Дългоочакваният доклад на сър Джон Чилкот, за участието на Великобритания във войната с Ирак през 2003 година, който беше публикуван точно преди година, предизвика разнопосочни реакции на острова.
Обемът на доклада е пет път по-голям от „Война и мир” на Толстой и съдържа 2,6 милиона думи, докато поредицата „Хари Потър”, примерно е с 1 млн.
Ръководителят на разследването Джон Чилкот говори ексклузивно пред Би Би Си.
Сигурно ви изглежда много далеч във времето, но може ли да ни кажете какво си помислите, когато ви се обадиха с предложението да оглавите разследването?
Беше петък вечер. Бях в дома си в Девън и секретарят на кабинета дойде при мен. Каза ми, че трябва спешно да говорим. Казах: „Тук съм.”, но той отказа. Искал да говорим в понеделник сутрин. След няколко дни се обади и ми каза, че ще се появи съобщение за предстоящо разследване за участието на Великобритания във войната с Ирак. И ме попита дали иска да го оглавя. Казах, че искам да си помисля и той ми даде около 8 минути.
Каза: „Да или не?” и аз приех.
Защо приехте?
Бях помолен да го направя. Имах отношение към случая, знаех някои неща, правителството и парламента се бяха съгласили, че трябва да има разследване. Мисля, че много хора можеха да го направят. Знаех, че мога да се справя със задачата, че няма да е като останалите разследвания.
Какви бяха разликите?
Преди Гордън Браун да обяви началото на разследването знаех, че трябва да се проучват фактите, историята и действителността. Знаех, че ще има последствия. Не съм разговарял с никой от кабинета за продължителността на проучването. Те бяха наясно, че може да отнеме година или повече. Правителството предполагаше, че ще е изследване на документи, без да има разпити на свидетели или нещо подобно. В крайна смета, изслушвания трябваше да има и това отне доста дълго време.
Защо се проточи?
Имаше много информация. Трябваше да разберем причината, ефекта. Да проучим осемте години от дипломатически, военни и политически действия. Всеки един аспект. Едно нещо може би ни забави най-много – това, че не искахме да проведем обвинително разследване. Гордън Браун искаше да положим клетва. Аз обаче се допитах до няколко адвокати и отказах, защото можеха да ни обвинят в лъжесвидетелстване в някакъв момент.
Гордън Браун ли поиска от вас да разпитвате свидетели?
Той ни помоли да помислим много внимателно по този въпрос. Предложих му да проведем неформални разпити. Накрая питахме всичко хода дали биха застанали зад думите си и всички се съгласиха.
Според вас защо е искал да събирате доказателства под клетва?
Няма представа. Може би е искал да е по-сигурен.
Имахте ли идея колко сложно и заплетено ще е това разследване?
Мисля, че го подцених в началото. Имаше толкова много нюанси, някои от които бяха доста интересни. Беше ни много трудно, например, да установим колко хора са умрели по време на гражданската война. Не всички бяха записани. Някои хора просто са били погребвани в земята. Това не е приятна тема, но все пак беше интересно.
Трябваше ли да преследвате доказателствата?
Да.
Не всичко е било в обхвата ви на действие. Срещнахте ли трудности?
Не се чувствам уморен или неудовлетворен. Само разследване беше много стимулиращо.
Някои от ключовите свидетели негодуваха от разследването ви, защото получиха много критики след това.
Всеки може сам да си направи изводите. Аз обаче не смятам, че докладът е лишен от достоверност.
Премиерът Дейвид Камерън притискаше ли ви да работите по-бързо?
Да, правеше го.
Какво ви казваше?
Съобщенията получавах чрез секретаря на кабинета. Не ми беше трудно да отговарям учтиво на съобщенията му. Но твърдостта и учтивостта са доста различни неща.
Защо е настоявал за бързото приключване на разследването?
Мисля, че трябва да попитате него.
Смятате ли, че политиците, с които сте говорили са били толкова честни с вас, колкото трябваше да бъдат?
Не мисля, че трябва да ги поставяме под общ знаменател. Те имаха различни подходи.
Смятате ли, че премиерът Тони Блеър е бил искрен с вас?
Мисля, че всеки един министър-председател, който вкарва държавата си във война трябва да бъде напълно откровен с нацията си. Не мисля, че това се случи с казуса Ирак.
Според вас имаше ли нужда от война? В много интервюта сте казвали, че мирните опции не са били изчерпани.
Така е. Мисля, че британското участие не е било необходимо. Американците трябваше да се справят сами.
Докладът „Чилкот“ изобличи ролята на Великобритания във водената от САЩ война с Ирак, критикува присъединяването във въоръжения конфликт преди изчерпването на всички мирни средства и преценките относно капацитета на Ирак относно притежанието на оръжия за масово унищожаване.
Той също така разкрива, че 8 месеца преди инвазията премиерът Тони Блеър е писал до тогавашния президент на САЩ Джордж Буш: „Аз ще бъда с вас, независимо от всичко“.
След появата на разкритията, Блеър изрази „тъга, съжаление и извинение” за грешките, направени по време на конфликта.
Около 150 000 иракчани бяха убити през шестте години след нахлуването на британските и американските войски, вкарвайки страната в хаос и създаването на благоприятна почва за разгръщането на джихадистки групи като „Ислямската държава“. Общо 179 британски войници загинаха в конфликта.
