Това е клонът, на който се крепи почти всичко в България. И въпреки това парламентарните партии дружно се втурнаха да го клатят и режат. Походът срещу ДДС е опасно начинание.
Тези дни се видя много ясно какво може да обедини всички парламентарни партии в България. Борбата срещу коронавируса? Не, не познахте. Обедини ги данък добавена стойност и борбата срещу него. ДДС-то, както фамилиарно го наричат всички – в среден, а не в мъжки род.
Клонът, на който се крепи всичко
Образно казано, това е клонът, на който се крепи почти всичко в държавата. При възприетата в България данъчна философия с плоска и ниска (10%) ставка на преките данъци, ДДС е основният източник на приходи в бюджета: 11 милиарда за миналата година. Тоест, на него са „увиснали“ армията, МВР, образованието, социалните дейности, съдебната система, администрацията, част от пенсиите и здравеопазването…
И ето, че точно сега, когато насред кризата разходите нарастват, а приходите намаляват, всички партии дружно се втурнаха да клатят и режат „клона“, оглавени този път лично от премиера. Внесени са цели пет законопроекта за намаляване на ставката на ДДС за най-различни неща – от кръчмите до памперсите. С много благородни мотиви: спасяване на отделни браншове, помощ за пенсионерите и бедните, че и борба срещу демографската криза.
Безсмислено, глупаво, вредно
От своя страна всички експерти с рядко срещано единодушие осъдиха тези намерения като:
Безсмислени – ефектът върху цените (както е показал опитът) ще е незначителен и дори нулев, тъй че „ползите“ ще са за някои търговци и производители, а не за потребителите; никой бранш не може да бъде „спасен“ по този начин – ресторантьорите например имат проблем с липсата на клиенти заради вируса, а не с цените.
Глупави – диференцираните ставки отварят вратата за масови злоупотреби; администрирането на данъка ще стане трудно и скъпо; ще „намажат“ не само уязвимите групи, а и по-богатите, понеже и те купуват храни и лекарства.
Вредни– да поощряваш онези, които и без това са с единия крак в сивия сектор, е много лош знак за целия бизнес; не са антикризисна мярка, а сигнал за масово лобистко мрънкане; поставят бюджетните приходи, данъчната система и бизнес средата под неоправдан риск.
Защо го правят?
- Отговорът на този въпрос се крие сред следните възможности или (по-вероятно) в съчетанието между някои от тях.
- Отстъпление пред лобистки натиск срещу насрещни услуги – например отказ от протести. Тази опция е вероятна, но не може да обясни всичко.
- Заради нещо друго премиерът търси „цаката“ на финансовия министър (който бил против). Не е изключено, но по-скоро прилича на театрална сценка с участието на доброто и лошото ченге.
- Угаждане на коалиционните партньори, за да се запази стабилността. Макар че: колко искания на партньорите са били приети досега, а на стабилността ѝ няма нищо.
- И последната възможност: предчувствие за предсрочни избори. Затова всички са се втурнали да се надбягват в коридора на дивия популизъм. Всъщност, картата с предсрочните избори е в ръцете на премиера и нищо чудно той да я изиграе – докато скочилият му заради „короната“ рейтинг още се рее във висините.
Какво ги обединява
Разбира се, няма да е чудно, ако и този път (както се е случвало многократно) от заканите срещу ДДС не излезе нищо. Но това няма да промени основния извод. Просто ще покаже, че освен в популизма с придружаващите го безсмислени и опасни идеи, партиите са обединени и в празните приказки, лицемерието и послъгването.
[tcm id=“1″]
Текст: „Дойче веле“.
