„Дойче веле“: Мухъл и смрад: вижте как живеят източноевропейците в „Тьонис“

Мухъл, смрад, мръсотия: много от източноевропейците, които работят за най-голямото германско месопреработвателно предприятие „Тьонис“, живеят в невъобразими условия. Нашият репортер Миодраг Сорич го видя с очите си, пишат от „Дойче Веле“.

Двете паянтови легла в стаята все още са с чаршафи и калъфки за спане. „Съвсем доскоро тук бяха настанени 13 човека, назначени при подизпълнители“, разказва ни Инге Бултшнидер, която от години се бори за по-добри условия на труд за работниците от България, Румъния, Полша и Северна Македония.

48-годишната жена сочи към ъглите на стаята – навсякъде тъмни петна от мухъл. Входната врата е широко отворена, но въпреки това миризмата в запуснатата къща е непоносима. Отзад виждаме контейнер за отпадъци – и хладилник, пълен с месо. „Месо от „Тьонис“, което мухлясва вътре“, казва Бултшнидер и си запушва носа заради вонята, която се разнася.

Българка ѝ разказва за условията в „Тьонис“

Още преди години тя организирала протести пред къщи като тази, за да обърне внимание на мизерните условия, в които са настанени източноевропейските работници. „В „Тьонис“ обаче никой не прояви интерес, нито пък в градската управа“, възмущава се жената.

Сега поне това се промени. Навсякъде в Реда-Виденбрюк, където се намира централата на „Тьонис“, се виждат полицаи, войници и представители на здравните власти. Всички служители на месопреработвателното предприятие се тестват за коронавирус. Към момента заразените са вече над 1550, а в целия окръг отново бе въведена пълна блокада на обществения живот.

Инге Бултшнидер започнала да се интересува от условията в „Тьонис“, след като преди няколко години лежала в една болнична стая заедно с българка, работеща в кланицата. Жената ѝ разказала за тежките условия на труд в предприятието, за наднормените часове, за мизерните условия, в които са настанени работниците от Източна Европа. Бултшнидер основала гражданска инициатива, организирала протести, но за източноевропейските работници в „Тьонис“, повечето от които са назначени при подизпълнители, почти нищо не се променило. Оказало се много трудно да се потърси юридическа отговорност от концерна за отчасти нечовешките условия на труд и живот.

„Всички тук знаеха в какви условия живеят източноевропейските работници, а щом обикновените хора са го знаели, значи е било известно и на всички политици и служители на местно и провинциално равнище“, казва една минувачка, която срещаме в Реда-Виденбрюк.

„Тук има много отзивчиви хора, които са готови да помагат. Те се ангажираха активно и по време на бежанската криза през 2015, но за съжаление напоследък ксенофобията расте“, казва Гудрун Бауер, която е градски съветник от Социалдемократическата партия. Бауер разказва за сигнали, които граждани подавали нарочно – с цел да очернят източноевропейските работници, живеещи в съседство.

Сами и изолирани

Чуждестранните работници са настанени на различни места в Реда-Виденбрюк. В една триетажна сграда виждаме двама от тях да пушат на прозорца. Нямат право да излизат, тъй като цялата сграда е поставена под карантина. Разказват ни, че от миналия петък никой не им е носил храна. „Ще се погрижа“, обещава им Инге Бултшнидер. И добавя: „Ако не беше кризата заради коронавируса, едва ли някой щеше да се загрижи за съдбата на тези хора“.