ЕК прогнозира значително намаляване на европарите за земеделие и социалноикономическо сближаване между бедни и богати региони след 2020-та, става ясно от представените пет сценария за реформа на бюджета на Европейския съюз след напускането на Великобритания.
Това може да се избегне, ако приходите значително се повишат, което на свой ред предполага увеличение на вноските, които страните членки палщат или“мек“ Брекзит
За подобен сценарий не отдавна намекна ресорният министър на Обедоненото кралство Дейвид Дейвис. Основната цел на Великобритания, е да да остане в Митническия съюз, защото Лондон е финансовият център на ЕС. Напоследък става ясно, че и страните членки на блока ще имат полза, ако геополитическия „развод“ мине по-гладко.
Брюксел не е взел окончателно решение, но даде тема за размисъл на правителствата преди да представи проектобюджета догодина. В четири от петте сценария за бъдещото разпределение на общите пари в Евросъюза се очаква намаляване на финансирането за кохезионна политика, от която основно се ползват страни с бедни региони като България.
В момента делът на тези фондове е 34 процента от всички пари в 7-годишната бюджетна рамка.
Еврокомисията призна, че се отваря дупка в хазната с напускането на Великобритания.
Комисар Гюнтер Йотингер, отговарящ за бюджета, заяви, че между 10 до 12 милиарда евро ще бъде недостигът на година.
Ако страните от ЕС не се договорят за повишаване на вноските или за допълнителни собствени данъчни приходи на европейско ниво, има риск Съюзът да не може да финансира приоритетни въпроси като сигурността и антитероризма, охраната на границите и миграцията, общата отбрана и въоръжаване.
Ще се наложи ограничаване на харченето – безвъзмездните еврофондове ще останат само за проектите, които не генерират приходи. За останалите ще се използват финансови инструменти, като нисколихвени кредитни и привличане на частни инвеститори.
Може да се вдигне и процентът на съфинансиране на проекти от държавния бюджет. Нито един евроцент да не се инвестира, ако не води до допълнителни ползи, продължи Йотингер.
Предлагат се и допълнителни условия за получаването на грантовете – като например социалноикономически реформи, прием на мигранти и спазване върховенството на закона.
Според ЕК може да се наложи съкращаване и на перото за земеделие, като преките плащания за субсидии се насочат от големите към по-малките и уязвими ферми. Институцията очаква реакциите на правителствата, преди да предложи следващата бюджетна рамка през 2018-та.
