Драгомир Заков е роден през 1975 година в София. Български дипломат, ръководител на постоянната делегация на Република България в НАТО от 25 март 2019 година до 1 март 2022 година, когато става министър на отбраната в правителството на Кирил Петков.
Г-н Заков, офертата за вторите F-16 е валидна до ноември тази година, съответно трябва да бъде или приета, или отхвърлена. Вие как смятате – грешка ли ще бъде да се отхвърли и има ли опасност това да се случи?
По принцип е проблем да пропуснем срока на офертата, тъй като условията, при които е подадена към нас, важат до 1 ноември. От друга страна, и доколкото стана ясно от информация, дошла от Министерство на отбраната, е поискано удължаване на този срок до декември месец. Мисля, че американската страна може би ще прояви разбиране в този контекст, като, разбира се, от наша страна трябва да има ясен знак, че разглеждаме тази оферта сериозно. Смятам, че този знак вече е даден както от последното редовно правителство, така и от настоящия служебен кабинет. Служебният министър на отбраната ясно заяви още в първия си ден, че ще работи по финализиране на проекта за инвестиционен разход.
Опасност винаги има, ако парламентът не успее да разгледа този проект за инвестиционен разход, който ще бъде подготвен от служебното правителство. При такава ситуация има риск тази оферта да пропадне, а тя е с много добри условия, безпрецедентни.
Парламентът трябва да одобри този разход, както казахте и Вие. Смятате ли, че трябва да има някаква промяна в закона, за да може подобни инвестиционни разходи да се приемат и с решение на Министерски съвет, а не само от законодателния орган?
Много неща трябва да се променят в законодателството по отношение на обществени поръчки в отбраната по принцип. Конкретно за самолетите, тъй като в този случай става дума за милиарден разход, ролята на парламента е ключова. Още повече, че става дума за закупуване на стратегическо въоръжение.
Имаме ли пилоти, подготвени да управляват F-16?
Те са в процес на обучение, както е подготвена самата схема за обучение – като срокове и времетраене. Към момента, в който самите самолети трябва да пристигнат в България, ние ще имаме достатъчно подготвени пилоти и инженерен състав. Трябва да имаме и двете, за да бъдат и обслужвани, и пилотирани тези изтребители.
В контекста на предстоящото пристигане на изтребителите F-16 в България, наскоро стана дума за временно наемане на изтребители от страна-партньор – САЩ, Франция, Швеция или Израел, тъй като състоянието на нашите Миг-29 не е толкова добро. Същевременно в момента се водят и разговори с Полша за ремонт на въпросните Миг-29. Кой вариант според Вас е по-удачен – да ремонтираме т.нар. Мигове или да наемем нов изтребител до пристигането на американските изтребители?
Това решение ще е много трудно, тъй като в него са включени много подрешения. Имаме финансов аспект, политически аспект, но най-важният аспект е запазването на възможността Българските Военновъздушни сили да изпълняват своята мисия – охрана на българското въздушно пространство.
Ние започнахме проучванията по времето, когато бях министър, и установихме контакти с изброените от Вас държави. Първоначалните отговори не бяха много окуражаващи. Паралелно с това провеждахме и разговори с Полша относно възможностите за удължаване ресурса на Миг-29. Тоест това, което в момента прави служебното правителство, е продължение на това, което правехме ние. До какъв финален вариант ще се стигне, е въпрос както на съществуващи опции, така и на едно доста комплексно решение, което включва, както казах и финансов, и политически аспект.
Но подчертавам отново, че най-важният аспект е да осигурим на Българските Военновъздушни сили възможността да изпълняват своята мисия. Много ми е трудно да кажа коя опция ще бъде избрана. Сигурен съм, че в момента и в Министерството на отбраната няма да могат да кажат преди различните варианти да придобият по-финален вид.
Говорейки за модернизация, редно ли е например да осигурим и зенитно-ракетната система Patriot?
Тя е много скъпа. До този момент Румъния си я позволи. Северните ни съседи от години насам покриват 2% от Брутния си вътрешен продукт (БВП) разход за отбрана, те дори имат това заложено в закон. Румънците имаха средствата, с които можеха да си позволяват закупуването на подобен тип въоръжение. Един от уроците на войната в Украйна е, че противовъздушните системи са много важни. Дали ние трябва да вземем точно Patriot, или друга система за противовъздушна отбрана е въпрос по-скоро на техническо решeние.
