Парламентът на Либия прие предложение за разрешаване на Египет да се намеси военно, ако е необходимо, за да защити „националната сигурност“ на двете страни в светлината на това, което нарича турска „окупация“. Базираната в източната част на страната законодателна власт подкрепя Халифа Хафтар, който цяла година води неуспешна кампания за завземане на столицата Триполи от признато от ООН правителство за единство.
Хафтар е подкрепян от съседните Египет и Обединените арабски емирства, докато правителството на националното споразумение (ПНС) в Триполи има подкрепата на техните регионални съперници Турция и Катар.
В резолюция, приета късно в понеделник, законодателната власт в източния град Тобрук упълномощи „египетските въоръжени сили да се намесят, за да защитят националната сигурност на Либия и Египет, ако видят непосредствена опасност за двете ни страни“.
Президентът на Египет Абдел Фатах Сиси предупреди миналия месец, че Египет може да изпрати войски в Либия, след като ПНС изтласка силите на Хафтар от района около Триполи след месеци безизходица.
Либия преживява години на насилие и хаос след свалянето и убийството на дългогодишния лидер Муамар Кадафи – с подкрепяното от НАТО въстание – през 2011 г. За властта в страната от 2014 г. се борят ПНС и парламентът.
Отношенията между съответните им поддръжници в Кайро и Анкара се влошават от 2013 г., когато Сиси поведе армията на сваляне от власт на ислямисткия президент Мохамед Морси, фигура на „Мюсюлманско братство“ и близък до Турция.
Хафтар започна офанзива през април 2019 г., за да завземе столицата, но ПНС се възползва от турската военна подкрепа, за да наложи отново контрола си над северозападните райони на Либия.
В изявлението си късно в понеделник вечерта парламентът заяви, че Либия и Египет трябва да работят заедно, „за да гарантират поражението на окупатора и да запазят споделената ни национална сигурност“ на фона на „опасностите, причинени от турската окупация“.
Парламентът на Либия отхвърля легитимността на ПНС, но в същото време той също е вътрешно разделен на про-и „антихафтарски“ фракции.
