румен радев - среща Украйна
Снимка: БГНЕС

Към настоящия момент България е единствената държава в НАТО, която няма постоянен представител в Северноатлантическия съвет – върховния орган на Алианса, а временен постоянен представител, което звучи като особено ироничен оксиморон. Именно Северноатлантическият съвет беше органът на Алианса, който днес се събра, за да обсъди на най-високо ниво падналите ракети в Полша, близо до полско-украинската граница.

Всяка страна членка е представена в Северноатлантическия съвет от посланик или постоянен представител, подкрепян от национална делегация. Само България обаче няма постоянен представител, а шарже д’афер – или дипломат, който изпълнява ролята на постоянен представител временно, до избора на нов.

Златин Кръстев встъпи в длъжност шарже д’афер на 1 март 2022 година, когато посланика на България е НАТО Драгомир Заков бе изтеглен, за да заеме длъжността на министър на отбраната. Преди това Кръстев бе заместник-постоянен представител в българската делегация в НАТО.

Северноатлантическият съвет е основният орган за вземане на политически решения в рамките на НАТО. Той наблюдава политическия и военния процес, свързан с въпросите на сигурността, засягащи целия Алианс. Съветът събира представители на всяка страна членка за обсъждане на политически или оперативни въпроси, изискващи колективни решения.

Българският представител в него се назначава с указ на държавния глава по предложение на правителството. Така например предходния постоянен представител на Република България в Северноатлантическия съвет към Организацията на Северноатлантическия договор Драгомир Заков бе назначен от президента Радев с Указ № 31, издаден на 20 февруари 2019 г. Изпълнението на указа бе възложено на министъра на външните работи – тогава Екатерина Захариева.

В момента правителството е служебно. В хипотезата правителството да бе редовно и да имаше лоши отношения с президента, би било малко по-приемливо да сме неспособни да излъчим представител по каналния ред. Когато обаче държавният глава и кабинетът на практика са едно, това показва грубо неуважение към Алианса и неговите структури.

Въпросът не е относно качествата на г-н Кръстев, те нямат нищо общо с казуса – дори напротив, г-н Кръстев има впечатляваща биография. Въпросът е защо служебното ни правителство не е предложило на президента ни толкова дълго време нов посланик – особено на фона на очевидно близките отношения между държавния глава и Министерския съвет и на очевидния факт, че съставът на Министерския съвет дори е назначен от него.

Това че президентът и кабинетът не са назначили нов постоянен представител на България в ръководния орган на НАТО е груба дипломатическа грешка, граничеща с неуважение към Алианса. Особено в контекста на това, че имаха време за ново назначение буквално от разпускането на 47-мия Парламент досега. Вместо това обаче България остава една-еднична представена от шарже д’афер в НАТО.

В рамките на консултациите преди връчване на мандат за сформиране на кабинет президентът винаги посочва необходимостта от избор на нови членове на Висшия съдебен съвет например, тъй като мандатът им изтече. За въпросния избор са нужни гласовете на 160 депутати „за“ – нещо, което към момента изглежда невероятно. В същото време обаче назначаването на постоянен представител на България в НАТО изисква единствено такъв да бъде предложен от Министерския съвет и назначен с указ на президента, в условията на добри отношения между държавния глава и изпълнителната власт. Докато това изглежда като фасулска работа, пред единомислието на 160 народни представители, Радев и кабинетът бавят този избор. И това, освен неуважение към НАТО, е особено политическо лицемерие.

Още актуални коментари – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук