Само преди няколко дни на свое заседание Министерски съвет прие Отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България през 2019 г. В прессъобщението на заседанието се съобщава, че през 2019 година са осиновени 20% от заловените базстопанствени кучета в страната, а именно – 4 305 от общо 22 646. Какво ще стане с другите не ми се иска много да мисля, защото обичам животните, но тъй като обичам и хората, не мога да избегна да се запитам какво ще стане с всички онези бездомни кучета, които продължават да бродят по улиците ни.
Според всякакви видове държавни и общински програми, инициативи, заричания, обещания, проекти, други инициативи, подмятания, анонси и заявления, започнали още от 90-те години и продължаващи почти непрекъснато, досега софийските улици трябваше да са чисти от бездомни кучета. Обаче става като във вица за теорията и практиката – на теория кучетата непрекъснато намаляват, а на практика само в диаметър 600-700 метра от мястото, където живея, знам районите на поне три глутници от помияри /две от по 3 и една от 7 звяра, за да не бъда голословен, и това без единаците/ и се е налагало да се оправям с някои от тях, особено нощно време. Няколкократно съм молен от възрастни дами да ги придружа през определено място, защото се страхуват от глутниците „да не ги изядат“. Гонил съм кучета от пътя на млади майки с бебешки колички, защото съм виждал как други майки пресичат улицата с количката, тъй като едър помияр в неопределено настроение стои на пътя на количката и се разсейва, вместо да мръдне.
Да не говорим за екскрементите по улиците, за които обаче страшно помага и безотговорността на много собственици на домашни кучета.
И това е на по-малко от половин час път пеша от идеалния център на столицата.
Много се радвам, когато чуя, че животинче е осиновено, и харесвам кучетата, дори и помиярите, защото много от тях са по-интелигентни от породистите си братовчеди, а и често изглеждат по-добре. Но едно е ясно – тези безконтролни животни представляват както физическа, така и биологическа опасност. Ако се изказвам сложно, да преведа: може както да те ухапят, така и да лепнеш един дълъг списък от гадни болести от тях.
Искам да кажа недвусмислено: фактът, че много хора харесват кучета не е повод да оставим улиците отново да се напълнят с тях. Според една световна анкета отпреди десетина години най-харесваното животно е тигърът, но нали не бихме искали да ни плъзнат бездомни тигри нощем по улиците и парковете?
Този въпрос, разбира се, всъщност е насочен към онези градски общини, където проблемът не е решен, и към организациите за правата на животните, които от години обявяват инициатива след инициатива и, чувам, усвояват и пари за това, като се заричат да решат проблема по хуманен начин, но провалът им е повече от очевиден.
Като сме на темата, искам да питам и кога най-после ще започнат да се прилагат законите и наредбите, които регулират и движението с домашни кучета по улиците на градовете? Нали уж нещо специални места за кучета, намордници, ръкавици и пликчета за екскрементите… ей такива, „европейски“ неща?
Вместо това намордник имат само най-злобните зверове с доказано човекоядни склонности; в краката трябва да си гледаме почти навсякъде, за да не усетим нещо хлъзгаво под подметката си; а гледката на любящ стопанин, който води на 5 метра повод или въобще без такъв нещо, което прилича на ненапълно развита мечка, е обичайно всекидневие.
Ама спокойно, не е мечка, куче е, и е много добричко, казва собственикът. А нормалният човек си мисли: и аз съм добричък, ама ми се е случвало да се раздразня. Ами тоя кротък змей ако се вкисне, макар и веднъж в живота си, и се окажа край него?
Тъй че дами и господа управници, кога ще спрем да си гледаме в обувките и кога вече няма да се налага да пазим бабичките, които не са успели да се приберат по светло?
Те имат по-голямо право от помиярите да се движат спокойно по улиците ни.
