Масонството изигра важна роля за формирането на българската цивилизация. Стотици са българските зидари оставили трайна следа в съграждането на българската държава. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Зоя Андонова.
Зоя Андонова е родена в Перник. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски” и дълги години работи в Института по философия при Българската академия на науките, където защитава докторат върху „Светогледа на българина в следосвобожденския период”. След промените от 1989 г. тя се отдава на журналистическа дейност и става главен редактор на в. ”Македония”, а днес и на списание „България Македония”. Автор е на книгите „Творецът и неговият свят”, „Откраднати мигове”, „Философски студии”, „Масонство и масони в България” и стотици статии в периодичния печат.
Новата й монография „Тайни общества и комунизъм”, която току-що излезе от печат е повод да се срещнем и разговаряме с нея. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто със Зоя Андонова.
Г-жо Андонова, Вие сте автор на книгата „Масони и масонство в България”, която излезе преди около четири години. Сега продължавате да изследвате темата масонство в новата си монография със заглавие „Тайни общества и комунизъм”. Защо решихте да я озаглавите по този начин?
В живота случайностите са малко, а в политическата история още по-малко. Питате за заглавието на книгата. Та то си „дойде” съвсем закономерно, предопределено от бурните дебати в Русия по тема „Масонство и комунизъм” през 1992 и 1993 г., след възраждането на руското свободно зидарство. Мълчанието у нас по тази въпрос, след промените от 1989 г., а така също и наложеното табу да се говори и пише за масонството в продължение на повече от четири десетилетия по времето на комунизма, след излизане статията на Георги Димитров – „Масоните са национални предатели” отпечатана в „Работническо дело” през 1946 г., ме провокира да запазя темата и да озаглавя и книгата по този начин.
Наложената забрана наложи мълчание сред изследователите и скри за следващите поколения истинската роля, същност и значение на едно световно движение. Освен това създаде условия в продължение на десетилетия, да битуват редица негативни митове и легенди за масонството, че е сатанинско учение на юдаизма, че „Протоколите на старейшините от Сион” отговарят на интересите на световното еврейство, че „под знамето на масонската звезда работят всички тъмни сили, които искат да унищожат християнските държави” и т. и т.н. Затова и поставянето на темата „Масонство и комунизъм” и нейното спокойно и аргументирано анализиране може да отговори на въпросите дали масонството и комунизмът са тъждествени, дали са подчинени едно спрямо друго или вървят по свой самостоятелен път на развитие.
Как и кога се заражда масонството в България. Каква е неговата роля в историята на Царство България?
Масонството в България не се заражда по времето на Царство България. Това става далеч по-рано след Освобождението на България от османско робство и приключване на Руско-турската война /1877-1878 г./. Само за четири свободни години Иван Ведър, получил посвещение в Цариград, успява да посее масонските идеи и да приобщи към тях Тома Кърджиев, Върбан Н. Винаров и Йордан Джумалиев, които са посветени в една от Букурещките ложи и връщайки се в Русе да сформират временно огнище. По-късно, след приемането в Братството на Александър Цанков – полицейски началник, Марин Маринов и Захари Стоянов се отваря възможност за конструирането на ложата „Балканска звезда”.
На 20 март 1880 г. е интронизирана и осветена първата регулярна ложа в България. За съжаление тя няма дълъг живот, поради възникналите крамоли и политически противоборства между братята и на 2 март 1883 г. тя е приспана. Втората ложа „Братство” се основава в София на 19 юни 1883 г., но тя има същата съдба. През февруари 1887 г. и тя е приспана, тъй като напрегната политическа обстановка в страната след детронирането на княз Александър Батенберг хвърля сянка и в отношенията между членовете на Братството, сред които има привърженици както на княза, така и на офицерите – детронатори.
В края на ХIХ и началото на ХХ в. зидарските идеи позаглъхват. И доминиращи се оказват идеите на Възраждането и стремежа за национално обединение. Но Балканската война /1912-1913 г./ и несправедливият и унизителен Букурещки мирен договор /1913 г./ променят отношението към масонството. Несбъднатото обединение на българските земи, дадените хиляди жертви по време на войната, подтикват дейците на националноосвободителното движение да потърсят международна подкрепа. Отделни негови представители съзират тази възможност в масонството.
Затова неколцина българи, посветени в чужди ложи решават, че е крайно време да се възроди свободното зидарство в страната. Те най-напред създават Триъгълник, после прогласяват ложа „Заря”(1914), която се „разроява” на „Светлина“ и „Зора” и след дълги преговори и подкрепа от страна на Великата Ложа на Франция и на Швейцарската ложа „Алпина”, на 27 ноември 1917 г. прогласяват в пределите на Царство България, основаването на Великата Символична Ложа на България.
Осезаемо присъствието на Великата Ложа на България се усеща след войните. Тогава българските зидари и Великата Ложа на България издигат глас на протест и възмущение срещу несправедливия Ньойски договор, като синоним на жестокостта и най-груба корист. Протестират срещу неправдите на Ньой и атакуват опитите да бъде унижена България от победителите. Българската Велика Ложа настоява освен това да се дадат права на братята ни от Македония, Тракия и Добруджа и да спре асимилацията спрямо тях от сърби и гърци. Апелират и да се попречи на разкъсването на нашия жив организъм и да не се лишава България от нашата Егейска територия. Отстояват и протестират срещу чуждото вмешателство в нашето правосъдие и предлагат сами да съдим виновните по времето на войните, но да бъдат съдени и злосторствата на нашите съседи.
