Да помогнеш за смъртта на 130 човека, но да не се чувстваш виновен, тъй като такова е тяхно желание. Това е съдбата на американския лекар Джак Кеворкян, наричан със зловещото прозвище Доктор Смърт. Той се прочу през 90-те години на ХХ век като най-големият привърженик на евтаназията. Помогнал на 130 души да умрат в щата Мичиган, използвайки пролука в законодателството му.
Патологът си отиде от този свят през 2011 г. от бъбречна недостатъчност на 83-годишна възраст. Той бе като истински спасител от мъките на хора с нелечими болести, които едва издържат на ужасните болки, с които трябва да живеят. Лекарят, който е роден на 26 май 1928 г. в Понтиаке, щата Мичиган, в семейството на арменски емигранти, предизвика дебат за евтаназията в целия свят, като настояваше, че неизлечимо болни хора имат право да изберат да приключат живота си и да запазят достойнство. Правеше го от съчувствие към мъките им. Кеворкян често сам се сравняваше с Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди, но Американската медицинска асоциация го обяви за „безразсъден инструмент на смъртта“ и за заплаха за обществото.
„Машината на милосърдието“
Първият пациент на д-р Смърт е 54-годишната Джанет Адкинс. Той й помага да се самоубие в своя микробус, оборудван с „Машината на милосърдието“, известна като Mercytron – статив с игли и тръбички за вливане на смъртоносни препарати на стойност само 30 долара. Тя е много проста за експлоатация – достатъчно е и най-малкото движение на безнадеждно болния, за да се задейства вкарването на смъртоносна доза в кръвта, което предизвиква бърза и безболезнена смърт. Пациентът сам решава дали да се възползва от машината и собственоръчвно натиска „бутона“.
Кеворкян е обвинен в убийство, но съдът го оправдава. По-късно д-р Смърт прави маска за вдишване на въглероден окис. И тази система позволява на желаещите сами да сложат край на живота си, без да има правно основание Кеворкян да бъде съден. Един от пациентите му – бивш спортист, казва, че за него по-лошо от кошмарното съществуване, на което е обречен, е само неуспешното самоубийство. Той имал нещастието да си усложни още повече и без това крайно мъчителното съществуване, опитвайки се да умре чрез самозапалване.
Все пак срещу Доктор Смърт са водени четири дела, три от които завършват с оправдателни присъди, а едно е прекратено. В родният му щат Мичиган в началото на 90-те години няма забрана срещу асистираното самоубийство, но по-късно – заради дейността на Кеворкян, е приет подобен закон. Лекарят е много начетен и си служи с огромен брой от цитати и позовавания, когато се защитава в съда. Покрай процесите лекарят дори дава интервюта в самоделно средновековно средство за оковаване на престъпници.
Присъдата
През март 1999 г. Доктор Смърт е осъден за непредумишлено убийство, след като в стремежа си да предизвика общонационална дискусия за евтаназията, сам се заснема как слага смъртоносна инжекция на Томас Йорк, болен от амиотрофична латерална склероза, генетична нелечима болест, известна още като болестта на Лу Гериг. Изпраща записа на новинарска телевизионна програма, която го излъчва в национален ефир. Видеото предизвиква всенароден дебат и се оказва главно доказателство в процеса срещу Кеворкян.
Осъден е на 25 години затвор, от които излежава 8. Пуснат е за добро поведение предз 2007 г. с няколко забрани, сред които никога повече да не асистира за евтаназия и да не се грижи за пациенти над 62 години. „Евтаназията трябва да бъде легализирана. Ще работя с тази цел, но няма да нарушавам закона“, каза малко след това той пред телевизия Фокс 2 Нюз. Само година след освобождаването си 80-годишният лекар се кандидатира за Конгреса на САЩ. Той се явява на изборите като независим кандидат в Детройт, но се проваля, получавайки едва 2,7% от подадените гласове.
Биографичната драма за животът на Кеворкян(Доктор Смърт)
Животът на Кеворкян(Доктор Смърт) беше пресъздаден в уникалния филм „Не познавате Джак“ (You don`t know Jack) с Ал Пачино в главната роля, който бе излъчен през 2010 г. по телевизия HBO. Заради превъплъщението си актьорът спечели награди „Еми“ и „Златен глобус“. На церемонията по връчване на наградата „Еми“ Пачино отдаде почит на Кеворкян, който седеше сред публиката и се усмихваше.
Лентата и изключителната игра на гениалния Пачино накара много хора по света да обикнат доктора и да му симпатизират. Създателите на филма са следвали стриктно биографичните факти от живота му и даже са използвали реалните имена на пациентите. Биографичната драма на режисьора Бари Левинсън е нещо като закъсняла компенсация за работата и идеите на Кеворкян. Все пак, трябва да се признае, че Левинсън не си е позволил някакво видимо пристрастие към своя герой. Дори в сцената с процеса срещу него, е включил силно въздействащата реч на съдийката при произнасяне на присъдата.
Носителката на „Оскар“ Сюзан Сарандън се превъплъщава в активистката Джанет Гуд, която също е поддържала легализирането на евтаназията и подкрепяла д-р Кеворкян. И когато на самата нея ѝ се налага да потърси спасение от мъките на неизлечимото си заболяване, търси помощ именно от него, за да може да умре достойно в обкръжението на близките си. Актьорът Джон Гудман пък влиза в кожата на Нийл Никъл – близък приятел на Джак Кеворкян, работил с него още от 1961 година и също отстоявал правото на евтаназия за неизлечимо болни пациенти. Написаната от него книга „Between the Dying and the Dead“ („Между умирането и смъртта: Доктор Джак Кеворкян – машината за самоубийства и битката за легализиране на евтаназията“), послужила за основа на сценария на филма, написан от Адам Мейзър.
Независимо от цялата сериозност на темата, „Не познавате Джак“ съдържа и редица забавни моменти, в които Ал Пачино разкрива чудачествата и ината на своя персонаж. Впрочем трябва да признаем огромната заслуга на актьора, който успява да ни накара да почувстваме, че странните жестове, мимики и изражения на лицето на този доктор не са признаци на някаква умопобърканост, а по-скоро говорят за неистовата му отдаденост на неговата житейска мисия. Естествено, филмът не дава отговор на въпроса – прав ли е или не, доктор Кеворкян? Но всеки от нас е подтикнат да разсъждава по темата със собствената си глава.
За още новини, интервюта, анализи и коментари харейсате страницата на „Дебати“ във фейсбук!