По-важното, което трябва да се каже, е, че ние трябва да обърнем много сериозно внимание не само на авиацията като част от Военновъздушните сили, но също и на противовъздушната отбрана. Един от проектите за модернизация включва именно противовъздушната отбрана и в този аспект е необходимо да се върви с много бързи темпове на базата на уроците, научени от Украйна. Имаме тази възможност да видим какво се случва, да вземем съответните решения и да адаптираме някои от програмите и проектите, които сме начертали в близките години.
Споменахте Украйна. Показват ли ни събитията там, че ние трябва доста по-сериозно да работим и за модернизация, и за превъоръжаване на нашите въоръжени сили?
Буквално в първия ми ден в Министерството на отбраната казах, че за съжаление модернизацията на Българската армия е закъсняла тотално и с години. В момента ние сме в ситуация, в която трябва да наваксваме може би едно десетилетие назад. Това няма да стане толкова бързо и ще изисква много средства. Говорим за такива от порядъка на 6-12 млрд. лева, в зависимост от това каква цел си поставяме. Дори при отделяне на 2% от БВП за отбрана още от 2023 година, много трудно ще съберем и половината от тези пари.
Трябва много сериозно да се замислим каква е нашата цел. Да имаме боеспособна армия в много кратки срокове, модернизирана по най-добрите стандарти в НАТО, или ще продължаваме да кретаме с една полуоборудвана армия, която няма как да бъде оперативно съвместима със съюзниците ни. За мен отговорът е ясен – няма как да имаме полуоборудвана армия. Ние трябва да имаме армия, която е боеготова. Това е истината, всичко друго е компромис.
Може ли да обясните защо е толкова важна оперативната съвместимост на българската армия с нашите съюзници в НАТО?
Важна е, защото НАТО все пак има мисия по Член 5 от Вашингтонския договор. В него става дума за териториална отбрана на самия Алианс, на територията на самите членки, и ние няма как да участваме в тази териториална отбрана, ако нашата армия не е оперативно съвместима със съюзническите.
Представете си хипотетична ситуация, в която трябва да се защитава самата България и трябва да получим помощ от нашите съюзници. Ако нашата армия няма как да участва с нашите съюзници в защитата на България, това би било доста сложен казус, меко казано.
Трябва да е ясно, че винаги има един период, в който националните сили за отбрана са водещи, докато дойде самото усилване. С мерките, които НАТО предприе, този срок е много къс. При липса на съвместимост обаче, на практика ние няма да можем да получим тази помощ в пълен обем. Съвместимостта е много важна, тя не е просто празно понятие.
В началото на руската инвазия в Украйна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че 900 войници на НАТО идват към България. След срещата на бившия ни премиер Кирил Петков с италианския му колега – Марио Драги, стана ясно, че други 800 души идват у нас. Какъв е конкретният брой на натовски войски в България в момента?
Бройката, която каза Столтенберг, касае Източния фланг и по-скоро Югоизточния – България и Румъния, като в случая говорим за ротационни бройки, а не за такива на постоянна основа. Докато с Италия говорим за батальонна бойна група, която ние формираме с рамкова държава Италия. Знаете, че има решение на Министерски съвет от месец май по този въпрос. Доколкото си спомням миналата седмица Министерски съвет взе решение за подписване на меморандум с Италия. Tоест имаме нормативната база, въз основа на която да започне сформирането на самата батальонна група.
Италианският контингент трябва постепенно да започне да пристига в България и да запълни бройката. Не мога да кажа колко точно, по-скоро военните органи в България трябва да бъдат попитани за това. Но да, нормалното за една рамкова държава е около 800-900 души батальонна група.
Как коментирате тезите – като тази на БСП, че не трябва да се насочват бюджетни средства за превъоражаване и модернизация на въоръжените ни сили в момента?
Не може да се противопоставят различни системи в България – например армията на социалната система, или армията на здравеопазването. Това е възможно най-лошият подход, абсурден е от чисто икономическа гледна точка.
