Европейската комисия представи специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., в които излага насоки за икономическата политика на всички държави — членки на ЕС, за следващите 12—18 месеца. Съдържанието на препоръките отразява общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа за 2019 г. и в препоръката за 2019 г. относно икономическата политика за еврозоната, която бе публикувана през ноември. Препоръките се основават на подробния анализ на докладите за отделните държави, публикувани през февруари, и на оценката на националните програми, представени през април.
България трябва да се съобрази със специални препоръки за справяне с прането на пари и корупцията, става ясно от доклада. Това може да се смята за втвърдяване на тона от Брюксел, тъй като ако страната ни не се справи да удовлетвори препоръките, може да се стигне до предоговаряне на еврофондове.
България е приела законодателни изменения през 2018 г. и работи за въвеждането на директива за борбата с пране на пари, констатира докладът, но препоръчва да се обърне внимание на ефективното прилагане на тези мерки. Властите все още не са финализирали и нотифицирали Националната оценка на риска, което е крайъгълен камък при разработването на адекватни национални политики за борбата с пране на пари и финансирането на тероризма. Необходимо е за тази цел да се засили националният надзор на международните финансови трансакции.
Особено внимание се обръща на необходимостта от конкретни резултати с окончателни решения на високо ниво за случаите на корупция.
Икономическият анализ на Комисията води до заключението, че в България има макроикономически дисбаланси. По-специално, уязвимостите във финансовия сектор се съчетават с висока задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор. Макар да има напредък в справянето с източниците на дисбаланси, пълното прилагане и мониторинг на последните реформи на надзора и управлението в банковия и небанковия финансов сектор ще бъде от решаващо значение.
В доклада се отбелязва, че въз основа на преизчисления структурен баланс средносрочната бюджетна цел – структурен дефицит от 1% от БВП в структурно отношение – продължава да бъде преизпълнена през целия програмен период. Съгласно Програмата за конвергенция от 2019 г., общият държавен дълг към БВП се очаква постепенно да намалее от 22,6% от БВП през 2018 г. до 16,7% през 2022 г.
Въз основа на пролетната прогноза на Комисията за 2019 г. се прогнозира структурното салдо през 2019 г. да регистрира излишък от 0,7% от БВП и 0,6% от БВП през 2020 г.
Като цяло Съветът е на мнение, че се предвижда България да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. и 2020 г.
Според доклада се подобряват данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство и са налице редица инициативи. Отчитат се обаче проблеми със събирането на данъци в областта на труда и социалноосигурителни вноски и при някои категории акцизи. Сред предстоящите предизвикателства остават недекларираният труд и незаконната търговия с горива. Цялостната констатация е, че все още се наблюдава разрастване на сивата икономика.
Правителството обаче е предприело стъпки за подобряване на ефективността на публичните разходи, сочи доклада. С тях се очаква да се повиши и количеството и качеството на обществените стоки.
Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, предупреждава още доклада, като отбелязва, че е в ход реформа на правната рамка за корпоративното управление в сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с подкрепата на Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия.
Според доклада е налице благоприятна икономическа среда за подобряване на коефициентите на банковия капитал и ликвидност. Успоредно с това намаляват необслужваните кредити от нефинансови предприятия, въпреки че остават високи. Не са предприети обаче достатъчно политически мерки за необслужваните кредити в областта на вторичния пазар.
Завършването на реформата в областта на несъстоятелността би могло да спомогне за намаляване необслужваните кредити, препоръчва комисията. Липсата на адекватни средствата за мониторинг се сочи като причина за пречките в процедурите по несъстоятелност.
Отчетени са реформи в небанковият надзор в сътрудничество с Европейската застрахователна и професионална пенсионна власт.
Секторът на автомобилното застраховане все още остава уязвим, сочи също доклада. Препоръчват се по-добре определени правила за компенсация, които ще улеснят съдиите при вземането на решение по отделни случаи и ще намалят застрахователния риск при отговорност на трети лица. За устойчивост на сектора се препоръчва и подобрено ценообразуване на основата на шофьорската история на клиентите.
Големи инвестиционни дупки са регистрирани в инфраструктурата. Има подобрения в транспортната инфраструктура, но тя все още остава под средното за ЕС ниво. Транс-европейската транспортна мрежа в България все още е незавършена. Освен това вредните газовите емисии от автомобилния транспорт са се увеличили значително през последните 5 години. Необходимо е подобрение на железопътния транспорт чрез нови участъци и интелигентни транспортни системи. В България е ниска и степента на свързване и третиране на градските отпадъчни води. За сметка на това е високо нивото на замърсяване на въздуха. Степента на изхвърляне и рециклиране на отпадъци е по-ниска от средната за ЕС.
Препоръчват се инвестиции за насърчаване на устойчиво управление на водите, ресурси за ефективност и преход към кръгова икономика. Сигнализира се за важността на инвестиционните нужди в областта на енергетиката и смекчаването на последствията от изменението на климата. Недостига на енергийна ефективност, по-специално в строителния сектор, е пречка за производителността и конкурентоспособността на бизнеса в страната. Трябва да се положат усилия за спестяване на енергия чрез целеви инвестиции в промишления, транспортния и строителния сектор. Националният план за климата и енергетиката на България ще допринесе за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот на хората.
