„Дойче веле“: България е във война с Ковид-19. А кабинетът на Борисов харчи милиард за военни кораби

Защо точно сега – в края на мандата си и в кризата с Ковид-19 – кабинетът поема ангажимент да похарчи 1 млрд. лв. за военни кораби? Не е ли по-разумно тези пари да се заделят за болниците и медиците?  Дебати.бг препубликува от „Дойче веле“ коментара на Петър Чолаков.

Сделката, която българското правителството подписа с германската компания Lürssen за закупване на два нови военни патрулни кораба, поражда много въпроси. Доколко е основателно точно сега – в самия край на мандата и в очертаващата се все по-критична ситуация с Ковид-19, кабинетът да поема ангажимент да похарчи около 1 млрд. лв.?

Не беше ли по-разумно и целесъобразно тези средства да бъдат заделени например за здравеопазване, за построяване и оборудване на болници, за увеличение на заплатите на здравните работници, за справяне с настъплението на пандемията?

Морално ли е да се раздават милиарди на финала?

Може да се възрази, че като страна член на НАТО България има определени ангажименти, включително трябва да заделя минимум 2% от БВП за отбрана; Черно море е от стратегическо значение за Пакта, а отношенията между Алианса и Русия са в най-ниската си точка от десетилетия. Със сделката за 2.2 млрд. лв. за  8 самолета F-16 Block 70, сключена през лятото на 2019 от кабинета „Борисов“ 3 обаче страната ни се изстреля до второто място в НАТО след САЩ по разходи за отбрана като процент от БВП (през 2019 САЩ заделят 3.4% от БВП, а новата „отличничка“, най-бедната в ЕС България – 2.6%). Такива разходи за армията България не е правила през последните 16 години.

Може да се изложи и друг аргумент – сделката за корабите е във „фурната“ вече над 3 години (през 2017 имаше друг, неуспешен опит за финализирането ѝ). Това, че наближава краят на мандата на правителството, може би е просто „случайност“. Ала проблемите с недофинансиране на сектори като здравеопазването са системни. В продължение на десетилетия български лекари и медицински сестри масово напускат страната заради мизерното заплащане. И какво направиха трите кабинета на Борисов, за да променят тази негативна тенденция?

Самата сделка за корабите не мина без скандал. Италианската държавна компания Fincantieri, която беше другият участник в надпреварата и загуби, твърди, че е имало „много сериозни нарушения в провеждането на процедурата“, поради което е завела дело във ВАС. Съдът обаче отказа да го разгледа, защото става дума за решение на МС, което касае националната сигурност „и не подлежи на съдебен контрол“.

Българската компания „МТГ-Делфин“, която ще построи корабите, първоначално бе фаворит за сделката, а впоследствие се отказа (сред клиентите на семейната фирма, с мажоритарен собственик Св. Стоянов, е „Параходство БМФ“ на К. Домусчиев, но няма доказателства за негово пряко участие в „Делфин“). Въпросът, поставен от Fincantieri, обаче е резонен: допустимо ли е фирма участник в процедурата после да става подизпълнител на друг участник? От една страна е добре, че корабите ще се правят във Варна, това дава работни места на български корабостроители (които ще работят под контрола и с know-hоw на германския изпълнител); в договора се предвижда също обучение на екипажите и инженерния състав. От друга страна, съмненията в законността на процедурата не могат да бъдат подминати с лека ръка в контекста на корупционните скандали, които перманентно разтрисат високите етажи на властта, особено в сферата на обществените поръчки – „запазена марка“ на мандатите на ГЕРБ.

Ако не незаконно, то морално ли е управление, чиято легитимност отдавна е изчерпана, да раздава милиарди на финала на мандата?

Да, протестите срещу кабинета, които настояваха за незабавна оставка и предсрочни избори, позатихнаха напоследък, но те се подкрепяха от поне 60% от българите. А намирисващата на корупция и далавери политическа технология на ГЕРБ стана тема, обсъждана не само от водещи световни медии, а и в Европейския парламент (който прие и специална резолюция, с която изрази тревога от размерите на политическата корупция в България). Поне в това отношение г-н Борисов и, уви, страната ни наистина се „прочу“.

„С чужда пита помен правим“

За данъкоплатците равносметката от „сделките“ на Борисов не изглежда добре. Управление, намиращо се в състояние на морален фалит, се опитва да си купи благоразположението както на избирателите (визирам държавния бюджет за 2021, разбира се), така и на външнополитическите партньори: милиарди за самолетите на Lockheed Martin (наскоро бе направена заявка за нова „порция“ от 8 изтребители, а първите по сделката от 2019 ще дойдат през 2023); 3 милиарда за руската тръба през България: нов поток, обслужващ „Газпром“, овладял саудитския „Аркад“, нелепо маскиран от Борисов като „балкански“. В задачата (не) се пита кога българските данъкоплатци ще си получат парите при положение, че „Газпром“ е резервирал 90% от капацитета на „тръбата“ (която също бе ударно завършена, както изглежда, по директива от Кремъл) за следващите 20 години. Планира се закупуване и на 150 бронирани машини за пехотата на стойност около 1.4 млрд. лв., но едва ли кабинетът ще успее да приключи и тази сделка – макар че има още време.

„С чужда пита помен правим“ – като че ли това е девизът на сегашното правителство. Кабинетът си купува индулгенции от избирателите, като плаща със собствените им пари, а във външнополитически план (пак със средствата на същите) слага „пълна чинийка“ и пред Вашингтон, и пред Берлин (как г-ж Меркел и ЕНП да загубят вяра в г-н Борисов?), а и пред Москва. Между няколко стола, а комисионни – от всички. Chapeau!