Израе
Снимка: БТА

В събота, 7 октомври 2023 г., палестинското въоръжено движение „Хамас“ предприе внезапна атака срещу Израел. Тя доведе до смъртта на повече от 1400 израелци, около 3000 души бяха ранени, а 240 войници и цивилни пленени. Още в първия ден на атаката Израел обяви състояние на война, призова резервните си сили за наземна атака и започна въздушни бомбардирвки в ивицата Газа, което доведе до над 10 000 жертви.

Няма съмнение, че операцията, започната от „Хамас“, разтърси Израел по начин, напомнящ Октомврийската война от 1973 г., започната от Египет и Сирия точно преди половин век. Очевидно е, че „Хамас“ символично е избрал тази годишнина, за да започне операцията си. По същия начин, по който египетската армия минава през Суецкия канал, за да си върне окупирания Синай, те правят зрелищен пробив на защитната ограда около ивицата Газа. Освен това, операцията на „Хамас“ се проведе на еврейския празник Сукот, който се пада в събота, отново подобно на избора на религиозния празник Йом Кипур от арабските сили преди половин век.

Бойците на Хамас пробиха т.нар. „непроходима бариера“, оборудвана със сензори, камери и техника за наблюдение, обградена от метална стена, дълбока няколко метра. Стената за сигурност се простира на дължина от 65 километра. Тя започва от границата с Египет, опасва ивицата Газа и стига до морето. Смята се за „високотехнологично бижу“, предназначено да осигури обсадата на Газа.

Войната, която Хамас започна срещу Израел, не прилича на нито един от предишните конфликти, водени от това движение срещу Израел през 2008, 2012, 2014, 2019, 2021 и 2022 г., както по отношение на мащаба, така и на елемента на изненада.

Що се отнася до елемента на изненада, никой не очакваше „Хамас“ да предизвика война срещу Израел, който твърдеше още от октомврийската война през 1973 г., че подобно събитие никога няма да се повтори. Въпреки това, то се повтори, макар и не от ръката на редовна армия, а от военна организация, чиито оръжия и разузнавателни способности едва ли съвпадат с тези на конвенционалните държавни военни сили. Това представлява значително поражение за Израел, независимо от изхода на тази конфронтация в бъдеще.

По отношение на мащаба, „Хамас“ разгърна атаките си, като използва военни способности на всички фронтове: по суша, по море и въздух. Това представлява своеобразна еволюция от предишни техни атаки, които бяха ограничени до (не)селективно изстрелване на импровизирани ракети към израелските градове и селища.

В израелските оценки възниква сравнение между неуспехите в този конфликт и тези в Октомврийската война от 1973 г. Въпреки това, израелските анализатори подчертаха, че докато провалът през 1973 г. е резултат от индивидуални грешки в ръководството на военните, настоящият провал отразява срив в целия военен и охранителен апарат. Освен това през 1973 г. Израел се изправи срещу две от най-мощните арабски армии – Египет и Сирия, докато в последните събития той се изправи срещу недържавна войнствена група, която наброява около тридесет хиляди членове.

Израелската политика

Ситуацията, пред която е изправен Израел в момента и пътят, който възнамерява да следва, наподобява положението, пред което бяха изправени Съединените щати след терористичните атаки на 11 септември 2001 г., когато беше унищожен символът на икономическата мощ на САЩ в Ню Йорк.

В момента, след атаката на „Хамас“, Израел се нуждае от война повече от всякога, за да възстанови доверието на израелците в сигурността и стабилността, както и да затвърди убеждението, че Израел е единствената държава и убежище за еврейския народ. Уважаваният израелско-американски писател и журналист Йоси Клайн Халеви от Института Шалом Хартман смята, че Израел се е „превърнал в най-опасната страна в света за евреите.“

Тази война може да окаже влияние върху политическата съдба на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Комисията Агранат, разследващ орган в Израел, публикува доклад от 1973 г., който призовава за уволнението на много висши офицери в IDF и предизвика спорове, които доведоха до оставката на тогавашния израелски министър-председател Голда Меир. След завършването на настоящата война, е вероятно да се създаде подобна комисия, както обичайно става в Израел след повечето въоръжени конфликти, в които участва. В близко бъдеще, опозицията може да предизвика въпроси за жизнеспособността на правителството на Нетаняху.

