Хонконг ври и кипи – но не заради горещините. По-скоро емоциите в китайската специална административна зона са нажежени до степен, застрашаваща дори вътрешния мир.

Всичко започна с един административен акт: правителството планираше да легализира със закон предаването на Китай на извършители на престъпления. Дори и за момент да забравим, че Китай може да е много изобретателен, когато реши да нарочи някого за престъпник: правната система в страната никак не буди доверие. И това не остана незабелязано в Хонконг, който се гордее със своето независимо правосъдие.

На протести се вдигнаха всички, които много силно искат колкото се може по-дълго време да държат слабо влиянието на Пекин в Хонконг. И които се оказаха много, дори изненадващо много от гледната точка на Пекин. Някои от протестиращите, най-вече млади хора, използваха и насилие по време на протестните си действия. Така например беше щурмувана сградата на регионалния парламент, бяха нанесени и материални щети. А това поведение не беше много мъдро, както стана ясно тази седмица.

Не само вербални заплахи

Китайското ръководство, на което свободолюбивите хонконгци отдавна са му трън в очите, не се задоволи само с вербални заплахи. Изведнъж в Хонконг започнаха да се случват странни неща, които предизвикват сериозна загриженост: мъже с железни пръти започнаха да пребиват демонстранти, а полицията, която винаги се е отзовавала бързо и масово, когато е трябвало да държи под око участниците в нежелани протестни акции, този път никаква я няма. Пита се в задачата кой има интерес от това да им бъде даден урок на активистите-демократи?

Но Пекин не се задоволи само с това – сега той отправя и мъгляви заплахи, че ще използва военна сила срещу Хонконг. Това би било грубо нарушение на споразумението с Великобритания от 1997 година за предаването на Хонконг. Но понеже в демократичната част на света никой не желае да се конфронтира с Китай заради един Хонконг, правителството в Пекин очевидно се чувства достатъчно силно, за да си позволи този опит за сплашване.

Хонконг трябваше да бъде пример и за това в каква посока да се развиват отношенията с Тайван. Заради демократичната островна република Пекин измисли принципа „една страна – две системи“. Да се надяваме, че китайското ръководство не се е отметнало от него. Защото то открито заплашва с военна интервенция също и Тайван.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!