Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. Но контраатаките на доскоро управлявалата партия достигат нови нива на нелепост, пише в коментара си Ивайло Дичев.
Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. От комфортната ситуация на пълен контрол над всички големи медии те изведнъж се озоваха на внезапно либерализиралия се пазар за вниманието на зрителя и в първия момент просто не знаеха как да реагират.
Вижте само какъв конфуз произведоха, когато (по стария метод) трите големи телевизии сякаш по команда прекъснаха предаванията си, за да ги отразят. И какво точно ни съобщи герберската пресконференция? Виж, когато владееш медиите е друго – и най-голямата глупост, изречена от Живков, Лукашенко или Ким, се превръща в тържествено събитие. В новата среда обаче акцията произведе само подигравки и раздразнение.
Новата пропаганда на ГЕРБ
И така в спешен порядък в ГЕРБ се преориентираха. Като първа задача те си поставиха ликвидирането на единството на понятия, оценки и дори цифри. На всяко обвинение от страна на служебното правителство, те казват обратното. По всяка тема единият събеседник идва с едни листове, другият с други и зрителят, който наблюдава този пинг-понг на алтернативни факти, няма друг ход, освен да си каже „абе всички са маскари“. Което е и задачата на новата пропаганда.
Най-нелеп беше случаят с язовирите, в които потънали едни пари – контранападението на ГЕРБ гласеше, че служебното правителство било източило тези язовири, за да може да се снима на техен фон министър Петков. Пропагандистите добре знаят, че нашите журналисти ще дават думата и на едните, и на другите, и пак на едните, и пак на другите, наместо бързо да проучат въпроса и да ни информират кое е истината (примерно като кликнат върху снимките от сателита). Безкритичното представяне на „всички гледни точки“ се е превърнало в една морална норма и ако дадена медия реши да се ангажира с това да обясни кой лъже, нео-пропагандата ще има прекрасен повод да вдигне врява до небето за пристрастност.
Ще кажете, в случая с обрасналите в трева язовири става дума за нещо напълно нелепо, но не бързайте. В новата дигитална джунгла колкото по-идиотско е едно съобщение, толкова повече го препращат. Спомнете си хората, които повтаряха, че норвежците щели да отвличат децата ни и че Ковид-ваксините водят до безплодие. Новата дигитална пропаганда разчита на това, че съобщенията ще се препращат от човек на човек без санкцията на експерти или професионалисти – движи ги тъй да се каже естетиката, способността да поразяват въображението.
Човекът е устроен така, че обича да чува аргументи, които да потвърждават собствените му мнения. Днес затварянето на политиците във Фейсбук-платформи (преди това в джипки, сараи) прави възможно всеки от феновете им да получава онази порция пропаганда, която е подходяща за него. Мразя ги тия, ей така отвътре ми идва – само ми дайте случка, която да оправдае това ми иначе не много социално чувство, да му даде вид на морално възмущение!
Не знам колко професионално изпипана е тази работа у нас, нямам идея колко интернет-робота, колко платени трола участват в тези операции. Но забележете противоположните посоки в съдържанието на посланията. На десните се предлага неотслабващата канонада по уж руския агент Радев; стигна се до абсолютно скандалните изявления от уволнения шеф на разузнаването, който си позволи да говори в медиите (нещо нечувано за тази професия!) и да обвини държавата си, че била управлявана от дългата ръка на Москва. От друга страна обаче – американските санкции по закона „Магнитски“ за Пеевски, ха сега де? Ами тук пропагандистите мобилизираха друго, „патриотично“ дигитално опълчение – то почна усърдно да ни убеждава, че сме суверенна държава и няма какво да ни се месят някакви американци. За всекиго по нещо!
Общественото съзнание е изтъкано от противоречия, в това няма нищо ново. Задача на интелигенцията е да въвежда логика и ред, но там е работата, че от години така наречените анализатори са разделени по ленински на наши и чужди. Дори ги канят по двойки – единият за едните, другият за другите и в последна сметка наместо да допринасят за разбиране на проблемите, дебатите водят до радикализиране на мненията, които всеки и без това си има. Най-хубаво шоу става, когато двамата почнат да говорят едновременно, а водещият се опитва да ги разтървава – тази техника май измисли г-н Сидеров навремето, но днес тя добре се удава на хората от ГЕРБ. Отричането докрай не цели да ни спечели, цели да поддържа обществото в състояние на гражданска информационна война – и всеки да се подрежда при своите.
Разбира се, пропаганда правят и опонентите им. Най-мощният ѝ вектор днес е служебното правителство, което засенчи партиите и май основно работи за усамотилата се във Фейсбук „Има такъв народ“. Но все пак има разлики. В добрия си вариант критиките на служебните министри към предходната власт изхождат от принципни неща, които трябва да се променят – системата, режима, както и да го наречем. Повечето се въздържат от лични нападки – към онзи, който не е напълнил язовира, който е раздал парите на ББР. Карат ни да мислим как да се премахнат паразитните структури, които позволяват да се заобикалят обществените поръчки. Как да се пренасочи обществен ресурс към малките и средни предприятия. Как да се реформира системата, така че да е ясно кой носи отговорност и за какво. Е, има и няколко неприятни изключения, но общият дух е такъв, струва ми се.
„А вие защо назначихте Спецов?“
Контраатаките на ГЕРБ следват анекдотичната логика, която доминира виртуалния свят днес. Една конкретна случка идва да обори системния проблем. Нали помните онзи стар виц, в който съветският посланик хвалел Волгата, а американските журналисти го питали защо не могат съгражданите му да си я купят свободно. „А вие защо биете негрите?“, избухнал посланикът. „А вие защо назначихте Спецов?“, питат така днес от ГЕРБ. Подозренията около новия шеф на НАП сякаш магически анулират всичките несъбрани милиони и притискани преди бизнесмени. Дали е виновен въпросният господин за онази продадена фирма аз не знам, надявам се да разберем скоро. Но забележете начина, по който той беше конструиран като медийно плашило – започна се със снимките му като културист, които събудиха иронични коментари, после Биков ни показа една порутена сграда, където бил офисът на фирмата му, а то пък и името особено, как да не се помайтапиш. Не е ли всичко това по-интересно от някакви сухи цифри? Или вземете възмущението от пенсионирането на проф. Кантарджиев (да е жив и здрав, разбирам, че продължава да работи!) – той беше използван като наглед за предполагаемата чистка, извършвана от служебното правителство. Защо точно той? Щеше ли да е така голямо възмущението, ако не беше станал любимец на медиите с майтапите и добродушното си присъствие?
Същия фигурален стил ГЕРБ употреби с видеозаписа на кафявия плик, даден от пенсионирания митничар на президентския съветник, в който бог знае какво имало. Бандитско видео, същински Холивуд! Мен ако питат, следва да арестуват тия, дето са се представили за полицаи и поискали записа от охранителните камери, но това е друга тема. Въпросът е за какво ще говорим като общество – за системните проблеми или за отделни случки и картинки?
Ще кажете, не беше ли същото със снимките с чекмеджето на Борисов? Да, аз лично тези снимки ги възприемам като една от чудесните карикатури на Комарницки. Те просто дадоха израз на натрупалите се подозрения. А що се отнася до фактите – далеч по-важно е да се разследват признанията на г-н Божков, къщата в Барселона, обществените поръчки, завладените бизнеси. Но ето на, подобни нагледи мобилизират гражданска енергия, а анализът на системата е по-скучноват. И да, боя се, че анекдотичният дигитален свят почва да ни отучва да мислим абстрактно – прескачаме от нашата картинка към тяхната и обратно. А това е и целта на новите пропагандисти, от граждани да ни направят сеирджии.
Текстът е на „Дойче Веле„, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
