От Касиус Клей до Мохамед Али – историята за невероятният живот на една легенда!

На 17-ти януари 1942 година Силите на Оста (Нацистка Германия, Италия и Япония) започват втората си офанзива срещу Титовите партизани в така наречената операция „Югоизточна Хърватия” в хода на Втората световна война. На 20-ти януари 1942 година на Ванзейската конференция в Берлин нацистите приемат решение за привеждане в ход на „Окончателното решение на еврейския въпрос“ – програма за геноцид над еврейското население в Европа.

Три дни по-рано обаче в Луисвил, Кентъки, Съединените щати, се ражда момче, което ще се превърне в емблема на антивоенните протести и защита на правата на малцинствата. В регистрите на болницата се появява името Касиус Марселус Клей – младши. Бащата се казва Касиус Клей – старши, явно съдбата на човек винаги е обвързана с името, защото главата на семейството е кръстен на видния борец срещу робството от XIX век – Касиус Марселус Клей.

Клей-старши боядисва билбордове и знаци, за да осигури прехраната на семейството си, а майката Одеса Клей е домакиня. Детството на малкия преминава в игри и закачки, но от ранна възраст той се е различава от другите чернокожи деца.

В младежките си години Клей се бие само два пъти. Първия, когато заедно с приятели седят в местно кафе и с тях се заяждат две по-възрастни белокожи момчета. Клей настоява да си тръгнат, казва: „Аз съм боксьор и не искам да ви наранявам„. Въпреки предупреждението младежите настояват и групичката излиза извън заведението. Там Клей праща единия „късметлия” в тежък нокаут с един удар, а виждайки какво се случва, другият младеж предвидливо изчезва.

Втората му схватка извън ринга е участието му в Олимпийските игри в Рим през 1960-та година. По време на своя ежедневен крос, Клей минава край заведение, пред което всяка сутрин се събират местни мъже. Един от тях силно се дразнел от факта, че тичайки, Клей непрекъснато си повтаря: „Аз ще стана Световен шампион…“.

На следващата сутрин се скрива зад ъгъла и когато Клей приближава, от изневиделица му го удря право в лицето. Олюлявайки се, Клей все пак остава на крака, а след секунди нанася серия удари в главата на нападателя. Падайки на земята, мъжът крещи: „Добре, добре, ще станеш световен шампион, ще станеш…“. Когато на следващата сутрин Клей приближава кафенето, мъжът го поздравява: „Привет, шампионе“.

За откривател на бъдещата легенда се смята Джо Д. Мартин, полицай от Луисвил. Двамата се срещат, когато малчуганът е на 12 години. Клей му се оплаква, че някой му е откраднал колелото и търси възмездие. Отговорът на служителя на реда остава в историята: „Искаш справедливост? Започни да тренираш бокс!“.

Въпреки, че в началото тренира с Мартин, без негово знание, Клей-младши започва подготовка в друг салон, където е под ръководството на треньора Фред Стонер. Двамата работят заедно през цялата аматьорска кариера на боксьора.

В свое интервю Али казва:

“Аз се боксирам, защото смятах, че това е най-бързият начин да постигнеш нещо в тази страна, ако си чернокож. Аз не бях твърде блестящ в училище, не можех да стана баскетболист или футболист, защото трябваше да ходя в колеж, да имам всичките нужни степени и да съм минал изпитите. А боксьорът просто отива в залата, бие се, става професионалист, печели победа, почива и пак е на ринга. Ако е достатъчно добър, от един мач изкарва повече пари отколкото играчите с топка за цял живот.”

Клей-младши претърпява последната си загуба на аматьорския ринг от американеца Кент Грийн в мач, игран в Чикаго. Под ръководството на Стонер Касиус печели шест пъти наградата „Златните Ръкавици на Кентъки“, шампион на САЩ, две „Национални Златни Ръкавици“, титлата на Националната Аматьорска Лига и златния медал от Летните олимпийски игри в Рим през 1960-та година в категория 87,5 кг.

Аматьорската му кариера приключва със статистиката от сто победи и пет загуби. Прибирането му в Щатите поляризира обществото, като расовите предразсъдъци взимат връх в медиите.

На 29-ти октомври 1960-а година, той печели първия си професионален бой. Жертвата е Туни Хънсейкър, началник на полицията във Файетевил, Западна Вирджиния. До 1964 г. регистрира 19 победи и 0 загуби, като 15 от успехите са с нокаут.

Висок над 6 фута, (1,91 м.), Касиус е крайно нестандартен боксьор за тежка категория. За разлика от нормалния боксов стил, който изисква ръцете да са пред лицето, за да не попадат директни удари, младежът разчита на краката си и с невероятна скорост и пъргавина за неговите габарити, успява да избегне юмруците на противника. Отпуснатите му ръце са винаги да нанесат светкавични удари по главата на противника.

