Великобритания, със своя ядрен арсенал и място в Съвета за сигурност на ООН, има специална роля в отбраната на Европа. Колко специална ще остане тя след Брекзит ще бъде поставено на обсъждане от следващата седмица.
Бъдещите отношения в отбраната ще бъдат в дневния ред на представители на ЕС от следващия четвъртък като част от тяхната вътрешна подготвителна работа за втората фаза от преговорите за Брекзит, които ще очертае бъдещите отношения между Лондон и Брюксел. На теория втората фаза може да започне следващия месец.
Страните-членки на ЕС в Централна Европа и Балканите от България до Литва подкрепят даването на специален статут на Лондон, който да му позволи да участва в процеса на вземане на решения във връзка с военните мисии и, евентуално, също и в производството и разработката на оръжия.
В Западна Европа страни като Дания подкрепят възможността страни извън ЕС да могат да участват във военни проекти, финансирани от ЕС, като по този начин се отваря вратата за потенциално участие на Великобритания.
Но други, по-могъщи страни, са по-склонни да направят такава бъдеща договореност зависима от естеството и резултата от настоящата първа фаза на разговорите на Брекзит.
„Париж и Берлин искат първо да видят как приключва първата част от преговорите“, заяви един дипломат от ЕС, участвал в преговорите.
Споразумение между Великобритания и Брюксел, белязано от враждебност или дори от такова, което води до „твърд Брекзит“, при който Великобритания излиза без споразумение, ще унищожи всяка възможност за специални отбранителни отношения в бъдеще.
„Ако Великобритания се придвижи към твърдия Брекзит, ще бъде много трудно да се изгради доверието, което е необходимо [за близко бъдещо сътрудничество]“, сподели Роса Балфур, старши сътрудник в мозъчния тръст „Маршал Джърман Фонд“.
Защита на две скорости
Трети държави вече могат да се присъединят към военните операции на ЕС, но те нямат почти никаква роля при проектирането им. Те могат да участват и в индустриалните дейности в отбранителния сектор, ръководени от Европейската агенция за отбрана (EDS) с предварителното одобрение на страните-членки на ЕС.
Но изтеглянето от страна на Великобритания идва, когато Европейският съюз навлиза в сериозен подем на собствените си амбиции за отбрана, което означава, че бъдещата роля на Великобритания трябва да бъде предефинирана в този нов контекст.
Следващия понеделник около 20 страни от ЕС официално ще декларират своето намерение да участват в засилено сътрудничество в областта на отбраната – нещо като две скорости в Европа по въпросите на отбраната, което се очаква да увеличи възможностите и оперативната съвместимост на блока.
За да постигне тази цел, през юни Европейската комисия стартира Европейски отбранителен фонд, който освен всичко друго, определя за военни изследвания 90 млн. евро от сега до 2020 г. (предвижда се увеличение до 500 млн. евро годишно след 2020 г.) и 500 млн. евро за 2019 и 2020 г. (увеличава се до 1 млрд. евро следващата година) за развитие и внедряване. Целта е също така да се използват около 5 милиарда евро годишно за координирани разходи за оръжия и оборудване, като дронове или хеликоптери.
Това представлява много изкушаваща перспектива за оръжейната индустрия на Обединеното кралство.
Военни командвания
Когато става дума за разделението на Обединеното кралство от архитектурата на отбраната на ЕС, то трябва да бъде по-малко сложно от излизането след Брекзит от други области, тъй като в областта на отбраната има по-малко правни задължения и има по-малко интеграция, отколкото, например, при единния европейски пазар.
Въпреки това, някои от свързаните с отбраната аспекти на Брекзит все още могат да бъдат проблематични, особено поради НАТО.
Британците традиционно притежават ролята на заместник-върховен командващ на НАТО в Европа. Тази роля има конкретни отговорности по отношение на сътрудничеството между НАТО и ЕС, включително командването на някои операции, ръководени от ЕС, като EUFOR в Босна, където военната мисия на ЕС се ръководи от главната квартира на НАТО.
По всяка вероятност следващият офицер, който ще заема тази длъжност, няма да бъде британец, смятат дипломатите. И дори, ако тази роля остане в британските ръце, някои европейски официални лица предлагат изграждането на отделна способност на ЕС да води такива военни операции.
Турска дилема
Излизането на Обединеното кралство означава, че Европа ще бъде разкъсана между предоставянето на специален статут на Лондон – с риск да бъдат отчуждаване други трети държави – и отказът от неговото предоставяне, при риск от увеличено военно раздробяване.
Предоставянето на специален статут на Лондон би било проблемно, например, за вече напрегнатите отношения на ЕС с члена на НАТО Турция.
„Анкара настоява за същото нещо от десетилетия“, каза високопоставен дипломат от ЕС, който участва в дискусията. Когато отношенията с Русия бяха по-топли, Москва също бе попитала за специален статут и „САЩ също са трета държава“, отбеляза дипломатът.
Ако Великобритания не получи специален статут, тя би могла да се опита да съживи военни връзки чрез регионални формати, като Договорите от Ланкастър с Франция, подписани през ноември 2010 г. или Северната група, стартирани само няколко дни след обявяването на френско-британския договор, който обединява Обединеното кралство заедно с Дания, Естония, Финландия, Германия, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Швеция и Полша.
„Има опасност Брекзит да създаде по-фрагментиран и вгледан в себе си ЕС“, предупреждава изследователите Клаудия Майор и Алисия фон Вос в доклад, публикуван през април миналата година от Германския институт по международни въпроси и сигурност.
Джакопо Баригаци, „Политико“
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
