Ковчегът с тленните останки на бившия ирански върховен лидер аятолах Али Хаменей, управлявал Иран в продължение на над три десетилетия, беше докаран със самолет в родния му град Машхад, където по-късно днес ще се състои неговото погребение, след като беше убит в началото на войната.
Шествията с ковчега му в Техеран и други градове привлякоха огромни тълпи от негови привърженици и се превърнаха в демонстрация на силата на твърдолинейното крило, което е в основата на Ислямската република. Неговите представители го възхваляваха като защитник на управлението на духовниците, противопоставил се на Запада и Израел. Под повърхността обаче остават дълбоки обществени разделения и недоволство, натрупани през десетилетия на кървави репресии, международни санкции и лошо икономическо управление и засилили се, откакто властите убиха хиляди протестиращи по време на антиправителствените протести през януари.
„В домовете из цялата страна е зейнала пропаст, която е наистина забележителна“, каза иранският технологичен експерт, интервюиран по телефона от АП. Подобно на другите, интервюирани от АП, ирански представители и той говори при условие за анонимност поради опасения за сигурността си.
Смъртта на Хаменей при израелските удари на 28 февруари го превърна окончателно в символ в очите на иранските управници и неговите поддръжници, които го смятат за мъченик. Някои от присъстващите на погребението повториха лозунгите на крайните консерватори, които се противопоставят на преговорите със САЩ, и призоваха за убийството на президента на САЩ Доналд Тръмп.
„Нашата цел е да докажем на света, че няма да се подчиним на потисничеството и тиранията и че ще отмъстим за кръвта на нашия лидер“, заяви Хосеин Акбари, 60-годишен участник в траурната церемония в Техеран.
Хаменей пое властта през 1989 г. след смъртта на аятолах Рухола Хомейни – харизматичния идеолог, който десетилетие по-рано оглави свалянето на подкрепяния от САЩ шах и спечели широка обществена подкрепа.
Под лозунга за съпротива срещу Запада Хаменей пренебрегна санкциите, за да развие ядрената програма на страната, арсенала ѝ от ракети и мрежата ѝ от съюзнически въоръжени групировки в целия регион. Вътре в Иран той укрепи твърдолинейното управление на духовенството, като до голяма степен неутрализира реформаторското движение. Той предостави на Революционната гвардия огромна военна, политическа и икономическа власт. Докато по-младите иранци търсеха либерализация, той се опита да поддържа строг контрол върху личния живот на хората и правилата за облекло.
Критичен поврат настъпи през 2009 г. с репресиите срещу протестите, предизвикани от обвиненията за фалшифициране на гласове на президентските избори през същата година. Десетки хора загинаха при първото мащабно потушаване на голямо протестно движение.
Това породи широко разпространено чувство на безнадеждност, според ирански активист и бивш политически затворник, който пише за списание с реформистка насоченост в Техеран. Висш съветник на иранския реформистки президент Масуд Пезешкиан призна миналия месец, че Иран е „силно поляризиран“ между твърдите привърженици на Ислямската република и онези, които искат нейния крах. Али Рабие заяви, че между „двата полюса“ има голяма част от обществото, на която правителството може да разчита, за да осъществи промени в рамките на системата. Неговите коментари бяха публикувани от държавната информационна агенция ИРНА.
В Иран няма надеждни социологически проучвания, но изборите дават представа за общественото мнение.
Избирателната активност на последните президентски избори в Иран спадна до едни от най-ниските нива в историята, което се разглежда като знак, че милиони хора, надяващи се на промяна, не са видели смисъл да гласуват. Въпреки това кандидатът на твърдолинейното крило събра 13,5 милиона гласа, докато реформистът Пезешкиан получи 16,3 милиона.
Повторните изблици на протести от 2009 г. насам бяха посрещнати с кървави репресии. Най-смъртоносни бяха събитията през януари, когато силите за сигурност убиха хиляди хора, за да потушат националните демонстрации, които започнаха заради икономическите трудности и след това се превърнаха в призиви за свалянето на Хаменей.
Сестрата на протестираща, която беше застреляна на 9 януари в Техеран, обобщи наследството на Хаменей с една дума: несправедливост.
За семействата от работническата класа сриващата се икономика на Иран само се е влошила след войната. „Работниците едва могат да си позволят да купят хляб, всичко е толкова скъпо“, каза тя. „Откакто сестра ми почина, психически и финансово животът ни се разпадна. Единственото, което правим, е да гледаме снимки и видеоклипове на сестра ми и да плачем. Какво ни остана?“, каза тя от дома си в източен Иран.
През изминалия месец се появи тиха форма на несъгласие, докато иранците отбелязваха Ашура – ежегодното шиитско отбелязване на мъченическата смърт на имам Хюсейн, внук на пророка Мохамед. Видеа, публикувани в социалните медии, показаха, че някои иранци се присъединяват към шествията с фотографии на членове на семействата си, убити по време на репресиите през януари.
Едно от наследствата на Хаменей е способността на Ислямската република да оцелее след смъртта му и масираната атака на САЩ и Израел. Иранското ръководство излезе от конфликта с временното примирие със САЩ, което му донесе някои незабавни ползи. Споразумението обещава още по-голяма печалба – отмяна на санкциите – ако Иран и САЩ постигнат окончателно ядрено споразумение, макар това да е несигурно.
„Това е победа за Ислямската република“, каза относно споразумението 35-годишна жена, която се е присъединила към януарските протести. Обаче „за иранския народ, докато не видим резултатите, няма да знаем дали е така“.
Тя се тревожи за пропастта в иранското общество и различията сред противниците на теократичния режим, някои от които се надяват на бързото му сваляне, докато други виждат потенциал за постепенна промяна. „Пространството за диалог е много ограничено, и не говоря само за правителството, а за хората“, каза тя.
След като загуби работата си в технологична компания, 33-годишен жител на Техеран, който също се присъедини към януарските протести, заяви, че основната му тревога е разбитата икономика, вследствие на което безработицата и цените са скочили. Много от приятелите му сега са без работа, а работодателят на съпругата му е намалил заплатите. „Всички ние, честно казано, просто се опитваме да оцелеем и цялата ни борба е насочена към задоволяване на основни нужди като наем и храна“, каза той.
Ребин Рахмани, директор в Кюрдската мрежа за правата на човека, който преди е бил в затвор в Иран, а сега живее в Париж, заяви, че теократичният режим на Хаменей не разполага с никакъв отговор на множеството политически и икономически проблеми – освен по-нататъшни репресии. „Настояването му за подход с железен юмрук и на подход, основан на мерките за сигурност, само ще предизвика още по-големи безредици“, каза Рахмани. Протестите „се възпламеняват на всеки няколко години с нова сила“.
Пезешкиан и други прагматици в рамките на системата искат да използват преговорите със САЩ, за да се опитат да постигнат отмяна на санкциите и да възстановят икономиката. Засега изглежда, че те имат подкрепата на сина и наследника на Хаменей, аятолах Моджтаба Хаменей, който все още се укрива, но в писмена декларация изрази условна подкрепа за преговорите.
„Истинското изпитание за наследството на по-възрастния Хаменей може да настъпи в мирно време, когато съперничещите си фракции се борят да определят бъдещето на Ислямската република“, заяви директорът за Иран в Международната кризисна група Али Ваез.
„Войната даде на системата известна сплотеност пред лицето на общото изпитание. Но предизвикателствата пред управлението остават също толкова сериозни,“ допълни той.
Още международни новини – четете тук
