Доц. д-р Ефрем ЕФремов е роден на 6 декември 1960 година. Дългогодишен спортен журналист и университетски преподавател. Има над 20-годишен стаж в спортни издания. В момента е зам.-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е медиен съветник на правосъдния министър Антон Станков и на председателя на ДАМС Весела Лечева. Автор на първия учебник в България по спортна журналистика. В продължение на 10-12 години е кореспондент на “Гуерин спортиво”, което е най-голямото италианско спортно списание и на “Ма бол”. Бивш председател на Българската асоциация на спортните журналисти.
Защо държави като Северна Македония и Словакия, които са по-малки като население и ресурси от нас, успяха да стигнат до участие на Евро 2020, а България вече 15 години не е била на европейско първенство?
Не е новост, че българският футбол е в криза от доста време. Големината на държавите и населението им не е определящ фактор за качеството на футбола. Ако беше така Китай трябваше непрекъснато да е световен шампион. Това е малко по-драстичен пример, но зад него се крие общоизвестен печален факт, че българският национален отбор и в частност българският футбол е в голяма криза. Като гледах най-слабите национални отбори на европейското като Северна Македония и Русия – те са просто класи над нас. Реално се видя, че ние нямаме място на това първенство. Дори ако бяхме намерили място в групите, най-вероятно щяхме да загубим с 3 – 4 гола разлика. Просто не сме за там.
Ние сме слаб национален отбор, който е функция на слабото ни клубно първенство и на липсата на производство на кадри. В спорта пазарът е много определящ и по-конкретно къде играят футболистите. При нас най-добрите ни футболисти играят в средни европейски отбори, да не кажа по-долу. Спомнете си каква беше аналогичната ситуация 94-та. Всички основни играчи играха в силни първенства и водещи европейски клубове.
Как стана така, че талантливите футболисти от 1994 година, извоювали ни 4-то място в света, се превърнаха в посредствени управленци, които разрушиха българския футбол?
Не знам защо шефът на футболния съюз задължително трябва да е бивш футболист и не мога да разбера тази логика. Ясно е, че познава средата, хората, делегатите на конгреса. Но един доказан мениджър би бил по-добър ръководител.
Вижда се – тези прекрасни родни футболисти от 94-та, извюювали достойно място на България, нямат качества да бъдат ръководители. Това важи и на по-ниско ниво – малко от големите футболисти стават успешни треньори. Те са единици – например Франц Бекенбауер, който е печелил титли и като футболист и като треньор. Да си добър футболист и добър ръководител са два коренно различни профила. Трябва друг статут и друг начин на мислене. Мога да направя сравнение с ръководните страни във футбола, тези, които дават тон. Нито във Франция, Германия, Испания или Италия, ръководител на спорта е бивш футболист от голямо равнище.
Борислав Михайлов подаде оставка, но не съвсем, а неговите сподвижници отказват да направят конгрес. Кой се страхува от конгрес? Според вас какво трябва да се случи, за да падне от власт?
Неговият юридически екип, който безспорно е добър, използва луфт в устава на футболния съюз. В него се казва, че оставката на президента трябва да се приеме пред конгрес. В случая той подава оставка, но такъв конгрес не е имало. Погледнато формално и от законова гледна точка, има право да се върне. Не говоря за морал. Но при подадена оставка вече толкова време да няма конгрес, не е етично да се връщаш на мястото си. Най-добрият изход е един извънреден конгрес. Въпреки че знам при нас как се манипулират конгресите. Както казва Виктор Юго: „Лошото на демокрацията е, че гласовете се броят, а не се мерят”. В БФС може да не е много демократично, но гласът на ЦСКА, например, е равностоен по тежест на всеки аматьорски клуб.
При всички положения, статуквото, т.е сегашния Изпълком не им е приятно, че могат да бъдат сменени. Иначе ще трябва да се работи по нов начин.
Може ли Бербатов да се превърне в онази нова, реформаторска сила, която да направи отново нашия футбол значим?
Не съм слушал заявките на Бербатов и не съм запознат с конкретната му програма. Знам, че прави открити срещи, което е много важно. Но при всички положения Бербатов внася нов, по-съвременен поглед и иска да направи нещо. Колкото повече откритост има – толкова по-добре. Много добро впечатление ми направи, че срещите му се излъчват на живо. Ако бях футболен ръководител, дори само заради тази откритост, щях да гласувам за него.
Сам трудно може да бъде тази сила. Който и да дойде сам – не може. Много е важно какъв ще е екипът, който ще събере около себе си и е много важен моделът на работа. Да се започне отдолу – да се вадят юноши и състезатели, да се спре корупцията, да и върви нормално първенство. Но процесът не е от днес за утре. Много се надявам нов човек да донесе нов модел на работа.
Много е трудно, обаче, да се каже дали ще успее да се пребори, защото по конгресите вървят много центробежни сили. Но дано успее.
Заприличва ли ситуацията във футбола на ситуацията в държавата?
Навремето си спомням Вуцов, беше ръководител на нещо, не помня какво. Но го питат журналисти за съдийската комисия и той им отговаря къде на шега, къде на истина „Кое е наред в нашата държава, че съдийската комисия да е?” Не може например в Жигули да сложиш скоростна кутия от Ферари. Спортът е отражение на това, което става в държавата.
Няма как на финала да не ви попитам – тези дни неизвестната федерация на Стъки, който пък е известен със своята любов към ГЕРБ, получи над 1 милион лева. Всички ли федерации получават толкова пари?
Това не мога да го коментирам положително. Ще дам предистория. Когато ръководител на спорта беше Весела Лечева, три пъти отказва аргументирано лиценз на федерацията по MMA. Тази федерация получава лиценз 2014 по времето на правителство на Бойко Борисов и министър Кралев. За мен не е нормално тя да получи лиценз. Най-малкото това е много комерсиален спорт.
Федерации за по-значими спортове получават по-малко средства, което показва, че има известен проблем в системата за разпределение на парите в спортното министерство.
