Меркел явно проумя, че Тръмп не се интересува от факти. И вече се нагажда: след пламенния Макрон сега и канцлерката се държи като смирен младши партньор. Това може и да проработи. Но няма гаранция.
Този път Ангела Меркел се отказа да поучава американския президент да се придържа към международните правила и общите ценности. Нещо, което френският президент вече направи – в пламенната си реч пред американския Конгрес тази сряда (25.04.). По време на своята визита в Белия дом канцлерката предпочете да заложи на друго: тя многократно подчерта, че решенията са в ръцете на Доналд Тръмп. И само в неговите ръце.
Тръмп прие с явно доволство това признание от устата на канцлерката. Още повече, че след избора му за президент тя беше отправила като поздрав към него кратко нравоучение относно задълженията му към човешките права. Но това вече е история.
Меркел: „Президентът решава“
„Решението е в ръцете на президента“, каза Меркел, когато стана дума за изключването на ЕС от наказателните мита върху стоманата и алуминия. Впрочем, срокът за това изтича на 1-ви май. Европейските ответни мерки вече са подготвени. Заплахата от търговска война е само на един туит разстояние.
Още преди излитането на канцлерския самолет в посока Вашингтон, Берлин се беше примирил. Летвата на очакванията беше свалена ниско. Работната среща, продължила два часа и половина, изглежда успешна дори и само поради това, че този път нямаше неловки моменти. Другояче се развиха събитията преди година, когато Тръмп просто игнорира канцлерката и не ѝ подаде ръка пред телевизионните камери. Оттогава насам всички опити за нещо като равностоен диалог бяха обречени на провал.
Ето защо този път Меркел промени стратегията си. Показа се отстъпчива, за да може все пак да се опита да избегне катастрофата с наказателните мита.
Сътрудничеството с Макрон
Що се отнася до споразумението с Иран, европейските политици се опасяват, че ако до 12 май Тръмп излезе от него, с това би настъпил и неговият край. Нещо, което би имало опустошителни последици за региона и което би разрушило доверието в дипломацията.
Във Вашингтон стана съвсем ясно, че Макрон и Меркел са съгласували как да разпределят усилията за спасяването на това споразумение. Още преди визитата си в САЩ Макрон и Меркел изразиха в Берлин загрижеността си относно конвенционалната ракетна програма на Иран.
Във вторник Макрон направи първата стъпка и предложи на Тръмп „ново споразумение“ в допълнение към съществуващото. Броени дни след това, при срещата си с Тръмп, и Меркел на свой ред изтъкна, че трябва да се направят допълнителни договорки, тъй като сегашното ядрено споразумение не било достатъчно.
С други думи, канцлерката даде право на Тръмп – с надеждата, че ако има „допълнително споразумение“, предишната сделка няма да бъде напълно провалена.
Болното място: разходите за отбрана
Иначе Ангела Меркел отново се опита да убеди Доналд Тръмп, че зеещият германско-американски търговски дефицит трябва да се разглежда в контекста на германските преки инвестиции в САЩ. По отношение на германските разходи за отбрана обаче няма място за различни тълкувания. Декларираното намерение на германското правителство да повиши разходите за отбрана на 1,3% от своя БВП и да се доближи до целта на НАТО от 2% все още не е достатъчно, за да убеди Тръмп. Неговият нов външен министър Майк Помпео повтори същото на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел – почти успоредно с визитата на Меркел във Вашингтон.
Тръмп изтъкна, че в американско-германските отношения липсвала „взаимност“. Отношенията му с „Ангела“ обаче били от самото начало „great“ (великолепни), а самата тя била „изключителна жена“.
Изключителната жена се държи изключително деескалиращо, следвайки мотото: да му дадем известно право, та да има – дано! – мир в света. Поне за известно време. Или поне по темата Иран. Сирия. Свободната търговия.
Сделката е добра, ако тази стратегия успее. А дали е успяла, ще разберем съвсем скоро. От следващия „туит“ на Тръмп.
[tcm id=“1″]