проф. Александър Джеров
на снимката: Юристът проф. Александър Джеров
Александър Джеров е виден български юрист и политик. Роден през 1929 г. в София. Произлиза от стар род от Македония, към който принадлежи и генерал Климент Джеров.
Александър Джеров завършва право в Софийския държавен университет, след което работи като адвокат. Защитава докторат по международно частно право, професор е по вещно право в Нов български университет.
През 1989 година става член на възстановената Радикалдемократическа партия, тогава член на Съюза на демократичните сили, а от 1993 година е неин заместник-председател.
Александър Джеров е предствител в Седмото Велико Народно събрание, изготвило сега действаща Конституция на Република България.
През 1995 година напуска ръководството на СДС, а през 1996 година преминава в Демократическата партия, през 2000 – 2006 година е и неин заместник-председател.
На 3 април 2001 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за принос в развитието на НБУ и утвърждаване на департамент „Право“ на научното поприще. 

 

Проф. Джеров, днес празнуваме Деня на българската Конституция, а първата ни конституция е Търновската. Ние българите особено се гордеем с нея, защото нашите прадеди успяват да наложат чрез нея модерното развитие на нова България. Разкажете ни нещо за нея.

Трябва да се гордеем като българи, че при нас е изработена още в началото тази Конституция. Тя е много демократична и трябва да имаме предвид, че българинът тогава е бил неопитен законодател.

Много сложно е било изработването на Конституцията, защото от руската държава са искали да ни наложат техен образец със съдържание, изработено от тях. Но българските законодатели в Учредителното Народно събрание са успели да изработят българска редакция, българска Конституция, като разбира се са ползвали образец от други държави – и от сръбската, и от белгийската, защото такива сложни юридически актове не се изработват за пет минути.

трябва да бъдем горди, че българинът тогава е изработил собствена Конституция в Учредителното събрание. Все пак българите не са били опитни законодатели и въпреки това са установили като необходимост  изработването на една Конституция, което е чест за България.

Вие сте пряк свидетел и участник при правенето на последната ни конституция след падането на комунизма. Кой тогава във Великото народно събрание беше инициатори двигател за създаването й и как протече процесът?

Аз бях член на Великото Народно събрание, председател на Законодателната комисия и член на Комисията по изработване на новата демократична Конституция на България и съм в течение на всички действия, които бяха извършени преди толкова много години.

Не беше лесно, защото имаше един основен спор между депутатите и политическите сили – дали може да се възстанови Търновската Конституция и тя да влезе в сила, или трябва да се изработи нещо съвсем ново.

Безспорно от прегледа, който направихме на Търновската Конституция, се установи, че обективно, а не политически, не е възможно тя да се възстанови поради една основна причина. Тя предвиждаше начело на държавата да има цар, т. е. България да бъде монархия.

Такива мисли въобще нямаше и затова трябваше да се захванем с изработването на една нова Конституция. Членовете на комисията по изработване започнахме на групи да работим. Всяка група беше по предмети, защото все пак Конституцията е комплексен нормативен акт.

Успяхме за недълго време да я изготвим, а както виждате, толкова години вече действа. Тя служи много добре на България.

Още по времето на ВНС, когато се изработваше конституцията, дебатът по нея беше ожесточен – комунистите преследваха определени цели, а демократите – съвсем различни. Какво искаха да запазят комунистите и за какво се бореха демократите?

Едно ще Ви кажа – комунистите бяха, бих казал, уплашени – не за Конституцията, а за държавата, за управлението. Беше нещо ново, което дойде след свалянето на комунистическия режим.

Трябваше да се премахне действащата комунистическа просъветска конституция. Битката беше да се направи нещо демократично и съвременно. Естествено, имаше доста спорове, но трябва да Ви кажа, че и комунистическите представители във Великото народно събрание бяха склонни да съдействат, макар и частично, за изработване на нова конституция.

Все пак се видя, че старата Конституция с чл. 1 не може да съществува, този член вече беше отменен. Демократичните сили, т.е. СДС, тогава можеха да направят опит да се изготви нашата нова Конституция. Нямахме съпротива в тази насока.

Имаше съзнаване от всички народни представители, че трябва да се направи нещо ново. Това ни улесни, защото и времето беше такова – след събарянето на комунистическия режим. Дори сред членовете на бившето Политбюро, които бяха на първия ред от лявата страна на парламентарната зала, имаше виждане, че трябва да се изработи нещо ново.

Заварената Конституция беше просъветска, с комунистически виждания. Всеки един, макар и малко разумен човек, разбираше, че трябва да се направи нещо ново.

Припомням, че ВНС беше доминирано от бившите комунисти. Те не само бяха повече, но имаха и по-голям политически опит. Спомняте ли си каква беше причината 39 от депутатите на СДС да напуснат НС и да бойкотират конституцията?

Да, разбира се. Имаше един стремеж сред представителите на Комунистическата партия да се забави изготвянето на новата Конституция, да се отлага. Тогава представителите на СДС излязохме навън, за да принудим комунистическото мнозинство да ускори разглеждането, обсъждането и изготвянето на новата българска Конституция.  Целта ни беше ВНС да завърши своята работа по същество.

Тази група от СДС, която излезе на гладна стачка в градинката до сградата на Народното събрание, искаше да предизвика ускоряване на гледането на Конституцията.

Днес, 30 години след приемането на новата конституция се видяха много от слабостите и положителните й страни. Трябва ли според Вас нещо да бъде променено в нея, за да работи по-добре тя за гражданите?

Тук ще изкажа и едно лично мнение. Действащата Конституция беше и е доста критикувана от различни страни. Чуват се непрекъснато само общи предложения да се изготви нова, само че никой не излезе с конкретно предложение, нито някой можа да аргументира действително какво ново трябва да се направи.

Защото за да се изготви нова Конституция, трябва все пак да се направи едно предложение, за да се обоснове не само теоретически, защото едно ВНС трябва да има база за разглеждане. Никой не го е направил до този момент. Въпреки многото критки към Конституцията, никой не говори в конкретност. По този начин всички предложения за нова Конституция бяха във въздуха.

Действително аз не виждам причини да изготвяме нова. Това е един основен закон на държавата. Конституцията, която беше изработена от Седмото Велико Народно събрание е много добра. Защото все пак и аз съм участвал, говоря и от личен интерес.

Няма за какво да се изготвя нова Конституция. Тук важи разбира се и правилото, че всяко нещо може да бъде подменено, заменено или изменено, но трябва да има основание.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!