Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) предстои да вземе решение, което е почти напълно оценено от пазарите: ново увеличение на депозитния лихвен процент с 25 базисни пункта до 2,50 процента. Този път заседанието на централните банкери ще се проведе в централата на „Бундесбанк” в покрайнините на Берлин. Въпреки това, инвеститорите са по-въпреки въпроса дали това ще е последното повишение в настоящия цикъл или начало на по-дълъг период на затягане на паричната политика.
Очакванията за ново увеличение на лихвите се увеличиха напоследък, след като
инфлацията в еврозоната нарасна до 3,3%
през август, достигайки най-високото си ниво за последните три години. Основният фактор за ценовия натиск отново е енергийният сектор, след като ескалацията на конфликта между САЩ и Иран доведе до покачване на цените на петрола и намали надеждите за бързо нормализиране на доставките от Ормузкия проток.
Тази ситуация поставя ЕЦБ в сложна позиция. От една страна, инфлацията остава значително над целевите 2 процента, а ценовият натиск може да стане още по-силен. От друга страна, основната инфлация е по-умерена, икономическият растеж остава нестабилен, а доходността по облигациите вече е нараснала значително.
„Определено изглежда, че Управителният съвет на ЕЦБ ще отрази повишение на депозитния лихвен процент от 2,25 на 2,5 процента“, коментира Андрю Кенингъм, главен икономист за Европа в „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics) пред Блумбърг.
Схожи оценки дават повечето анализатори. „Повишение на основните лихвени проценти с 25 базисни пункта изглежда много вероятно“, посочва Джасмин Елерт, главен анализатор в платформата „Рейзин“ (Raisin). Алеса Берарди от „Амунди Инвестмънт Институт“ (Amundi Investment Institute) определя подобно действие като „почти сигурно“, докато Константин Файт от „Пимко“ (Pimco) също предвижда увеличение на депозитната лихва до 2,5 на сто.
След днешното решение започва по-трудният дебат
Тук обаче разногласията започват. Пазарите вече отразяват не само днешното повишение, но и допълнително затягане през следващите месеци.
Според анализаторите на Ай Ен Джи (ING)
, акциите отразяват кумулативно увеличение от още около 75 базисни пункта до юни 2027 г., което би изтласкало крайната лихва близо до 3 процента. Банката смята, че тези очаквания може да се окажат прекалено оптимистични.
„Смятаме, че ЕЦБ трябва да сигнализира на пазарите какво е най-голямото ѝ притеснение в момента: инфлацията или риска от прекомерно затягане на монетарната политика“, подчертават анализаторите на Ай Ен Джи.
Според тях последните данни показват по-благоприятни перспективи и по двата фронта. Основната инфлация е намаляла леко до 2,4 процента през август, а икономическият растеж изненада положително. В същото време нестабилността на облигационните пазари става все по-значителен фактор.
„Предполагаме, че това би могло да накара ЕЦБ да усети необходимостта от по-умерена позиция. С нарастващите фискални предизвикателства и увеличаващите се доходности по облигации, не сме сигурни, че банката е готова да допринесе за още по-остро затягане на паричната политика“, добавят от нидерландската банка.
От Ай Ен Джи предвиждат днешното заседание да доведе до гълъбово повишение: лихвите ще се увеличат, но комуникацията ще остане достатъчно внимателна, за да не се провокира нова агресивна преценка нагоре на бъдещата траектория.
„Всяко следващо повишение след септември би прехвърлило политиката от „защитния“ край на спектъра в „рестриктивна“ територия. Тази промяна все още не е обоснована достатъчно от наличните данни“, подчертават анализаторите на Ай Ен Джи.
Според тях пазарите може би подценяват риска от прекомерно затягане и последиците от него върху европейския пазар на облигации.
Инфлационният шок е силен, но остава концентриран в енергийния сектор
В основата на днешното решение стои въпросът дали новото ускорение на инфлацията е започнало по-широк и устойчив процес, или е просто отражение на временното повишение на цените на енергията.