На 29 декември 2022 г. тогавашният израелски министър-председател в оставка Яир Лапид се обърна към новото правителство, ръководено от премиера Бенямин Нетаняху и каза: „Ние ви даваме Израел в отлично състояние. Опитайте се да не го унищожите“ и добави, че неговото правителство е постигнало споразумение с Ливан за демаркация на морските граници, спряло е преподписването на ядреното споразумение с Техеран и е положило основите за взаимно признаване със Саудитска Арабия.

Светската ориентация на израелската опозиция ще набира скорост, особено след като призовава за прекратяване на политическото влияние на религиозните партии. Това цели да попречи на Израел да страда от неочаквани въоръжени конфликти, които често започват точно по време на религиозни празници и водят практическо спиране на дейностите в страната.

Позицията на палестинската власт

Продължаващата война между ивицата Газа и Израел показа, че палестинските власти, водени от президента Махмуд Абас, вече нямат никакво влияние върху хода на събитията. От друга страна, „Хамас“ успя да се наложи като основен участник и започна да диктува политическия и военен дневен ред на конфликта.

Президентът Абас осъди това, което той нарече „практика на цивилни убийства“ както от израелска, така и от палестинска страна, призовавайки движенията „Хамас“ и „Ислямски джихад“ да освободят израелците, заловени по време на операцията. Освен това той подчерта, че политиките и действията на „Хамас“ не трябва да се отъждествяват с палестинския народ, тъй като Организацията за освобождение на Палестина (ООП) е единственият законен представител на палестинците.

В Газа Хамас насилствено свали палестинската власт през 2007 г. Махмуд Абас е президент на палестинската власт повече от 18 години, въпреки че мандатът му официално изтече през 2009 г. Той продължава да заема позицията, без да провежда избори. Понастоящем палестинските власти не упражняват контрол върху Газа и „Хамас“ и нямат влияние върху Израел, намирайки се в незначителна позиция при сегашното развитие на събитията.

Руската политика по отношение на конфликта

Официална позиция на Русия относно израелско-палестинския конфликт е, че Русия поддържа ясна и последователна стратегия за Близкия изток. Но отношенията на Москва с „Хамас“ през последните години са близки. За разлика от САЩ, Обединеното кралство и някои други европейски страни, Русия се въздържа да определя „Хамас“ като терористична организация.

В исторически контекст Владимир Путин беше сред първите, които поздравиха „Хамас“ след победата им на парламентарните избори през 2006 г. В началото на операцията на „Хамас“ на 7 октомври Русия поддържаше предишния си подход, като същевременно търсеше политическо ангажиране в тази криза. Путин приписа кризата на подривната американска политика в Близкия изток.

Всъщност, освен стратегията си за неутралитет в този конфликт, Русия се опитва да отклони вниманието от войната си срещу Украйна. Руснаците разпознаха конфликта в Газа като благоприятна възможност да се освободят от западния медиен контрол и пропагандни кампании срещу тях. От друга страна, Русия е мобилизирала всички свои инструменти, за да опише спада на влиянието на Съединените щати, тяхната слабост и тяхната ирационална политика на ескалация на военни конфликти. Освен това Русия се стреми да убеди света, че Съединените щати не са в състояние да защитят най-близките си съюзници, имайки предвид Израел.

Русия понастоящем разглежда израелско-палестинския конфликт като подходящ момент за отклоняване на вниманието от украинската криза и като шанс за повторно утвърждаване на ролята си в Близкия изток. Москва усърдно работи, за да представи САЩ като подстрекатели към война, неспособни да създадат възможности за мир. Именно това е дневният ред, който Русия преследва, докато ръководи дипломатическите усилия в ООН на един фронт, и приема лидерите на движението „Хамас“ в Москва на другия.

