Съветниците на Румен Радев упорито пълнят медиите със своите „съображения“ и „анализи“ в полза на т.нар. „президентска република“. Очевидно е, че самият Радев насърчава или най-малкото – одобрява подобна пропагандна кампания, която е срамна. Да заемаш най-високия изборен пост в държавата и непрекъснато да ламтиш за още и още власт – против конституцията, на основата на която си избран – е израз на арогантност, на самозабравяне във властта, на ниска култура и на липсващо възпитание. Подобна претенция е примитивен отказ от този обществен договор с българските граждани, който си поел ангажимент да спазваш със самия акт на своето избиране и с клетвата, която си положил. Клетвата се полага върху Конституцията. Ако всеки властолюбив байчо, веднъж дошъл на власт има правото да разтяга тази власт безконтролно и непрекъснато да иска цялата власт в държавата, то това означава само едно – дните на българската демокрация са преброени.
И те наистина изглеждат преброени. За по-малко от две години Радев управлява начело на три служебни правителства и се готви да оглави четвърто. Един етичен човек на негово място би изразил поне формално притеснение, че му се налага да оглавява държава в толкова тежко кризисно институционално положение. Но Радев очевидно не изпитва подобни сърбежи на етична основа. Неговите служебни правителства „изчегъртват“ неудобните нему кьошета на държавата, докато съветниците му вопият за силна – всъщност безконтролна президентска власт. Вече и де юре, освен де факто. Да повторим – демонстрираната жажда за все повече власт е сама по себе си нелегитимна, след като е изразявана системно от президентските хранени хора в условията на течащ президентски мандат на самия Радев. Мандат, приет на основата на действащата българска конституция.
Тази принципна несъвместимост на официален статут и претенция за все повече власт има и конкретни политически измерения. Всички помним как Радев бе избран за президент под патронажа на видна фигура от кремълските специални служби – ген. Леонид Решетников. За редица представители на екипа на Радев съществуват сериозни подозрения за свързаност със североизточни интереси и служби. Нека напомним, че старт на протестите през юли 2020 г. бе даден с влизането на представители на прокуратурата в президентския офис с цел проверка на президентски сътрудник по подозрение за свързаност с руски специални служби.
Тогава Радев излезе с вдигнат юмрук и главният прокурор Гешев бе изкаран виновен… Само че аз не виждам къде е вината Гешев в случая? Прокуратурата не само може – тя е длъжна да направи подобна проверка, ако разполага с информация – основание за подобни подозрения.
Сега съветници на Радев от същия екип вопият за „президентска република“ и много вероятно е да си я представят не по френски или американски, а по руски – по Путинов образец. Докато парламентарните политически партии се състезават в една игра с нулев резултат, провалила вече три мандата на НС, предпоставките за установяване на концентрирана и недемократична президентска власт в България се засилват. Води се системна и все по-арогантна кампания за още по-голямо разширяване властта на Радев в „президентска република“. „Много важно“, ще процеди през зъби вечния български скептик и сеирджия, отпивайки от хладната ракийка надвечер. Ще стане важно – и за него. Но ще бъде късно.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