Въпреки увеличаването на публичния бюджет за научни изследвания през 2018 г., научноизследователската и дейност и тази в областта на развитието остават недостатъчно финансирани. Частните изследвания и инвестициите в развитието са доминирани от големи мултинационални компании и концентрирани в столичния регион. Развитието на иновации също страда. Голям брой университети и научноизследователски институти продължават да се представят слабо в научните изследвания. Връзките между науката и бизнеса остават много слаби. Научноизследователските клъстери и техният потенциал в България са недостатъчно развити. Увеличаването на цифровизацията на компаниите и въвеждането на нови бизнес модели са от решаващо значение за страната, е становището на ЕК.
Реформите в публичната администрация и електронното правителство продължават да бъдат бавни, докато бизнес средата остава слаба, е следващото становище. Институционални недостатъци, регулаторна несигурност, корупция и недостатъчното предлагане на работна сила остават сред основните пречки за инвестициите.
Комисията препоръчва по-голяма прозрачност в публичния сектор и по-ясни правила на фона на дългосрочна перспектива. Недостатъци са регистрирани и в областта на продуктовото тестване и безопасност поради ограничените финансови и човешки ресурси. При националната стратегия за възлагане на обществени поръчки се изисква непрекъснат мониторинг, контрол и оценка, както и прозрачност.
Пазарът на труда се е подобрил, като коефициентът на заетост е достигнал най-високото си ниво от присъединяването на България към ЕС, а равнището на безработица е под средното за ЕС. Въпреки тези положителни промени, някои групи като нискоквалифицираните служители, младите хора, ромите и хората с увреждания все още се сблъскват с трудности за намиране на работа. Отчита се обаче предприемането на конкретни мерки за подкрепа в дългосрочен план на безработните, които представляват 3% от активното население през 2018 г.
Хората с професионални умения в България са недостатъчно, регистрира доклада, като отбелязва, че младите хора могат да бъдат по-подготвени, ако се подобри качеството и ефективността на стажовете и се усъвършенства обучението за дадена длъжност. Насърчаване на развитието на дигитални умения (29% от лицата притежават такива умения спрямо средното за ЕС от 57%) остава сред най-ниските в ЕС.
При определянето на минималната работна заплата работодателите и синдикатите все още имат различни мнения относно критериите. Нужен е по-голям консенсус по отношение на механизъм за определяне на заплатите.
България инвестира недостатъчно в образование, особено в предучилищното и началното образование, предимно на ромите и децата от групите в неравностойно положение.
В областта на образованието резултатите са все още ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономически статус на родителите.
Процентът на преждевременното напускане от училище е все още висок, с отрицателни последствия за бъдещата заетост и пазара на труда.
Препоръчват се и мерки за преквалифициране на учителите и подобряване на условията на труда им.
България все още е изправена пред високо неравенство по отношение на доходите и риска от бедност или социално пропадане. Въпреки че намалява, нивото на бедност през 2018 г. все още е 32,8%, над средното за ЕС. Системата за социално подпомагане и защита не прави достатъчно. През 2018 г. доходът на най-богатите 20% от населението е бил 7,7 пъти по-висок от най-бедните 20%, все още едно от най-високите нива в ЕС. Продължават да съществуват различия в достъпа до социални услуги, здравеопазване и дългосрочни грижи. Това подкопава способността да се предоставя цялостна подкрепа на най-уязвимите, като ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони. Част от населението не може да си позволи достъп до жилища на достъпни цени. Следователно са необходими повече усилия за насърчаване на активното приобщаване, насърчаване на социално-икономическата интеграция на уязвимите групи, подобряване на достъпа до качествени услуги и справянето с материални лишения.
Хората в България се сблъскват и с ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерно разпределение на ограничените ресурси и ниско здравно осигуряване. Плащанията под масата са значителни. Слабата наличност на общопрактикуващи лекари ограничава предоставянето на спешна помощ. Има и значително недостиг на медицински сестри, чийто брой на глава от населението е сред най-ниските в ЕС.
Докладът отбелязва, че България продължава усилията си за реформи в съдебна система и за борба с корупцията и организираната престъпност, но са необходими допълнителни усилия в редица области. Комисията ще оцени напредъка отново в началото на есента на 2019 г.
Относно фондовете на ЕС за периода 2021-2027 г. се препоръчва укрепване на административния капацитет на страната за управление на тези средства
Основните препоръки към България за предприемане на действия през 2019 г. и 2020 г. се отнасят за:
1. Подобряване на събирането на данъци чрез целенасочени мерки в области като горивата и труда. Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемане и прилагане на предстоящото законодателство.
2. Гарантиране на стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватна оценка на активите, включително банково обезпечение и насърчаване на функционирането на вторичния пазар на необслужваните кредити. Гарантиране на ефективен надзор и прилагане на рамката срещу пране на пари. Укрепване на небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на надзор, основан на риска, наскоро приети насоки за оценка и надзор на ниво група. Прилагане на предстоящата пътна карта за преодоляване на пропуските, установени в областта на несъстоятелност. Насърчаване на стабилността на автомобилния застрахователен сектор чрез справяне с предизвикателствата на пазара и структурните слабости.
3. Съсредоточаване на икономическата политика, свързана с инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, водоснабдяването, отпадъците, енергийната инфраструктура и ефективност, като се вземат предвид регионалните различия и подобряването на бизнес средата.
4. Укрепване на пригодността за заетост чрез повишаване на уменията, включително умения в областта на цифровите технологии. Подобряване на качеството на пазара на труда и приобщаване на ромите към образованието и обучението, както и на други групи в неравностойно положение. Обръщане към социалното подпомагане чрез по-добър достъп до интегрирани услуги за заетост, социални услуги и др., ефективна подкрепа за хората с минимален доход. Подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на заплащането под масата и справяне с недостига на здравни специалисти.