Ние имаме ясен ангажимент в рамките на НАТО, който е добър за нас – да отделяме 2% от БВП за отбрана. В НАТО тези 2% вече са минимум, а не максимум. Някои държави от Източния фланг отиват дори на 3-3,5% – например Полша. Румъния пък вече отива към 3%. Това не е случайно.
В ситуацията, в която е България – на тотална необходимост от модернизация, няма как да кажем, че ще закрием армията и ще имаме само една добра социална система. Без сигурност, няма социална сигурност. Няма как едното без другото. Не може една система да се противопоставя на друга, тъй като те са взаимозависими и взаимосвързани.
Когато говорим за финансиране на армията ни, отправна точка би следвало да ни бъде решеното на Срещата на върха в Уелс през 2014 година – тоест поне 2% от БВП да отива за армията ни, а 20% от тези 2% да бъдат инвестирани в ново въоръжение и техника. Съотношението между изхарченото за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи пък следва да е 60:20:20. Какви бяха данните, когато напускахте Министерството на отбраната – спазва ли се това съотношение или харчим значително повече за личен състав и текуща издръжка?
Ние горе-долу сме в тези проценти. Може би сме малко по-малко по отношение на човешките ресурси, а това може би обяснява разликата в заплащането на българските военнослужещи и тези в другите страни-членки на НАТО. Като цяло това са проценти, които много бързо се наваксват. В общи линии в тези проценти – 60:20:20, ние сме в правилната пропорция. На нас ни е необходима много ясна концепция как да модернизираме армията бързо, ефективно, без разхищение на средства и с възможно вдигане на разходите за отбрана до 2% още през следващата година като минимална цел.
Как може да стане бързо модернизацията – имате ли готов план за това?
Започнахме да работим, дори почти завършихме инвестиционна план-програма, която е заложена като ангажимент. За съжаление не стигна времето да я финализираме. Доколкото разбирам, и служебният кабинет ще работи по нея, но за нейното приемане трябва и работещ парламент. Затова през юни и юли месец многократно казвах, че на България през есента или зимата ще ѝ бъде нужен работещ парламент, особено по отношение на армията. В текущите кризи липсата на парламент е доста сериозен дефект. Това може би е дефект в Конституцията, който трябва да бъде погледнат в някакъв момент и да се помисли дали това е начинът, по който трябва да функционира една парламентарна република.
Антъни Блинкен съобщи, че САЩ отделят 2 млрд. долара в помощ на Украйна. Половината от тях обаче отиват в 18 държави, някои от които са в НАТО. Една от държавите е България. Смятате ли, че с тази помощ можем да постигнем напредък в модернизацията на армията ни?
Такава помощ със сигурност ще бъде от полза и ще даде доста по-засилен темп на модернизация, скъсяване на срокове за нея, а може би дори намаляване на някои от средствата за модернизация. Веднага давам пример с втората оферта за F-16, в която ние договорихме допълнителен пакет. В един от договорите – те на практика са три проектодоговора, финансирането е изцяло от американската страна. Става дума за договора за ракетите, които се поставят под крилата на самолетите.
До този момент САЩ са инвестирали в България една сериозна сума от началото на членството ни в НАТО. Очаквам това да продължи и в бъдеще, защото има своя смисъл. България е част от НАТО, намираме се на ключово място на Балканския полуостров – Югоизточния фланг на НАТО, черноморска държава сме. България в момента наистина има тази възможност, бидейки на стратегическо място на картата, да получи съответните ползи от това. Ние трябва да подходим много отговорно към тази своя роля.
Справяме ли се към момента? Визирам преди всичко цялостната ни политика спрямо Руската федерация, санкциите срещу нея.
Мисля, че се справяме. Не трябва обаче да забравяме – казвал съм го многократно, че ние сме в състояние на хибридна война от много време. България е жертва на тази хибридна война. Поради това е много трудно тези позиции да бъдат отстоявани и устойчиви във времето. Това е много сериозно предизвикателство и тук е отговорността на политиците да обясняват на българските граждани къде е истината, за да не изпадат те в заблуждение по отношение на това, което се случва в региона.
Още актуални интервюта – четете тук.