Стотици са масонските плочи (писма), които изпраща Великата Ложа на България до масонските централи в Италия, Гърция, Англия и Франция с цел да защити българските народни интереси. Така например Великата Ложа на България настоява да се освободят българските военнопленници задържани на територията на Сърбия и Гърция.
Чрез проведена от тях анкета българското зидарство отхвърля несъстоятелните претенции на Гърция, че не сме предали останалите на наша територия деца сираци. Освен това се застъпва и за българите в Македония, които са подложени на невиждана асимилация от Сърбия.
Могат да се приведат още много примери, който са документирани с архивни документи от Великата Ложа на България, на които се спирам в първата ми книга „Масонство и масони в България”, за да се информират допълнително.
Защо масонството е забранено в навечерието на Втората световна война?
Масонството в България е забранено в България в навечерието на Втората световна война след приемане на Закона за защита на нацията от българския Парламент, който влиза в сила от 1 януари 1941 г., но приемането му е повлияно и от някои външнополитически събития.
Месеци преди започването на войната, през юни 1939 г., черноризците на Бенито Муселини организират специална акция срещу масонството и разиграват истинска кървава Вартоломеева нощ, през която са ликвидирани голяма част от ръководителите на зидарското Братство в Италия.
Следва подписването на Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония на 27 септември 1940 г., който се явява продължение на Антикоминтерновския пакт от ноември 1936 г. С подписването на Протокола, от страна на България, на 1 март 1941 г. във Виена, в двореца Белведере, страната ни се присъединява към коалицията на Оста и след ратифицирането на договора от Парламента се прекратява неутралитета.
Това налага и влизането в действие на Закона за защита на нацията от 23 януари 1941г., с който се закриват масонските ложи в страната. Шест месеца преди внасянето на закона за обсъждане в Парламента през 1940 г., Великата Ложа на България е приспана, Законът остава в сила до 27 ноември 1944 г., когато е отменен.
Г-жо Андонова, а как се възражда българското масонство след промените от 1989 г. ?
Накратко казано българското масонство се „Събуди” трудно и извървя мъчителен път на борби от междуличностен и институционален характер, паралелно с опити за влияния от вън. В новото си изследване подробно разглеждам развитието на българското зидарство след 1992 година и по двете линии, както и хронологията и развитието на масонството в Румъния, Турция, Гърция и Сърбия.
Най-важното е, че въпреки спънките и схизмите – вътрешни и външни, Обединената Велика Ложа на България за пръв път е призната от Обединената Велика Ложа на Англия и стана част от Световната масонска верига. Това разбира се, е безспорен успех и солидно международно лоби за страната ни. Стига българските зидари да съумеят добре да го опазят и развият в интерес на българите и България.
Книгата Ви съдържа и много нови факти и документи, някои от тях са сензационни. Може ли да разкажете повече за тях?
Да, така е. Но ще спомена само два от тях, които са наистина сензационни. Първият е, че въпреки забраната наложена от Закона за защита на нацията ложите „Бене – Брит” не прекратяват своята дейност, а продължават да работят и след 1944 г. Вторият е, че Великата Ложа „Бене – Брит” България, преди подписването на Парижкия мирен договор в 1947 г. дири подкрепа от Великата Вашингтонската ложа „Бене – Брит” до която изпраща специално писмо, в което пледира за сключването на справедлив мирен договор с България, която е спасила хиляди български евреи от лагерите на смъртта. Това е най-автентичното доказателство кой е спасил българските евреи и показва Силата и авторитета на Братството при дирене и доказване на истината.
Нужно ли е масонството г-жо Андонова, в едно демократично общество или обратно, то вреди на обществото?
На въпроса Ви не може да се отговори категорично с „Не” или „Да”. Но големият руски историк – Василий Осипович Ключевски твърди, че „масоните изиграват съществена роля за формирането на руската държава и цивилизация”. Със същото основание мога да кажа, че и първото и второто българско масонство изиграва подобна роля. Стотици са българските зидари оставили трайна следа в съграждането на българската държава.
Ще спомена само някои. От познатите имена Александър Балан, Михаил Арнаудов, Симеон Радев, Николай Райнов, Александър Станишев, а сред по-неизвестните Никола Абаджиев – създател на катедрата по фармакология в Медицинския институт; Стефан Хаджидобрев Ангелов – основател на Катедрата по инфекциозни болести при Ветеринарно медицинския факултет и учредител на Балканската ветеринарно – медицинска асамблея; Стоян Белинов създател на клиниката за уши нос и гърло, наред с всички министър – председатели на страната ни след Освобождението.
По принцип Великият Изток формулира идеи, а партиите ги реализират. Такава е идеята за свобода, равенство, братство, формулирана в масонските ложи и завладяла Балканите. Масонството по принцип е белег и символ на демокрацията, както и на свободата на словото. Всички забрани спрямо него са белег на напускане лоното на свободата на инакомислещите, както твърдеше Роза Люксембург.
Какви са връзките на българските масони с братски ложи по света?
Обединената Велика Ложа на България има свои представители за приятелство и братски връзки с много регулярни ложи по цял свят, в това число и на Балканите. Това е неоценимо богатство, което трябва да се пази и цени.
http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4548115/
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
