Антоний Гълъбов е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
Доц. Гълъбов, как ще тълкувате дистанцирането на ДПС от ГЕРБ в позициите, изказани последните два дни?
Това е маневра, която е добре позната. ДПС започна предизборната си кампания и се дистанцира от ГЕРБ като акцентира върху своята опозиционност. Но това е опитен политически субект. Това поведение като модел прилича много повече на корпоративна организация, отколкото на политическа партия. В това отношение маневреността на ДПС е много по-висока, отколкото при стандартните политически партии.
Това е тактически ход, който има за цел да намали щетите от възможно съмнение за сътрудничество с ГЕРБ. Точно затова реакцията беше по-остра, още повече след изявлението на Румен Радев за връзки между Бойко Борисов и Делян Пеевски. Тук става дума за тактика. Тя има за цел да ограничи възможно щети върху електоралния резултат на движението.
Подобна тактика е имало и в миналото – след първия и втория кабинет на Борисов. Какви са приликите с днешната ситуация?
Това не се е случвало само при ГЕРБ. През 2014-та ДПС оттегли подкрепата си за управлението с БСП по сходен начин – за да запази собствените си електорални възможности. Това се нарича „управление на щетите”. Когато става дума за предизборна кампания, ДПС се държи по този начин, но когато става дума за реално управление, то е много по-склонно да подкрепя управляващо мнозинство и да търси решение на собствените си въпроси през сътрудничество с управлението. Става дума за по-гъвкава и ефективна корпоративна стратегия.
Още в самото начало, когато беше подадена коалиционната формула, ДПС предложи на ГЕРБ версия „правителство на малцинството” с парламентарна подкрепа от ДПС. В самото начало ДПС се обяви срещу Обединени патриоти, не се срещу ГЕРБ. Това им позволи в хода на самия мандат да управляват гъвкаво собствените си ползи от сътрудничество с ГЕРБ.
Във второто правителство на ГЕРБ ситуацията не беше точно такава. Пак ставаше дума за сложна коалиция, в която ДПС трябваше да остане в опозиция, заради взаимодействието си с БСП в предишния мандат. Докато предишното правителство на ГЕРБ търсеше до голяма степен възможност да се разграничи от Тройната коалиция. При първото правителство ГЕРБ беше активният субект при разграниченото, то сега ДПС търси този ефект.
По-добре ли ще е за България заявката на ДПС, че вече ще се търси обединения около приоритети, а не мнозинства?
Това е заявка за плаващи и тематични мнозинства. Политическите мнозинства се подготвят за Парламент, в който създаването на устойчиви мнозинства, може да се окаже проблем. Така е подобна тактика на тематични коалиции, като че ли ще бъде предпочетена и от ДПС. Онова, което изглеждаше ясно след Националната конференция на ДПС е, че този път ДПС ще се опита да бъде в по-висока степен фактор за следващото управление. Битката им е да бъдат трета политическа сила. Как ще изглежда следващото управление зависи до голяма степен от третия, отколкото от първия.
Това носи риск за демокрацията, защото подобен тип експертни и тематични мнозинства понякога се случват извън полезрението на гражданите. Те се правят под предлог за „национални интереси” и „общодържавни приоритети“. Но помним, че ДПС винаги е било политическият субект, който винаги е настоявал за служебни правителства. Всички тези фигури са напълно непрозрачни от демократична гледна точка. Опасностите на експертните правителства са в това,че не се знае кого представляват. Не е ясно в каква степен отразяват и дали изобщо отразяват.
Смятате ли, че медиите, които се свързват с Пеевски ще се обърнат срещу Борисов?
Това, което ми изглежда по-интересно е какви промени в собствеността на тези медии ще има. Ако техните собственици се променят, според мен това ще е знак, че става дума за всеобхватна корпоративна вълна, която се води повече от година и половина. Ако собствеността се размести, най-вероятно може да бъдем свидетели и на подобно обръщане. Същественият въпрос ще бъде до колко медийният пейзаж в България ще остане в сегашното си разделено и противопоставено състояние и до колко ще има по-прозрачна и по-професионална журналистика.
Какво видяхме на консултациите при президента?
Радев няма никакво отношение за подготовката на изборите, освен насрочването на датата. Тези срещи не бяха консултации. Те са паралелна предизборна кампания, която може би има за цел да бъдат обособени онези политически субект, чрез които Радев разчита да оказва влияние върху политическия процес. От гледна тока на полезност – той е почти нулев. Усилиха съмненията относно готовността на институциите, но нищо повече. Освен БСП другата линия е доста по-проблематична – например Отровното трио и Мая Манолова не представляват политически субект, но намериха място – самостоятелно. Това показва и вторият път.
