Европа е закъсняла с усилията за започване на преговори с Русия и трябва да направи много бърза преоценка на своята стратегия и подход към този конфликт. Това заяви министър-председателят Румен Радев пред журналисти в Париж преди срещата си с френския президент Еманюел Макрон. Според Радев стремежът за „мир чрез сила“ и опитът за постигане на „конвенционална победа над най-голямата ядрена сила“ крият риск от опасна ескалация на войната в Украйна.
„Много закъсняла идея. Изключително закъсняла. Аз ще се радвам най-сетне Европа да склони да започне преговори с Русия. Не само да започне. Европа трябваше да бъде водеща в тези преговори“, каза премиерът в отговор на въпрос дали европейски лидер трябва да поеме роля в разговорите с Москва.
По думите му това, което го притеснява, е „стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прехваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия на Русия“. „Това е сериозен риск“, добави Радев.
Министър-председателят предупреди и за опасност от ядрена ескалация. „Когато говорите за ядрен чадър, не трябва да си даваме сметка, че това, което се случва през последните дни и желанието на всяка цена да имаме мир чрез сила, може да доведе до ядрена ескалация. Ние сме вече много близо до това и Европа трябва да направи много бърза преоценка на своята стратегия и подход към този конфликт“, заяви той.
Радев подчерта, че България досега е оказвала политическа, хуманитарна, дипломатическа и военна подкрепа на Украйна, но отбеляза, че в новата среда за сигурност страната трябва да бъде внимателна по отношение на бъдещи финансови и военни ангажименти. „България има интерес и нашето правителство първо да гарантира стандарта на живота и сигурността на българските граждани. Едва тогава можем да мислим за отделяне на пари и за тази цел“, каза той.
По повод информацията, че Франция обсъжда промени в ядрената си доктрина и възможности за общи обучения със съюзници, премиерът заяви, че България не е получавала покана за участие. Според него най-важното е дипломацията да бъде възстановена като водещ инструмент за решаване на конфликта.