Така се стига до първия му мач за Световна титла в Маями. Съперникът – Сони Листън, известен като яростен и непоколебим боец. Специалистите предвиждат след двубоя наперения младок най-накрая да затвори проблемната си уста, но съдбата има нещо друго наум.

Касиус прави „най-лошия човек на планетата” да изглежда объркан, дебел и стар. Листън се отказва преди началото на седмия рунд, а след това журналистите стават свидетели на повторното „раждане” на Клей – младши. Златният медалист от Рим заявява след мача, че приема исляма, а месец по-късно казва на пресата, че сменя „робското си име” Касиус Клей с Мохамед Али.

„Аз съм Америка. Аз съм тази частичка, която вие няма да разпознаете в себе си. Но, свиквайте с мен. Черен, уверен и наперен – това съм аз, а не сте вие. Това е моята религия, а не вашата. Това са моите цели, а не вашите. Свиквайте с мен!“.

През следващите години Мохамед Али държи лидерски позиции в спорта, както на малцина се е удавало. Успява да защити титлата си срещу Листън през май 1965 г., следват други впечатляващи победи над големи боксьори като Флойд Патерсън, Хенри Купър, Джо Фрейзър, Джордж Формън и Брайън Лондон.

Оттогава е и легендарният израз: „Лети като пеперуда, жили като пчела“ (на английски език – „Float like a butterfly, sting like a bee“).

Интересна е и срещата с Кливланд Уилямс на 14-ти ноември 1966 г., когато в рамките на три рунда Али нанася на опонента си повече от сто удара, с което четири пъти го сваля на тепиха, а самият той получава само три.

Войната във Виетнам се превръща в събитието, когато Мохамед Али се трансформира от спортна знаменитост в световна личност.

„Нито един виетнамец не ме е наричал негър.”

Неговите прости думи са наказани по възможно най-тежкия начин. Той е заплашен от три години и половина затвор, но въпреки това е готов да жертва изключителната си кариера и да измине пътя от върха към мизерията. Отказът да се включи като войник му струва световната титла и три години изгнание от ринга.

Световната му титлата е подарена на Джо Фрейзър. Тогава Али се издържа от речи против войната, които изнася в колежи и университети из всичките щати.

През 1971 г. Върховният съд на САЩ му връща лиценза. Следват някои от най-великите боксови мачове в кариерата на Мохамед Али и като цяло в историята на спорта. Може би най-запомнящият се от тях е първата му загуба. В боксовият мач на века Али се изправя срещу Фрейзър и губи за първи път в професионалната си кариера след 15 рунда.

Мохамед побеждава 12-те си следващи опонента, пак се изправя срещу Фрейзър и този път го побеждава.

Това му носи правото да се бори за световната титла, която се държи в онзи момент от Джордж Форман. Тази битка се провежда през 1974 г. и Али печели с нокаут.

Следващата година отново побеждава Фрейзър, но след още няколко победи губи титлата си от Леон Спинкс. После го побеждава и си връща титлата, но отново я губи – този път от Лари Холмс, после бива победен и от Тревор Бербик. Тогава, през 1981 г., на 39 годишна възраст, Али решава да закачи боксовите ръкавици.

Три години по-късно открива, че има Паркинсон, неврологично заболяване, което през годините кара мощните му ръце бавно, малко по малко да отслабват и да треперят. Това, че тялото му вече не го слуша обаче не сломява борческия му дух. Той посвещава времето си на различни благотворителни каузи.

През 1996 г. е избран да запали олимпийския огън при откриването на Олимпийските игри в Атланта, САЩ, като това се счита за един от най-запомнящите се моменти в историята на спорта. Три години по-късно „Sports Illustrated“ и BBC обявяват Али за „Спортист на века“.

На 19 декември 2005 г. в негова чест е създаден неправителствен център, посветен на живота му и спортната му кариера. Същата година е награден със златен медал за мир „Ото Хан“ за дългогодишното си участие в американското движение за правата на човека и работата си като посланик на добра воля към ООН.

След дългият си живот изпълнен с битки, най-голямата, от които е борбата с Паркинсона, боксовата легенда умира на 74 години на 3 юни 2016 година във Финикс.

Няма друг боксьор, който едновременно да побеждава всички и да кара публиката да се смее.

Мохамед Али е и ще остане едно от най-големите имена, които човечеството е имало честта да познава.

„Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота“, Мохамед Али…

За още интересни и любопитни статии харесайте нашата страница във фейсбук „Debati“