Добре платената кремълска атака срещу нормалността започна още преди да бъде гласуван съставът на новото редовно българско правителство. Както се и очакваше – Москва не вярва нито на сълзи, нито на нищо, различно от собствената й имперска идея.
Лумпенизираните фенове на тъй нареченото „Възраждане“ поеха топката от тъй наречения „президент на всички българи“, обработиха я с меките си глезени и я шутираха към вратата на парламента. Целта им беше не да вкарат гол, а да счупят нещо. По възможност – много неща. По-възможност – и гредите на вратите, и трибуните на стадиона, и целия стадион. Важното е да се троши, да се псува, да се прецаква, за да може после да бъде обвинен съдията от Брюксел и да се покани такъв от Москва, в краен случай от „Дондуков“ 2.
Това т. нар. „Възраждане“ се държи като руснак, който взривява язовирна стена – не е важно, че и той ще се удави, важното е на украинците да им е гадно. Не са Нане и Вуте измислили тази концепция, повярвайте.
Как ще издържи този кабинет атаките на всякаква пропутинска паплач, които задължително ще продължат, никак не ми е ясно.
Самото правителство, макар и създадено от „Продължаваме промяната“ с много желание за носене на „пълна отговорност“, всъщност е много крехко откъм вътрешно доверие. Ако продължим спортната метафора – кабинетът „Денков-Габриел“ прилича на футболен тим, току-що сглобен от два довчера мразещи се до кръв по-малки отбора, за да влязат заедно в „А“-група, защото друг начин няма.
Представете си Пловдив, „Ботев“ и „Локо“, за да ви е по-лесно. При това ботевистите (наричащи себе си канарчета) са обявили, че искат да изнесат цялата тежест на първенството, защото нямат много-много вяра на локомотивците (наричащи себе си смърфове). На въпроса на смърфовете: „А не е ли малко прекалено амбициозно?“, канарчетата отговорили: „А вие още не сте видели какво е то амбиция!“ И отстъпили на смърфовете само поста на един помощник-треньор, като джентълменски обещали, че той след 9 месеца ще се прероди в треньор.
Сега смърфовете седят на резервната скамейка. Какво ли си мислят, докато разпасаната команда на „Възраждане“ (наричащи себе си копейките) тръгва директно с бутоните напред да чупи крака, а край терена загряват други, не по-малко настървени отбор юнаци? Ако се наложи, ще станат ли да се сбият с противника, забравяйки старата вражда, или ще оставят титулярите да се гърчат на тревата, насинени и наритани за щяло и не щяло.
Ще поживеем, ще видим. Следват много и все завързани срещи на „зеления килим“ в „сицилиевата долина“, както би казал някой спортен коментатор.
Впрочем, има някакъв шанс за спечелване на мача.
И той е във факта, че другите участващи в първенството тимове също се мразят едни други и в червата. Единственото, което ги обединява, е омразата към този странен недоотбор с раирани фланелки и жълти гащи (или обратното), който се е наел да върне малко футбола ни към европейските му корени, преди да са го засмукали окончателно в евроазийската лига. (Абе то той и футболът ни един… Но е някак си за предпочитане да падаме от Лихтенщайн, Андора и Малта, отколкото от Башкортастан, Киргизстан и Тувинската республика.)
А, да не забравя, има още нещо, което обединява останалите отбори от сбърканото ни първенство – озлоблението, че пак ще са далеч от софрата.
От това, последното напиращо чувство идват и определенията „отвратителна“, „безпринципна“, „необяснима“ и каква ли не коалиция за нещо, което се създаде трудно, болезнено, но е единственото възможно, нормално и европейско в момента. „Еднорък и двуглав Франкенщайн“ е най-забавното, родено от червената експериментаторка Корнелия и нейния неестествен интелект.
Другото са мечти за копейки, които скоро ще секнат и тогава направо не знам какво ще хрупат путинофилите, останали без спонсори.
Ще имаме едно трудно родено правителство. Но толкова много зли влъхви го проклеха, че ми се иска да оцелее – напук на вещерите. Щото иначе…
Имам едно натрапчиво чувство, че ако и тази коалиция не издържи, накрая ще се обединят агитките и, вместо да се млатят помежду си, ще наритат играчите…
След което ще продължат да се млатят помежду си, защото това е българската широка душевност, уви.
Последнатата ми реплика беше напълно излишна, за което се извинявам, както каза един от смърфовете по време на дебата.
Още актуални коментари – четете тук