Китайската политика по отношение на конфликта

Китай се опитва да упражни политическата си тежест, за да потуши разклоненията на конфликта към региона на Близкия изток. Съединените щати призоваха Китай да използва влиянието си, за да предотврати ескалацията на конфликта. Това искане идва в момент, когато ролята на Пекин в региона е засилена след историческо споразумение, което разреши дипломатическия спор между Иран и Саудитска Арабия, през 2023 г.

Вашингтон се надява, че приятелството между Китай и Иран, и двете страни поддръжници на „Хамас“, ще допринесе за деескалацията на конфликта. Междувременно Техеран предупреди за потенциални превантивни мерки срещу Израел, който извършва сухопътна офанзива в ивицата Газа. Има и опасения за атака на ливанската Хизбула, подкрепяна от Иран. Това би отворило втори, по-опасен фронт срещу Израел.

Приятелските отношения на Китай с палестинците, Иран, Саудитска Арабия и Израел  могат да бъдат използвани в опит за деескалация на ситуацията. В случая с Израел и „Хамас“, Пекин се стреми да установи и поддържа добри отношения за продължителен период с всички страни, участващи в конфликта.

В исторически план, Пекин последователно е изразявал симпатии към палестинците и е подкрепял Организацията за освобождение на Палестина като легитимен представител на палестинския народ, а не „Хамас“. Въпреки това Китай се въздържа от осъждането на „Хамас“.

Конфликтът предоставя на Китай възможност да подчертае това, за което Пекин отдавна настоява – „лицемерието на Запада по отношение на международното право и човешките права“.

Но влиянието на Пекин в конфликта Израел-Хамас вероятно ще бъде значително по-малко от ролята му в споразумението между Саудитска Арабия и Иран.

Турската политика по отношение на конфликта

Газа представлява значително затруднение за външната политика на Турция, тъй като възпрепятства всички усилия на Анкара да се въздържа от намеса в Близкия изток и принуждава Турция да се ангажира отново с региона. По-рано се смяташе, че Анкара ще се въздържи от заплитане в регионалните конфликти на Близкия изток, след като  измести фокуса си към региона на Кавказ. Този обрат беше воден от стремежа да се извлекат геополитически ползи от победата, постигната от съюзника на Турция, Азербайджан над Армения в Нагорни Карабах. Турция търсеше възможности за разширяване на влиянието си в Черноморския басейн, особено в светлината на намаляващото руско влияние там, поради конфликта в Украйна.

Войната в Газа обаче, наруши сметките ѝ за нормализиране на отношенията с Израел. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган дори планираше да посети Израел за подписването на важни енергийни споразумения. След изборите през май 2023 г. Ердоган едновременно намали топлите си отношения с „Хамас“ и засили връзките си с Израел. Сега, поради значителния натиск от страна на турската общественост, той трябваше да заеме по-категорична позиция.

На 25 октомври 2023 г. той заяви: „Хамас не е терористична организация. Това е национално-освободително движение, защитаващо своята земя“, и обяви, че е отменил плановете си да посети Израел поради нечовешката война, която води.

Опциите, с които разполага Турция, стават все по-ограничени и ще бъдат допълнително ограничени поради действията на нейния исторически съперник Иран, който има много по-голямо влияние върху „Хамас“ и, следователно, изхода от този конфликт. В резултат на това Турция се оказва лишена от възможността да действа като посредник, тъй като нито Израел, нито „Хамас“ се доверяват на нейната роля.

Струва си да се отбележи, че „Хамас“ и Иран постигнаха много по-голям успех, отколкото очакваха, принуждавайки много страни в региона не само да се дистанцират от Израел, но и да заемат решителна позиция срещу него.

Много малко вероятно е Турция да попречи на Израел да извърши военна операция, и да изгони „Хамас“ от Газа. Тя ще бъде принудена да приеме по-строга дипломатическа позиция спрямо Израел и Съединените щати, което потенциално ще изостри геополитическото положение на Анкара в Средиземно море, и особено в Сирия, където има военно присъствие.

