България завърши 2018 година без изгубени пари по европейски програми. Въпреки по-малкия бюджет, който се залага за новия програмен период 2021-2027 г., той е добър за България. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев, който беше изслушан от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента, във връзка с преговорния процес по бъдещите регламенти и подготовката на България за следващия програмен период.
„В момента нищо не е ясно и към момента не тече интензивен преговорен процес. Не мога да направя прогноза кога ще имаме одобрен законодателен пакет и одобрена многогодишна финансова рамка предвид факта, че сме пред избори за нов Европейски парламент, след това предстоят избори за нова Европейска комисия. Вероятността този парламент да одобри пакета и рамката е малко вероятно. Но е важно да няма забавяне на старта на новия програмен период“, каза пред комисията Дончев.
Той заяви, че европейските пари ще продължат да бъдат основен инструмент за развитие на страната ни. По отношение на средствата за кохезионна политика, Дончев подчерта, че те са по-малко.
„Общият бюджет заложен в пакета е 1 трилион и 134 млрд. евро. За периода 2014-2020 той е в размер на 379 млрд., а за новия период той ще е 330 млрд. Разликата между стария и новия бюджет е 12.8% надолу. По отношение на България ситуацията е различна. Предложението на комисията е страната ни да получи с 8% повече средства, което означава над 10 млрд. евро“, коментира вицепремиерът.
Той добави, че през новия програмен период средствата по първи стълб директни плащания за България се планират да бъдат 5 млрд. 603 млн. евро при 5 млрд. 338 млн. през този период, което е увеличение с 265 млн. евро. По втория стълб има намаление, което е от 2.3 млрд. на близо 2 млрд. евро. Вицепремиерът уточни, че старите 11 тематични цели, на които е била подчинена водената политиката са сведени до 5 – инфраструктура, човешки капитал, подкрепа за малки и средни предприятия, иновации и инвестиции в околната среда.
Дончев заяви още, че е увеличен и процентът за финансиране от 15 на 30% и подчерта, че единственият вариант да бъдем по-богати е да увеличаваме добавената стойност от икономиката, т.е. това, което произвеждаме да бъде по-скъпо.
В края на отчета си пред депутатите, вицепремиерът заяви, че е против създаването на нови структури, регионални програми и настоява оценяването на проектите, с които общините кандидатстват за финансиране по европейските програми да бъде децентрализирано.
„Аз съм против създаването на регионални програми, защото опитът показва, че тези програми са най-често спирани, с най-много нарушения, с най-много злоупотреби, с най-много дефекти и изгубени пари. В същото време селекцията на проектите трябва да се децентрализира. Трябва да има реформа“, беше категоричен той.
Според него трябва голяма част от инвестициите да имат надведомствен характер и е убеден, че само одобрението на общинския съвет не е достатъчно. Трябва да има широко одобрение от обществеността, добави още Дончев.
Вицепремиерът коментира и предстоящите европейски избори, но не пожела да каже какво мисли по въпроса Елена Йончева да се кандидатира за евродепутат, въпреки че към този момент ще бъде подсъдима.