„Смятаме, че поредното повишение е грешно решение, тъй като не съществуват достатъчни доказателства за предаването на инфлацията“, казва Феликс Шмид, старши икономист в „Беренберг“ (Berenberg). „Не може да се реши шок на предлагането чрез по-строга парична политика“.
Според него, основната част от инфлационния ръст идва от енергийния сектор и засега не се виждат достатъчно признаци, че натискът преминава устойчиво към услуги, заплати и общата ценова структура.
Шмид заявява, че ЕЦБ е „много притеснена от риска да изостане от динамиката на събитията, след като опита от 2021–2022 г.“. По онова време централната банка получи критики за бавната си реакция на ускоряването на инфлацията след пандемията и последвалия енергиен шок.
Такава нагласа обяснява предварителната реакция на ЕЦБ, дори и при наличие на недостатъчни доказателства за вторични ефекти.
Джасмин Елерт от „Рейзин“ също разглежда днешния ход предимно като застраховка. „ЕЦБ вероятно използва повишението на лихвите като преднамерена предпазна мярка, за да избегне вторични ефекти“, добавя тя.
Това означава, че ЕЦБ ще се опита да предотврати ситуация, при която по-високите цени на енергията започват да се отразяват в заплатите, услугите и крайните цени на стоките.
Икономиката предоставя на ЕЦБ известно пространство за действие
За по-строгата страна в Управителния съвет, аргументът е и по-доброто от очакваното представяне на икономиката.
Еврозоната показа по-силен от очакванията растеж през второто тримесечие, което предоставя на централната банка известен простор за увеличаване на разходите по финансиране, без да предизвика изостряне на активността.
„Ако икономиката беше отслабла, ЕЦБ би имала по-големи притеснения да натовари допълнително икономиката с повишени лихви“, коментира Елерт.
Но именно тази стабилност е причината част от инвеститорите да очакват трето повишение през годината.
Не всички споделят това мнение. Файт от „Пимко“ смята, че е вероятна по-дълга пауза след септември. „Но само при условие, че не се появят нови рискове за инфлационните очаквания. В противен случай ЕЦБ би могла да продължи с повишаването на лихвите“, подчертава той.
На противоположното мнение е „Дойче банк“ (Deutsche Bank),
която вече очаква ново повишение на лихвите през декември.
Банката ревизира прогнозите си и вече счита, че след днешното предвидено увеличение с 25 базисни пункта, ЕЦБ ще предприеме още една стъпка с подобен размер в края на годината, което би повишило депозитната лихва до 2,75 на сто.
Досега анализаторите на „Дойче банк“ предвиждаха, че цикълът на затягане ще завърши при 2,50 на сто, основавайки прогнозата си на предположението, че енергийният ценови шок ще бъде временно явление, а икономическият растеж ще остане слаб. В последните си оценки, обаче, банката посочва, че тези предположения вече са поставени под съмнение заради продължаващите рискове в енергийния сектор.
Въпреки това от „Дойче банк“ не считат, че условията за значително по-агресивно затягане са подходящи. Пазарът на труда в еврозоната остава сравнително слаб и засега няма много доказателства за пренос на по-широк ценови натиск върху ръста на заплатите. Затова банката определя 2,75 на сто като най-вероятна крайната лихва. При по-бързо успокояване на геополитическите условия и по-слаб растеж, цикълът все още би могъл да завърши при 2,50 на сто, докато повишение над 3 на сто няма достатъчна основа без признаци за по-широко разпространение на инфлационния натиск.
Промяната в прогнозата на „Дойче банк“ е част от по-широка тенденция сред големите финансови институции. Все повече анализатори вече смятат, че ЕЦБ ще продължи със затягането и след днешното решение, което подсилва очакванията за по-високи разходи по заемите в еврозоната за по-дълъг период, особено ако икономическият растеж остава стабилен, а рисковете около енергийните доставки не отслабват.
Пазарите вече имат „ястребова“ нагласа, по-силна от изразената от самата ЕЦБ
Според Ай Ен Джи, по-рязък риск в днешното заседание идва от несъответствието между пазарните очаквания и вероятната комуникация на централната банка.
„Кривата на лихвите вече отразява „ястребова“ тенденция на ЕЦБ, което увеличава прага за ново повишение на лихвите“, отбелязват анализаторите.