Турция трябваше да приеме твърда позиция, за да защити доверието си като съюзник на палестинския народ и да запази духовното си положение в арабския и ислямския свят. Дилемите, пред които е изправена турската политика в тази сложна геополитическа ситуация, вероятно ще надхвърлят нейните дипломатически възможности.

Как ще изглежда ивицата Газа след войната?

Възниква въпросът: Кой ще управлява ивицата Газа ден след войната? Разглеждат се няколко варианта.

Първият е Израел да управлява пряко Ивицата Газа, подобно на Зона С на Западния бряг.

Вторият вариант включва арабски страни, Египет и потенциално Катар, които поемат управлението на Газа, докато институциите на Палестинската власт могат да се върнат на територията, след като бяха изгонени след гражданската война през 2007 г. Този сценарий обаче е малко вероятно да се случи веднага след войната, тъй като създава усещането, че палестинските власти символично ще влязат в ивицата Газа „на израелски танкове“.

Третият вариант е на Вашингтонският институт за близкоизточна политика от Съединените щати, който препоръчва създаването на „преходна администрация за управление на ивицата Газа“, позволяваща на палестинските власти постепенно да поемат тази роля, започвайки най-малко три години след приключването на войната. Авторите на това предложение смятат, че новата администрация трябва да служи като временен орган за самоуправление за период от три години преди завръщането на палестинската власт.

Израел трябва да започне да мисли как да запълни потенциалния вакуум след поражението на „Хамас“. Въпросът за управлението в Газа е една от най-значимите стратегически грешки на политиките на Нетаняху от 2009 г. до днес. Той последователно подкрепяше палестинските разделения и макар това да беше успешна политика за известно време, тя бе силно противоречива.

Освен това, водената от Нетаняху политика целеше да спре мирния процес и да отложи всякакви инициативи за мир под предлог, че палестинската страна е разделена, и че няма кой да представлява палестинската нация. Израелското предположение се основаваше на принципа за „умиротворяване“ на движението „Хамас“, което му даде възможност да консолидира влиянието си в Ивицата Газа, като ефективно допринесе за подкопаването на палестинските власти. Следователно тази политика доведе до стабилно укрепване на „Хамас“ през последните 15 години, докато палестинските власти прогресивно отслабваха.

Няма ясно дефинирана стратегия на Израел за изкореняване на Хамас

Израел признава, че „Хамас“ представлява идеология, дълбоко вкоренена сред жителите на Газа. Според израелския коментатор Цви Йехезкели това не е просто „група маскирани екстремисти“, а организация с широка популярност не само в Газа, но и в целия Западен бряг, в Израел, сред съседните страни и други части на света.

Геополитическите анализатори разглеждат историята като „повторение“, където във всички предишни войни или палестински въстания (интифади), които са изтощили Израел, военно поражение впоследствие е последвано от политически триумф за Израелската държава.

Операцията на „Хамас“ и отговорът на Израел ще представляват стратегическа повратна точка не само в отношенията на Израел с „Хамас“ и ивицата Газа, но и в подхода на Израел към палестинския въпрос. Израел възприема този конфликт не като насочен единствено срещу „Хамас“, а като конфронтация, включваща всички членове на враждебната ос (Хизбула, Иран и нейните милиции в Сирия, Ирак, Йемен и др.). Тези организации следят отблизо военния капацитет и уязвимостта на Израел.

Както на международния, така и на вътрешния фронт, има постоянна липса на отговорност за тежки нарушения на международното хуманитарно право в Близкия изток и изглежда, че тази ситуация ще продължи дори и след този конфликт. Въпросите обаче далеч не са ясни, като се има предвид, че Ивицата Газа е най-гъсто населената зона в света, с приблизително 2,3 милиона палестинци, живеещи там.

Историческият опит показва, че градската война поставя значителни предизвикателства дори пред най-добрите военни сили. Този модел е очевиден от битката при Сталинград през 1942 г. по време на Втората световна война, битките при Фалуджа през 2004 г. и Мосул през 2017 г. в Ирак, до последните битки в Мариупол през 2022 г. в Украйна.

*Текстът е на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания в Любляна, Словения. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук