Конференцията на ООН по въпросите на климатичните промени СОР26, която се открива на 31 октомври в Глазгоу, може да стане последен шанс за индустриалните държави да съгласуват мерки, които да спрат процеса на глобално затопляне на планетата, пише „Дойче веле“.
Наводнения, суша, недостиг на продоволствия са последиците от глобалното затопляне, които се наблюдават не само в развиващите се, но и в богатите държави по света. На този фон срещата на световните лидери във Великобритания може да стане най-значимата конференция в тази област от времето на подписването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г., смятат наблюдателите.
„Преди две десетилетия ние се сблъскахме с климатичните промени. Днес живеем при непрекъснат режим на извънредни ситуации“, констатира Шикха Басин – старши анализатор в индийския изследователски институт Съвет по въпросите на енергетиката и околната среда (CEEW). Именно поради тази причина конференцията СОР26 е толкова важна.
Дневен ред на ООН по въпросите на климата
Целта на Парижкото споразумение беше да не се допуска през ХХI век повишаване на средната температура на Земята над 2℃, а по-добре 1,5℃. Съгласно постигнатия между политици и еколози консенсус, този показател е прага, отвъд който изменението на климата може да има необратимо въздействие върху цялата човешка и природна екосистема.
Като приеха Парижкото споразумение за климата, участниците в него се споразумяха на всеки пет години да осъвременяват плановете си за достиженията, вписани в документа относно вредните емисии на парникови газове.
Независимо от това, само няколко седмици преди началото на COP26 в Глазгоу стана ясно, че Китай, Индия и Саудитска Арабия не са обнародвали своевременно (до 31 юли 2021 г.) своите национални климатични цели. По данни на UN Climate Change – органът, който е отговорен за организацията на международните преговори по климата, към септември 2021 г. само половината от общите емисии в света са засегнати от актуализираните мерки за намаляване на парниковите газове.
Исканията на Великобритания
На този фон Великобритания, която заедно с Италия е страна домакин на срещата на върха на ООН за климата през 2021 г., поиска от държавите-участнички да предоставят актуализирани планове, както и да разработят конкретни споразумения за постигане на заявените климатични цели. Британският премиер Борис Джонсън призова световните лидери да сключат конкретни споразумения „за въглища, автомобили, финанси и дървета“.
Самото Обединено кралство настоява за договор, който „ще изпрати в историята лигнитните и каменните въглища“ и предлага постепенното премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене до 2040 г. Друга област на инвестиции, от гледна точка на кабинета на Джонсън, трябва да бъде работата за предотвратяване на обезлесяването на планетата.
На фона на масовите климатични протести по света, правителствата на някои от най-големите страни в света, отделящи въглероден диоксид, по-специално Съединените щати и Китай, вече се ангажираха да станат климатично неутрални до средата на века.
Кой ще плати за борбата с глобалното затопляне?
Голяма част от отговорността за емисиите на парникови газове се носи от богатите, индустриализирани страни по света. В тази връзка важна тема на конференцията на ООН за климата в Глазгоу ще бъде въпросът за размера на финансовата помощ от тези държави за бедни и развиващи се страни, които са най-силно засегнати от последиците от изменението на климата.
През 2009 г. богатите държави се договориха до 2020 г. да предоставят до 100 млрд. долара за опазване на климата. Тази цел, обаче, не беше изпълнена изцяло: според оценките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), до 2019 г. общият размер на субсидиите достигна едва 79,6 млрд. долара. Междувременно, от 2009 до 2019 г. средната температура на планетата се е повишила толкова много, че това десетилетие се превърна в най-горещото от началото на съответната статистика.
Анализаторите подчертават важността на разпределянето на средства за борба с последиците от изменението на климата, дори ако те не покриват напълно разходите за предотвратяване на глобалното затопляне и преориентирането на индустрията към възобновяеми енергийни източници.
Дженифър Толдман от Института за изследване на изменението на климата E3G подчертава, че подобни субсидии също са въпрос на дипломация. „Всички международни преговори се основават на доверие. Неизплащането на договорените 100 млрд. долара в пълен размер доведе до разклащане на това доверие“, казва тя.
Делегациите на бедните държави може да не пристигнат на конференцията за климата
Някои технически подробности на Парижкото споразумение за климата все още трябва да бъдат изяснени. По-специално правилата на пазара за емисионни квоти за вредни газове – например за това как да се търгува с тези квоти на международния пазар и да се получават допълнителни квоти чрез инвестиране в проекти, насочени към намаляване на емисиите, както и как да се отчитат официално постигнато намаляване на емисиите.
Основните преговори на Конференцията на ООН по изменението на климата ще се проведат в периода от 31 октомври до 12 ноември 2021 г. В тях ще участват не само световни политически лидери, включително все още действащия германски канцлер Ангела Меркел, но и учени, както и представители на бизнеса и гражданското общество.
На последната конференция, която се проведе в Мадрид през 2019 г., преговарящите не можаха да постигнат компромис и да подпишат споразумение за пазара на емисии на CO2. В очакване на COP26, делегации от по-бедните страни вече дадоха да се разбере, че поради ограниченията за пътуване, липсата на ваксини и високите разходи за живот на фона на пандемията на коронавирус, те няма да могат да участват във форума за климата. А това означава, че няма да е лесно държавите, които произвеждат големи количества парникови газове, да бъдат накарани да отговорят за това.
Досега конференциите на ООН за изменението на климата не успяваха да държат отговорни страните, които имат най-голям обем емисии на парникови газове, но COP26 може да бъде шанс за възстановяване на доверието към богатите държави, борещи се за тази цел,- посочва Шикха Басин от на Изследователския институт CEEW. „Това е сегашното състояние на нещата и трябва да намерим начин да постигнем резултати.“