През последните месеци пазарната оценка за крайната лихва нарасна с около 100 базисни пункта до близо 3 процента. Според Ай Ен Джи, това не може да се обясни само с покачването на цените на петрола; в него играят роля и по-добрите перспективи за растеж, както и променените очаквания за лихвите в САЩ.
Но Ай Ен Джи не прогнозират, че ЕЦБ ще потвърди изрично такава потенциална траектория.
„Поради това балансът на риска сочи към лека „гълъбова“ реакция по отношение на лихвените проценти, тъй като няма да се потвърдят допълнителни повишения“, подчертава Ай Ен Джи. И точно това се очертава да бъде най-важният сигнал за пазара след днешното заседание.
Лагард вероятно ще избегне конкретни ангажименти
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард очевидно ще повтори обичайната формулировка, че решенията ще се взимат заседание по заседание и ще зависят от постъпващите данни.
Такава позиция вече изрази и управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел.
„Цените на петрола и газа продължават да се колебаят. Финансовите пазари са силно нестабилни. Има много несигурности“,
заяви той пред „Монд“.
„Това е неприятна ситуация – и от гледна точка на паричната политика. Но нашият подход да вземаме решения на всяко заседание поотделно е работил успешно в миналото и ще работи и в бъдеще“, допълва той.
Затова днешната пресконференция може да се окаже по-значима от самото решение.
Ако Лагард сигнализира, че след стъпката от септември ще последва пауза, пазарите вероятно ще намалят очакванията за допълнително затягане. В обратния случай, ако подчертае риска от ново ускорение на инфлацията и остави широко отворена възможността за действия през октомври или декември, доходността може отново да се повиши.
Какво означава решението за акциите и облигациите
Пазарите на акции вероятно няма да реагират рязко на самото повишение, тъй като то вече е почти напълно предвидено в цените.
„Тъй като финансовите пазари вече опитват повишение на лихвите, пазарите на акции вероятно ще реагират сдържано“, заявява Елерт.
Ключовото ще бъде тонът след решението. По-меката комуникация може да благоприятства акциите и да намали доходността по облигации.
„Ако президентът на ЕЦБ Лагард остави сигнал за възможна пауза след септември, очакванията за по-нататъшни повишения на лихвите биха могли да намалеят, а доходността на германските държавни облигации – да спадне“, коментира Максимилиан Винке, пазарен анализатор в „Иторо“ (eToro).
Обратният сценарий обаче остава съвсем реален. Ако ЕЦБ остави отворена вратата за ново повишение, доходността може да остане висока, а разходите за финансиране да продължат да оказват натиск върху акциите.
Сектори, чувствителни на енергийни разходи в Германия като промишлеността, химическата индустрия, автомобилния сектор и транспортът, вече имат по-високи разходи.
Според Винке, основният въпрос остава дали компаниите ще успеят да прехвърлят тези разходи на потребителите. „Ако успеят само частично, маржовете ще бъдат под натиск“, заключава той.
Еврото също може да бъде под натиск
Валутния пазар ще наблюдава не толкова самото повишение, а сигналите за следващите стъпки.
Ай Ен Джи предвижда, че т.нар. „гълъбово повишение“ ще създаде известен натиск върху еврото, особено ако през следващата седмица Федералният резерв на САЩ увеличи лихвите.
„Нашата прогноза за „гълъбово“ повишение на лихвите от страна на ЕЦБ през тази седмица носи рискове за понижение на еврото, тъй като тези „ястребови“ нагласи могат да започнат да бъдат поставяни под въпрос“, пишат анализаторите.
Ай Ен Джи предпазва краткосрочна цел за курса евро-долар около 1,150 и очаква възстановяване до 1,160 до края на годината.
В заключение, днешното заседание на ЕЦБ в Берлин изглежда предвидимо относно самото решение, но несигурно по отношение на последствията. Повишението до 2,50 на сто не е поставено под въпрос. Истинският въпрос е дали Лагард и колегите ѝ ще убедят пазарите, че това е достатъчно, или ще оставят отворен път за ново затягане на политиката до края на годината.
