. Такъв е изводът от новите данни, публикувани от НСИ. За последните десет години (2009 – 2018 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.6 пъти. Като най-сериозен източник на доход се утвърждава работната заплата. Ръстът в доходите явно оказва влияние и върху качественото хранене на българите – наблюдава се увеличаване на консумацията на месо, мляко, зеленчуци и безалкохолни напитки за сметка на консумацията на хляб и тестени изделия.
През 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 013 лв. и нараства със 7.6% спрямо 2017 година.
Реалните доходи на домакинствата нарастват със 7.3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2018 г. спрямо 2011 г. – 138.1%.
През периода 2009 – 2018 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:
- доходът от работна заплата през 2018 г. е 3 336 лв. и се увеличава с 9.8% спрямо 2017 г., а нарастването му в сравнение с 2009 г. е със 73.0%;
- доходите от пенсии за последната година са 1 645 лева. Те нарастват с 11.2% спрямо 2017 г. и с 61.4% в сравнение с 2009 година;
- доходите от самостоятелна заетост през 2018 г. са 420 лв., или с 11.4% повече в сравнение с 2017 г., и нарастват с 59.1% спрямо 2009 година;
- доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 70 лв. и намалява спрямо 2017 г. с 45.7%, а в сравнение с 2009 г. – с 54.2%;
- доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2018 г. са 156 лева. Те намаляват с 16.6% спрямо 2017 г. и нарастват с 27.9% спрямо 2009 година.
В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2018 г. той е 55.5%, което е с 1.1 процентни пункта повече в сравнение с 2017 г. и с 3.3 процентни пункта -спрямо 2009 година.
Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 29.8% от общия доход на домакинствата през 2018 година.
С най-висок относителен дял в социалните трансфери са доходите от пенсии – 27.3% от общия доход на домакинствата, което е с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2017 г. и с 0.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2009 година.
През 2018 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 7.0% и се увеличава с 0.3 процентни пункта в сравнение с 2017 г., но намалява с 0.1 процентни пункта спрямо 2009 година.
Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1.2% и намалява спрямо 2017 г. с 1.1 процентни пункта, а спрямо 2009 г. – с 2.9 процентни пункта.
През 2018 г. българските домакинства са изразходвали 5 772 лв. средно на лице, което е с 10.6% повече в сравнение с 2017 година. За периода 2009 – 2018 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.7 пъти.
Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 85.7% през 2009 г. на 81.3% през 2018 година.
През периода 2009 – 2018 г. по групи разходи се наблюдават следните промени:
- изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2018 г. са 1 714 лв. средно на лице от домакинство, или с 9.0% повече спрямо 2017 г. и с 41.0% – в сравнение с 2009 година;
- разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 017 лева. В сравнение с 2017 г. нарастват с 3.0%, а спрямо 2009 г. се увеличават с 67.5%;
- за транспорт и съобщения през 2018 г. са похарчени 667 лв., което е с 15.8% повече от 2017 г. и с 90.0% – спрямо 2009 година;
- през последната година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от домакинство са в размер на 738 лв. и се увеличават с 13.9% в сравнение с 2017 г., а спрямо 2009 г. нарастват над 3 пъти;
- през 2018 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 29.7%, което е с 0.4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2017 г. и с 6.8 процентни пункта – спрямо 2009 година.
Вероятно във връзка с тенденцията за покачване на доходите, през 2018 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2017 г. Средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 1.8 кг и на плодове с 1.2 килограма. Увеличава се консумацията на зеленчуци с 2.7 кг, на кисело мляко с 1.7 кг, на месо с 1.5 кг и на безалкохолни напитки с 1.2 литра.
На годишна база се увеличава потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 28.9 на 31.0 л) и на цигари (от 656 на 674 броя).
През 2018 г. покупателната способност на домакинствата се увеличава спрямо 2017 г. за почти всички основни хранителни продукти с изключение на белия хляб, краставиците, пиперките, ябълките, гроздето, маслото. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, ориза, зрелия фасул, прясното мляко, свинското и птичето месо, захарта.
През 2018 г. в собствено жилище живеят 90.7% от домакинствата, а 6.6% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 2.7% от наблюдаваните домакинства – 1.9% на свободен и 0.8% на общински наем. Второ жилище притежават 9.4% от домакинствата.
В жилища, построени преди 1990 г., живеят 93.2% от домакинствата, като близо три четвърти (72.7%) са изградени в периода 1961 – 1990 година. Преди 1961 г. са построени 20.5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6.8%.
Две трети (68.1%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (74.2% в градовете и 51.1% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19.6% от домакинствата в градовете и 44.5% – в селата.
Гаражи имат 20.9% от домакинствата в страната (17.1% в градовете и 31.5% в селата).
С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 79.0% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 41.2% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е над два пъти по-голям – 95.2%.
Тоалетна вътре в жилището имат 70.3% от домакинствата в селата и 97.4% в градовете.
С централно отопление (парно или газ) са 21.8% от жилищата в страната – 29.5% в градовете и 0.2% в селата.
Автомобили имат 51.1% от наблюдаваните домакинства, като 6.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 14.3% от домакинствата, а 34.1% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.
От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99.0% от домакинствата, а 31.4% имат по два и повече телевизора.
На второ място е хладилната техника – 98.4% от домакинствата в страната (98.7% в градовете и 97.4% в селата) имат хладилник и/или фризер.
Автоматична перална машина притежават 92.3% от домакинствата, 5.2% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 2.4% смятат, че нямат необходимост.
Без телефон (стационарен или мобилен) са 2.5% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 5.1%, а 71.6% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 20.8% от наблюдаваните домакинства.
С компютри разполагат 55.2% от домакинствата (62.6% в градовете и 33.9% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 38.3%.
Наличие на интернет връзка в жилището имат 56.8% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 64.7% от жилищата, а в селата – в 34.8%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 37.0% от домакинствата.
Климатици притежават 39.5% от домакинствата, а 27.1% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 33.4% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
