Европейският съюз продължава да отдалечава енергетиката си от въглищата, а през 2025 г. делът им в производството на електроенергия достигна исторически минимум. Докато все повече държави членки затварят въглищни мощности и се отказват от добива на лигнитни въглища, България продължава да разчита на комплекса „Марица-изток“ и настоява за запазването му поне до 2038 г. Така страната се оказва все по-видимо в разрез с общата европейска тенденция — между аргументите за енергийна сигурност и заетост от една страна, и натиска за намаляване на замърсяването и въглеродните емисии от друга.
През 2025 г. каменните въглища са представлявали 3,7 на сто (105 601 гигаватчаса) от общото брутно производство на електроенергия в ЕС, а лигнитните въглища – 5,5 на сто (154 186 гигаватчаса), сочат най-новите данни на Евростат, публикувани на страницата на статистическата агенция. През 2024 г. общият дял на въглищата в производството на електроенергия в ЕС за първи път е паднал под 10 на сто, а през 2025 г. е намалял още – до рекордно ниските 9,2 на сто.
През 1990 г. въглищата са осигурявали повече от една трета от цялото производство на електроенергия в ЕС. През 2000 г. общият им дял е намалял до 30,4 на сто. Тази тенденция се е запазила, с малки временни повишения през периодите 2011-2012 г. и 2021-2022 г., докато през миналата година достига най-ниското равнище.
През 1990 г. каменните и лигнитните въглища са били съответно вторият и третият по големина източник на електроенергия, с дялове от 19,8 и 15,3 на сто от брутното производство. За сравнение, през 2025 г. те са се нареждали съответно на седмо и шесто място сред източниците на електроенергия, след ядрената енергия, природния газ и възобновяемите енергийни източници.
И двата вида въглища са били изпреварени от ядрената енергия през 1994 г., от природния газ през 2019 г., от водната и вятърната енергия през 2023 г. и от слънчевата енергия през 2024 г.
В редица страни продължава пълното отказване от въглищата
Намаляването на използването на въглища за производство на електроенергия върви паралелно с рекордно ниски нива на производството и потреблението им. По оценки през 2025 г. потреблението на каменни и лигнитни въглища в ЕС е достигнало нови исторически минимуми – съответно 107 млн. тона и 184 млн. тона.
Някои държави от ЕС през последните години също постепенно прекратяват използването на въглища изцяло или за производство на електроенергия и топлинна енергия.
През 2021 г. Португалия преустанови използването на каменни въглища за производство на електроенергия, а през 2024 г. Словакия е прекратила производството на лигнитни въглища. Така към момента в ЕС остават осем държави производители на лигнитни въглища.
Докато повечето европейски държави ускоряват отказа от въглищата България се опитва да отложи неизбежното
Според премиера Румен Радев Мини „Марица-изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД ще продължат да функционират до 2038 г.
Казусът с комплекса „Марица-изток“ е една от най-големите битки между енергийната сигурност на България и климатичната политика на Европейския съюз. Става дума основно за държавната централа ТЕЦ Марица-изток 2 и частната КонтурГлобал Марица Изток 3, които работят с лигнитни въглища от Мини Марица-изток.
Проблемът е, че тези ТЕЦ-ове са сред най-замърсяващите в Европа. Те отделят огромни количества въглероден диоксид, серен диоксид, фини прахови частици, живак и други тежки метали.
Защо България иска да ги запази?
Аргументите на българската страна са основно три. Първо, въглищните ТЕЦ-ове дават ток 24/7. За разлика от соларите и вятъра, те не зависят от времето. При студена зима или скок на потреблението държавата разчита именно на тях. Второ, комплексът храни десетки хиляди души в региона на Стара Загора и Гълъбово — миньори, енергетици, транспорт, подизпълнители. И трето, българските правителства от години настояват, че страната е по-бедна и няма достатъчно алтернативни мощности.
Истината е, че централите системно замърсяват, а България често е получавала изключения (т.нар. „дерогации“). Но според съдилищата тези изключения нарушават европейското право. Според европейските правила не може икономическият интерес автоматично да е над общественото здраве и околната среда.
Решението за удължаване живота на въглищните мощности може временно да успокои социалното напрежение, но не решава основния проблем — липсата на ясна стратегия как България ще излезе от зависимостта си от въглищата. Вместо да използва последното десетилетие за модернизация и подготовка на региона за нова индустрия, държавата избира по-лесния политически ход: отлагане. А цената на това отлагане вероятно ще бъде платена едновременно от данъкоплатците, от хората в засегнатите райони и от самата българска енергетика, която все по-трудно ще издържа икономически и екологично на европейските правила.
Данните на Евростат показват мащаба на промяната: за последните 35 години въглищата са се превърнали от един от основните източници на електроенергия в ЕС в източник с едва 9,2 процента дял. На този фон въпросът пред България вече не е само колко дълго могат да работят въглищните централи, а каква ще бъде цената на тяхното запазване и дали отлагането на неизбежния преход няма в крайна сметка да направи адаптацията още по-трудна
