В България епидемията от коронавирус продължава да е в пика си, почти всички показатели не спират да растат, а властите под дърво и камък търсят аргументи за разхлабване на мерките. Какво чака българите след 21 декември?

Миналата събота се събраха премиерът, министри и разните корона-щабове и решиха, че понеже „дават резултат“, „противоепидемичните мерки продължават да се прилагат до 21 декември“. Съобщението прозвуча доста озадачаващо. Първо, защото същото решение веднъж вече беше взето – две седмици по-рано. И второ, защото всъщност никакви „резултати“ не се забелязват.

Какво му се иска на премиера

Още по-озадачаващ обаче е следващият въпрос: какво ни чака след 21-ви декември? Озадачаващ, защото въобще не е ясно какво трябва да стане или да не стане, за да бъдат отменени мерките или не. Ясно е само какво му се иска на премиера, въпреки че сигналите, които излъчва той, изглеждат променливи и противоречиви.

7 декември, Цалапица, една хлебопекарна: „Най-добрата антикризисна мярка, която съм разпоредил на докторите, е на 21 декември да отворим отново всичко. (…) При всички случаи на 21-ви въведените последно ограничения отпадат“.

11 декември, Брюксел (явно под влияние на „колегите“ от ЕС): „Очаква се трета вълна и много тежки рестрикции. Коледа и Нова година трябва да бъдат в най-тесен семеен кръг, така е във всички европейски държави. (…) Трябва да сме много умерени“.

12 декември, София, Министерски съвет: „Опасността март да дойде трета вълна или веднага след втората да ни захлупи третата, е много голяма. И затова трябва да бъдем максимално гъвкави. До четвъртък горе-долу ще имаме решение какво да правим. Но не забравяйте, че на 21-ви сме обещали за Коледа да оставим хората свободни. Да се надяваме на здравата мисъл на българина, с която той е известен, че няма да направиме така да се изпозаразиме пак“.

Както се вижда, положението на премиера хич не е за завиждане – как да е хем „много умерен“, хем „максимално гъвкав“, хем да се хареса на всички. В такива случаи се казва: „хем му се иска, хем не му стиска“. А би могъл и в това отношение да вземе пример от „колегите“ си.

По света…

Ето например как се решава въпросът във Франция. И там управляващите по принцип бяха обещали да „освободят“ хората за празниците – от днес, 15 декември. За да стане това обаче, предварително бяха поставени две ясни условия: дневният ръст на заразените с коронавирус да падне под 5 000 и едновременно с това броят на тежко болните в интензивни отделения да падне под 3000. Когато още миналата седмица стана ясно, че тези условия няма да бъдат изпълнени, властите обявиха, че отмяната на повечето карантинни ограничения се отлага. Както каза президентът Макрон, френските власти биха били безотговорни, ако действаха така, сякаш всичко е наред.

… и у нас

Тук няма нищо такова. Всичко е неясно, неточно и непредвидимо. Няма никакви условия, ясни количествени показатели и критерии, при които една или друга мярка да се въвежда или отменя. Всъщност, може и да има, но никой не ги казва, за да не се обвързва излишно с тях. Вместо това ни баламосват с уклончиви фрази в една или друга посока. А и с откровени измислици. Така например миналата седмица, за да подкрепят ентусиазма на премиера, здравните власти започнаха бодряшки да повтарят за „рекордите, които постигаме“ с броя на „излекуваните“ от Ковид-19. Всеки, който следи данните, знае, че 2-3 седмици, след като влязат в статистиката на болестта, хората, дали положителен тест, автоматично излизат от нея. Затова просто „рекордите“ с броя на „излекуваните“ следват рекордите с броя на заболелите. При това повечето от тях не са „излекувани“, а са „оздравели“, защото са се самолекували вкъщи без дори да са видели лекар.

В пика на епидемията

А сме си все така в пика на епидемията. Почти всички показатели продължават да растат (например броят на хората в болници), а по някои от тях продължаваме да сме на първите места в Европа и в света (например смъртност и процент на положителните тестове). Единственото, по което сме трайно на последните места, е броят на тестовете за зараза с коронавирус.

И да има някакви положителни резултати, те са толкова крехки и миниатюрни, че дори не се забелязват. Което не означава, че няма как да се окажат достатъчни за здравните власти, за да проявят „максимална гъвкавост“ и да облекат в думи желанията на премиера. Та да отворим ресторанти и молове и да „оставим хората свободни“ да се напразнуват. Пък после, когато пак се „изпозаразим“, вината отново ще може да се стовари върху тях.

[tcm id=“1″]

Текст: „Дойче веле“.